Решение № 75 от 30.01.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 75

-, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря Владимира Ст. Писюзева И.а като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530101722 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Ищецът - твърди в исковата си молба, че бил собственик на л.а. марка „-“, модел „-“, с рег. № -, с рама: -. На 13.02.2020 г. сключил автомобилна застраховка „Автокаско“ и „Злополука на места в МПС“ с ответника, която да обезпечавала заплащането на всички настъпили случайни събития по отношение на процесния автомобил. На 21.08.2020 г. го паркирал на обособен паркинг в -, -. На сутринта, когато се върнал при него, установил, че претърпял ПТП в предната част, навярно от друг автомобил, като били пострадали предната му броня, държачите на двата предни калника, и предния ляв калник. Тъй като лекият автомобил притежавал сключена застраховка „Автокаско“ и „Злополука на места в МПС“, с номер на полицата № Е20990002423, която покривала настъпилото застрахователно събитие, която била сключена с ответника, със срок на валидност до 12.02.2021 г. включително, на 24.08.2020 г. го уведомил за настъпилия инцидент и предоставил всички необходими документи, които му били изискани, включително и служебна бележка от -. В тази връзка бил направен оглед на процесното МПС, за да се установели по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди вследствие на инцидента. С оглед на това от представител на ответника - вещо лице, били изготвени 2 броя опис на щети. По този начин се установили конкретните имуществени вреди по отношение на лекия му автомобил и тяхната степен на увреда. Щетата била заведена под № 2003024745 и бил уведомен, че в законоустановеният срок щяло да му бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Видно било от изготвения от представител на ответника опис на щети, че настъпилите имуществени вреди по лекия автомобил, били, както следвало: предна броня - със степен на увреждане - трета + боя; калник преден десен 1 със степен на увреждане - първа + боя; облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла със степен на увреждане - подмяна + боя. Получил от ответника обезщетение в размер на 1024.88 лева, които не отговаряло на реално претърпените имуществени вреди. Поради това на 26.10.2020 г. подал жалба, на основание чл. 108, ал. 6 КЗ, като поискал да му бъдела доплатена реално дължимата сума. Получил писмо с изх. № ОК-667564/02.11.2020 г., с което му съобщили, че щетата била преразгледана и одобреният размер оставал същия. На 06.01.2021 г. подал нова жалба, като поискал да му бъдела доплатена реално дължимата сума. Получил ново писмо от ответника с изх. № ОК-30174/13.01.2021 г., в което бил уведомен, че компенсацията по неговата претенция била по „фактури“. На 18.02.2021 г. предоставил на ответника фактура № ********** за извършения ремонт от -, от която било видно, че бил заплатил 1999.58 лева за ремонта на МПС. Тъй като нямало движение по неговата щета, подал ново възражение, но отговорът бил същият - потвърждавали стойността на изплатеното обезщетение. След поредната му жалба на 20.03.2023 г. получил писмо с изх. № ОК - 191934/20.03.2023 г., с което бил уведомен, че отново потвърждавали размера на определеното обезщетение. При определяне размера застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която, обезщетението следвало да било равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквито не били налице. Размерът на стойността на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането, и това била сумата от 1999.58 лева, защото принципът на пълната обезвреда, който действал и по отношение на застрахователя, чиято отговорност била реципрочна на тази на деликвента, изисквала обезщетението да се определяло в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За такава се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи друго със същото качество. А за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото със същото по вид и качество. Това било определението на понятията дадено и в чл. 402 КЗ. Дължала се пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това била стойността, срещу която можело да се купи друго такова със същото качество. Вследствие на инцидента от 21.08.2020 г. претърпял множество имуществени вреди, които били в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото събитие. Общата им стойност била в размер на 1999.58 лева, която се формирала на основание издадена фактура от автосервиз -, с предмет: предна броня на стойност 1355.40 лева, ремонт на предния ляв калник на стойност 79 лева, тониране на стойност 10 лева, боя металик на стойност 101.20 лева, материали на стойност 60.72 лева, камера на стойност 60 лева, Начислено ДДС 20 % на стойност 333.26 лева, общата сума на претърпените имуществени вреди от ищеца била в размер на 1 999.58 лева, като от нея следвало да се извади сумата от 1024.88 лева, която била платена от ответника, по който начин се формирала цената на настоящия му иск от 300 лева, която се явявала частичен иск на сумата от 1000 лева. Обезщетението за настъпилите имуществени вреди, ведно с законната лихва от завеждането на исковата претенция на 26.04.2023 г. до изплащането й, както и разноските по делото, да бъдело преведено по посочената в исковата молба банкова сметка на пълномощника на ищеца. След допуснатото 2 в съдебно заседание по искане на пълномощника на ищеца увеличение в размера на предявения частичен иск, искането по същия е да се осъди ответника да му заплати сумата от 519.72 лева за съдебно предявена част от неплатено застрахователно обезщетение по чл.

405, ал. 1 КЗ по сключен със застрахователна полица № Е20990002423, с валидност до 12.02.2021 г., застрахователен договор за горепосочената имуществена застраховка, за обезщетяване на нанесени имуществени вреди по застрахования горепосочен л.а., и законна лихва върху тази главница от 26.04.2023 г. до изплащането й, както и разноските по делото.

Ответникът З. оспорва предявения иск по размер, който моли съда да отхвърли, като неоснователен, и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Страните не спорят, а се и установява от представените с исковата молба от ищеца, и неоспорени от ответника - застрахователна полица № Е20990002423/13.02.2020 г., уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 24.08.2020 г., опис на щета № 5/05.11.2020 г., опис заключение на щета от 24.08.2020 г., писмо на -, отговори на ответника от 02.11.2020 г., от 13.01.2021 г., от 07.03.2023 г., от 20.03.2020 г., фактура № **********/17.02.2021 г. и операционна бележка за плащане от 18.02.2021 г., опис на щетите от 15.02.2021 г. (л. 5-15), преценени съвкупно с представените с молбата от 02.08.2023 г. на пълномощника на ответника със застрахователната му преписка по щета № 2003024754, и неоспорени от ищеца – отговор от 13.01.2021 г., платежно нареждане от 26.03.2021 г., заявление от 06.02.2023 г., отговор от 07.03.2023 г., уведомление по щета от 24.08.2020 г., опис на щета № 5/05.11.2020 г., отговор от 20.03.2023 г., опис на щетите от 25.09.2020 г., проформа фактура – оферта от 25.08.2020 г., две електронни писма, писмо от -, снимки (л. 44-69), и заключението на назначената по делото съдебна - автотехническа експертиза (л. 71-74), което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК), се установява несъмнено, че сутринта на 21.08.2020 г. ищецът установил, че на собственият му лек автомобил с марка и модел „- -“, с рег. № -, който паркирал в -, на -, са счупени предната броня и държачите на двамата му предни калника. За това ПТП е уведомено - и заведена на 21.08.2020 г. преписка УРИ 824500-15294/2020 г. (л. 9). За същото ПТП ищецът уведомил писмено на 24.08.2020 г. и ответния застраховател (л. 6).

Вследствие на това ПТП на лекият автомобил на ищеца са причинени следните имуществени вреди, описани в изготвеното от вещо лице на ответния застраховател на 24.08.2020 г., а след това и на 05.03.2022 г., съответно опис – заключение по щета на МПС и опис на щета (л. 7-8), и посочени въз основа на първия опис и от вещото лице в Приложение 3

№ 1 към ЗСАТЕ, а именно: капак преден ляв и облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла. Общата стойност на ремонта на същите вреди с труд, материали и замяна с нови части, която е извършена по поръчка на ищеца от сервиз -, а ищецът е заплатил същата на 18.02.2021 г., е 1999.58 лева с ДДС, видно от представените с исковата му молба фактура № **********/17.02.2021 г., операционна бележка и опис на щетите към същата фактура (л. 1415). Общата стойност на ремонта на същите вреди, по средни пазарни цени към момента на събитието, е изчислена от вещото лице на 1544.60 лева в Приложение № 1 на ЗСАТЕ, а размерът на тези вреди, при извършен ремонт с използване на алтернативни доставчици или части втора употреба, е изчислена от вещото лице на 840.60 лева в Приложение 2 на ЗСАТЕ, а размерът на същите вреди по Наредба 24 е изчислен от вещото лице на 994.40 лева в Приложение № 3 на ЗСАТЕ (л. 73-74).

Според вещото лице, видно от отговорите му в съдебно заседание, посочената в Приложение № 1 на ЗСАТЕ сума от 1544.60 лева е средната, която би заплатил собственикът на автомобила при ремонтиране на щетите в сервиз към датата на ПТП (л.

88).

При тези установени по делото обстоятелства, които не са спорни между страните, съдът намери за доказан по делото горепосочения механизъм на процесното ПТП и причинната му връзка с настъпилите имуществени вреди, именно от съвкупната преценка на всички събрани по делото горепосочени доказателства.

От представената застрахователна полица е видно още, че със същата страните са сключили на 13.02.2020 г. договор за имуществена застраховка „Автокаско” на собствения на ищеца, увреден при процесното ПТП, горепосочен лек автомобил, който договор е бил в сила към датата на това ПТП (л. 5). Поради това е покривал причинените на същият автомобил при същото ПТП горепосочени имуществени вреди. Вярно е, че този договор е сключен при общи условия, които не са представени по делото и от ответника (л . 5). Но също така е вярно, че страните не само не спорят, но и по делото са доказани несъмнено с горепосочените писмени доказателства и ЗСАТЕ, както механизма на процесното ПТП, така и настъпилите в пряка причинна връзка от същото горепосочени имуществени вреди на застрахования при ответника лек автомобил на ищеца. Поради това съдът намери, че тези вреди са били покрити от този сключен с ответника договор за имуществена застраховка на този автомобил (чл. 154, ал.1 ГПК).

Поради това с подадено до ответника на 24.08.2020 г. писмено уведомление за настъпване на застрахователното събитие, ищецът го уведомил за същото и заявил писмено претенцията си да му се заплати застрахователно обезщетение по договора за тези причинени му при ПТП горепосочени имуществени вреди (л. 6). Именно по тази му претенция вещо лице на ответника е изготвило представения опис - заключение от 24.08.2020 г., който и вещото лице е използвало при изготвяне на ЗСАТЕ по делото за същите вреди, и степента на увреждане с тях при ПТП на застрахования при ответника лек автомобил на ищеца (л. 7-8 и т. 2 ЗСАТЕ, л. 72).

След разменените между страните претенции и отговори, на 15.02.2021 г. ищецът 4 предал за ремонт, по представения опис на щетите от същата дата, увредения при ПТП процесен автомобил, на сервиз - (л. 15). На 17.02.2021 г. последният ремонтирал този му автомобил, като за ремонта му с труд, материали и части, издал на ищеца представената по делото фактура № **********/17.02.2021 г. на стойност 1999.58 лева с ДДС (л. 14). Същата ищецът заплатил на този сервиз по банков път на 18.02.2021 г. (л. 14).