Определение № 7307 от 20.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47263/2025
- Вид
- Определение № 7307
- Подписан
- 20.02.2026
- В сила
- 20.02.2026
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7307 гр. София, 20.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110147263 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 27.10.2025 г., подадена от „А н и АД, чрез адв. Т., срещу И. Ц. Г. и Д. Ц. Ц..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 14.12.2023 г. сключил с ответниците договор за обслужване на купувач (договор за посредничество), по силата на който последните му възложили осъществяването на посредническо за придобиване на недвижим имот, срещу заплащането на възнаграждение, уговорено в т. 4.3., в размер на 3% от продажната цена на имота, но не по-малко от 600 евро.
Сочи, че на същия ден, след като ответниците харесали представения им от консултант на дружеството недвижим имот, находящ се в гр. С ул. „М, бил сключен договор за гаранция, по силата на който купувачите му платили сумата от 2000 евро като гаранция за закупуването на имота, на цена от 240 00 евро. На 18.12.2023 г. бил сключен анекс към договора за гаранция, съгласно който покупната цена за имота била увеличена на 250 000 евро, а с последващ анекс от 29.12.2023 г. имотът бил описан като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** На 08.01.2024 г. между ответницата Д. Ц. и продавача – Антон Антонов бил сключен предварителен договор за покупко-продажба, с който било уговорено прехвърлянето на собствеността върху предложения от посредника недвижим имот, представляващ апартамент № Г2, с адрес: гр. С ж.к. Д, ул. „М в ************.
Ищецът твърди, че предварителният договор бил сключен изцяло с посредничеството на дружеството в офис на „Адрес“ в гр. С пл. „С Н *. Сочи, че веднага след сключването на предварителния договор бил подписан протокол за извършена услуга, който удостоверявал изпълнението на задълженията на дружеството във връзка с договора за посредничество.
1
Съгласно протокола, ответниците приели без възражения и забележки извършената посредническа услуга, за която следвало да заплатят възнаграждение в размер на 7500 евро, от което била приспадната внесената гаранция на стойност 2000 евро, т.е. дължимата сума възлизала на 5500 евро, платими в срок до 26.01.2024 г. Нотариалното изповядване на сделката за покупко-продажба било извършено на 02.02.2024 г., в присъствието на представители на дружеството. Твърди, че въпреки изпълнението на договорните задължения на дружеството, свързани с представянето на имот, съобразно търсенето на купувача, както и осигуряването на организационното обслужване на сделката до сключването на окончателен договор, ответниците не заплатили дължимото възнаграждение за посредничество. Сочи, че ответниците отговарят за заплащането на уговореното възнаграждение при условията на солидарност, съгласно т. 7 от договора. В т. 9.1., изр. 1, било предвидено, че при забава на купувача за заплащане на цялото или част от възнаграждението на „Адрес“, той дължи неустойка в размер на 1% на ден от дължимата сума, но не повече от 10%. В тази връзка, сочи че ответниците изпаднали в забава за плащане на дължимото вземане, считано от 27.02.2024 г., поради което следвало да заплатят и мораторна неустойка, в размер на 550 евро, начислена за периода от 03.03.2024 г. до 12.03.2024 г. С оглед изложеното, моли съда да осъди ответниците да платят на дружеството, при условията на солидарност, сумата от 5500 евро, представляваща дължимото възнаграждение по договор за посредничество от 14.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 550 евро, представляваща неустойка за забава, начислена върху главницата за периода от 03.03.2024 г. до 12.03.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. Ч., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Потвърждават, че на 14.12.2023 г. сключили с ищеца договор за обслужване на купувач. Твърдят, че ищецът не им представил отчет за пазарното предлагане, съгласно договора. Считат, че клаузата на чл. 4.5 противоречи на принципа на добросъвестност. Сочат, че съгласно чл. 2.3 от договора, ищецът следвало да осигури организационното обслужване на сделката, което включвало и организацията по прехвърлянето на собствеността върху избрания имот по нотариален ред.
Твърдят, че ищецът не е присъствал при сключването на окончателен договор пред нотариус, нито им съдействал при изпълнението на посочената процедура. Посоченото обстоятелство било удостоверено с констативен протокол, съставен от нотариус Весела Червенкова, в уверение на това, че на 30.01.2024 г., когато следвало да бъде подписан нотариалният акт, се явила единствено ответницата Д. Ц.. Поддържат, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора. Отбелязват, че И. Г. не е надлежен ответник по делото, доколкото не бил страна по сделката за покупко-продажба на недвижим имот. Твърдят, че единственото извършено от ищеца действие било свързано с представянето на протокол за извършена услуга от 08.01.2024 г. Считат, че предвид неизпълнението на договорните задължения на ищеца, не му дължат заплащането на възнаграждение. Молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на И. Ц. Г. и Д. Ц. Ц. да платят на „А н и АД, при условията на солидарност, сумата от 5500 евро, представляваща дължимото възнаграждение по договор за обслужване на купувач (договор за посредничество) от 14.12.2023 г. вр. с т. III от Протокол за извършена услуга от 08.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава от дата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 550 евро, представляваща неустойка за забава, начислена за периода от 03.03.2024 г. до 12.03.2024 г.
2
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1/ на 14.12.2023 г. между „А н и АД, И. Ц. Г. и Д. Ц. Ц. бил сключен договор за обслужване на купувач; 2/ на 02.02.2024 г. ответницата Д. Ц. Ц. придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** с адрес: гр. С ж.к. Д, ул. „М в ************, ап. Г2, въз основа на сключен с Антон Иванов Антонов договор за покупко-продажба на недвижим имот.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно следните факти: 1/ валидно сключен с ответниците договор за посредничество за покупко-продажба на недвижим имот, със съдържанието, посочено в исковата молба; 2/ ищецът да е изправна страна по договора; 3/ настъпила изискуемост на вземането на ищеца за възнаграждението, дължимо за извършената посредническа услуга; 4/ размера на уговореното възнаграждение и основанията, обуславящи солидарната отговорност на ответниците за погасяване на дълга.
УКАЗВА на ищеца по иска с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че в негова тежест е да установи следните предпоставки: 1/ че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за посредничество, със съдържанието, посочено в исковата молба; 2/ наличие на неустоечно съглашение за ангажиране отговорността на ответниците при забава за плащане на дължимото възнаграждение по договора; 3/ настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците; 4/ конкретния размер на неустоечното вземане.
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат по делото фактите, които имат за последица изключване на отговорността им за плащане на претендираното вземане, респ. погасяване на дълга на падежа.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 159, ал. 1 ГПК събирането на поисканите от ищеца гласни доказателства чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, който да даде показания относно обстоятелствата, посочени в исковата молба.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА, като им указва, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора, като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед на това, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно 3 заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.
ПРЕПИС от отговора на ответниците да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2026 г., от 14:45 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4