Решение № 1022 от 18.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1022 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20241110205814 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. К. К., ЕГН ********** чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. Е. Д. от САК срещу наказателно постановление № 4/27.03.2024 г., издадено от проф. Огнян Г.

Симеонов – председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори /КПНРО/, с което на основание чл. 110, ал. 2, т. 3 от Закона за независимия финансов одит /ЗНФО, обн. в ДВ бр. 95 от 29.11.2016 г., в ред. преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин/ лева за нарушение на чл.

31, ал. 1, т. 8 във вр. с ал. 4 ЗНФО /в ред. преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024 г./.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на материалния закон. В условията на евентуалност са наведени и доводи за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и 1 незаконосъобразен. Претендират се и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Виктор Арсенов от САК, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител - гл. юрк. Даряна Коцева с пълномощно по делото. Последната пледира за неоснователност на постъпилата жалба и за пълна доказаност на твърдяното административно нарушение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи.

Не е релевирано искане за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 13/06.03.2024 г., съставен от Н. С. Ц. – държавен инспектор при КПНРО и в присъствието на В. Е. А. – свидетел при установяване на твърдяното нарушение е констатирано, че в периода от 01.07.2021 г. /датата на поемане на ангажимента/ до 24.02.2022 г. /датата на влизане в сила на анекс към сключена полица за задължителна застраховка „Професионална отговорност“/ жалбоподателят А. К. К., в качеството си на регистриран одитор под № 234 от регистъра по чл. 20 ЗНФО е изпълнил ангажимент за независим финансов одит на ГФО за 2021 г. на предприятието „Чайка фарма ВЛ“ АД, което е предприятие от обществен интерес по смисъла на § 1, т. 22, б. „а“ от Закона за 2 счетоводството, като за посочения времеви период не е бил застрахован за рисковете от своята дейност за вреди, настъпили вследствие виновно неизпълнение на своите професионални задължения в законоустановените лимити за регистриран одитор, изпълняващ задължителен одит на финансови отчети на предприятия от обществен интерес – 250 000 лв. за всяко застрахователно събитие и 1 000 000 лв. за всички застрахователни събития за една година.

В акта е отразено, че с демонстрираното бездействие през периода 01.07.2021 г. – 24.02.2022 г. в гр. София /мястото на осъществяване на дейността на одитора/ е нарушена разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 8 във вр. с ал. 4 ЗНФО /в ред. преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024 г./, като препис от същия е връчен на въззивника К..

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 4/27.03.2024 г. от проф. Огнян Г. Симеонов – председател на КПНРО, с което на основание чл. 110, ал. 2, т. 3 ЗНФО /в ред. преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024 г./, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя А. К. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин/ лева за нарушение на чл.

31, ал. 1, т. 8 във вр. с ал. 4 ЗНФО /в ред. преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024 г./.

Препис от НП е връчен на въззивника К. на 09.04.2024 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана чрез наказващия орган в законоустановения 14-дневен срок на 19.04.2024 г., видно от поставения печат.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля В. А. съдът не констатира противоречия с детерминираните в акта фактически положения.

Показанията на посоченото лице, което е взело непосредствено участие при установяване на твърдяното нарушение са подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред множество писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. В тази връзка е уместно да се 3 подчертае, че между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите процесуален и материален закон.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, имайки предвид приобщените по делото писмени доказателства, относими към назначаването, съответно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, а това мотивира извод, че правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.

В контекста на изложеното, несъответно на обективната реалност е възражението в жалбата за нарушаване на разпоредба на чл. 40 ЗАНН. Една от 4 основните гаранции за законосъобразното упражняване на правомощията на актосъставителя, предвидени в процесуалния административен закон, е изискването актът да бъде съставен в присъствието на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на актосъставителя да установи обективната истина, да следят за достоверното отразяване на фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на гласни доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от наказващия орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП пред съда.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели присъствали лично при извършване, респективно установяване на нарушението или пък тяхното участие е невъзможно. В тази връзка, от приобщените по делото писмени доказателства е видно, че свидетелят В. А. е била част от екипа на възложената инспекция със заповед № РД-15-0234-5279/14.11.2023 г. на председателя на КПНРО т.е. същата е взела пряко и непосредствено участие при установяване на твърдяното нарушение, а това налага извод, че изискванията на процесуалния закон са спазени безусловно.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 6-месечен срок от откриването на нарушителя /докладът на проверяващия екип е изготвен на 27.02.2024 г./, респективно 5-годишен срок от извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на отговорността на жалбоподателя от формална страна.

5

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника А. К. К. е ангажирана за нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 8 във вр. с ал. 4 ЗНФО /в ред. преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024 г./, като на основание чл. 110, ал. 2, т. 3 ЗНФО /в ред. преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин/ лева.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че в периода от 01.07.2021 г. /датата на поемане на ангажимента/ до 24.02.2022 г.

/датата на влизане в сила на анекс към сключена полица за задължителна застраховка „Професионална отговорност“/ жалбоподателят А. К. К., в качеството на регистриран одитор под № 234 от регистъра по чл. 20 ЗНФО е изпълнил ангажимент за независим финансов одит на ГФО за 2021 г. на предприятието „Чайка фарма ВЛ“ АД, което е предприятие от обществен интерес по смисъла на § 1, т. 22, б. „а“ от Закона за счетоводството, като за посочения времеви период не е бил застрахован за рисковете от своята дейност за вреди, настъпили вследствие виновно неизпълнение на своите професионални задължения в законоустановените лимити за регистриран одитор, изпълняващ задължителен одит на финансови отчети на предприятия от обществен интерес – 250 000 лв. за всяко застрахователно събитие и 1 000 000 лв. за всички застрахователни събития за една година. С демонстрираното бездействие през периода 01.07.2021 г. – 24.02.2022 г. в гр. София /мястото на осъществяване на дейността на одитора/ е нарушена разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 8 във вр. с ал. 4 ЗНФО /в ред. преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024 г./.

Настоящият съдебен състав не споделя изложената в жалбата трактовка, че необходимостта от сключване на задължителна застраховка „Професионална отговорност“ на одиторите в предписаните от законодателя по-високи лимити на застрахователните събития по чл. 31, ал. 4 ЗНФО не е предпоставена от момента на поемане на одиторския ангажимент, а на издаване на одиторския доклад, доколкото „именно това е действието, с което одиторът може да причини вреди на потребителите на информацията във финансовите отчети и в одиторските доклади“. Основните задължения на одиторите са регламентирани в разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗНФО, 6 като сред тях фигурират и изисквания, предхождащи издаването на одиторския доклад /спазване на фундаменталните принципи на професионалната етика – почтеност, обективност, професионална компетентност и надлежно внимание, конфиденциалност и професионално поведение, съгласно изискванията на приложимите професионални стандарти и Етичния кодекс; изпълнение поетия одиторски ангажимент в съответствие с приложимите професионални стандарти и пр./. Нарушаването на всяко от тези изисквания би могло да причини вреди, поради което законодателят е предвидил императивно задължение за всеки одитор да се застрахова за рисковете на своята дейност за вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на всички неговите задължения, а не единствено за такива след издаването на одиторския доклад. Застъпеното разбиране в жалбата за характера на задължителната застраховка „Професионална отговорност“ не намира нормативна опора, тъй като в случая се касае за единно правно изискване, което следва да бъде изпълнено акуратно, осигурявайки непрекъснатост на покритието през целия период на изпълнение на дейността /арг. от 31, ал. 6 ЗНФО/, с изключение на времето, през което одиторът не предоставя услуги, включващи ангажименти за финансов одит, за преглед на финансова информация и за изразяване на сигурност, различни от одит или преглед. Последното обстоятелство се удостоверява с писмено уведомление до КПНРО. Разликата в лимитите на застрахователните събития е породена единствено от обстоятелството дали се касае за одитиране на предприятия от обществен интерес, в който случай одиторът следва да предприеме необходимите действия за сключване на анекс към застраховката с оглед тяхното завишаване именно към момента на поемане на одиторския ангажимент /в случая 01.07.2021 г./. Нещо повече – становището на процесуалния представител на въззивника за противното се конфронтира и с установената по делото фактология, имайки предвид, че жалбоподателят К. е сключил такъв анекс на 24.02.2022 г., който времеви момент всъщност предхожда издаването на одиторския доклад на предприятието от обществен интерес „Чайка фарма ВЛ“ АД на 29.03.2022 г. т.е. повече от очевидно дори самото санкциониране лице не обвързва необходимостта от завишаването на лимитите на застрахователните събития с датата на изготвяне на одиторския доклад.