Решение № 6061 от 09.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6061 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20251100510478 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. и чл. 462 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба с вх. № 57750/10.09.2025 г. по описа на ЧСИ М.Б., подадена от адв. В.И., в качеството на особен представител на длъжника И. Г. И..

В жалбата се излагат твърдения, че по ред първи по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е удовлетворено вземане за разноски за адвокатско възнаграждение за особения представител на длъжника единствено за сумата от 600 лв. а не за реално дължимото от 3449,20 лв., определено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, т. 4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС за възнаграждения за адвокатска работа.

Поддържа, че със заявление вх. № 164951/12.06.2023 г. е депозирала искане за привеждане на размера на адвокатското възнаграждение съобразно нормативно определения размер, като посочва, че същото е оставено мълчаливо без разглеждане.

Излага съображения, че при корекция на адвокатското възнаграждение на особения представител на длъжника, то разполагаемата за разпределение сума ще възлиза на 24682,97 лв. вместо възприетата от ЧСИ сума 26782,31 лв., което ще засегне подолните редове и размерът до който ще бъдат удовлетворени вземанията на взискателите. Твърди също, че разпределението е неправилно, постановено при погрешно достигнати изводи и преценка на доказателствения материал, погрешна квалификация и необоснованост.

Моли съдът да отмени обжалваното разпределение, като изготви ново такова, в което по първи ред на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД да бъде разпределена сума в размер на 4103,10 лв., като бъде допълнено възнаграждението за разноски на особения 1 представител на длъжника до размера от 2699.40 лв. и съответно да бъдат коригирани по-долните редове от разпределението.

В законоустановения срок по чл. 436, ал.3 от ГПК от взискателят С.Д.Д. е подадено възражение срещу жалбата по подробно изложени съображения.

В законоустановения срок взискателят НАП – ТД Велико Търново не е подал възражение и не е взел становище по жалбата.

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3, изр.2 от ГПК ЧСИ М.Б. намира жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в тях. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат потвърдени действията му.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20198380406611 по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС, рег. № 838 на КЧСИ, е образувано по молба на взискателя С.Д.Д. срещу длъжника И. Г. И., с искане за принудително събиране на ½ част от сумите по изпълнителен лист от 30.08.2019 г., издаден въз основа на решение от 11.02.2019 г. по гр. д. № 13826/2013 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав за заплащане на сумата от 20840 лв. – главница, ведно със законната лихва от 22.11.2016 г. до изплащане на вземането и разноски от 800 лв.

До длъжника И. Г. И. е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх.

18882/06.03.2020г. Длъжникът не е намерен на неговия постоянен и настоящ адрес в гр. Берковица, ж.к. ****, поради което поканата е връчена по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. От взискателя С.Д.Д. е постъпила молба с вх. № 49839/04.10.2024 г. за назначаване на особен представител на длъжника, като е представено и платежно нареждане за внесена сума от 600 лв., която да послужи за заплащане на възнаграждение на особения представител. С разпореждане от 10.10.2024 г., на основание чл. 430 от ГПК, съдебният изпълнител е назначил на длъжника особен представител и е изпратено съобщение до Софийска адвокатска колегия за определяне на особен представител. В изпълнение на разпореждането от 10.10.2024 г. до САК е изпратено съобщение, изх. № 73281/29.11.2024 г. на ЧСИ М.Б., в отговор на което, с уведомително писмо на САК с изх. № 8924/2024 г. за особен представител на длъжника е определена адв. В.И..

Със заявление, вх. № 63366/12.12.2024 г. по описа на ЧСИ, особеният представител адв. В.И. е изложила съображения, че внесената от взискателя сума от 600 лв. е недостатъчна за заплащане на дължимия хонорар от 3265,33 лв., определен по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС за минималния размер на адвокатските възнаграждения. С разпореждане от 17.12.2024 г. съдебният изпълнител е назначил адв. В.И. за особен представител на длъжника с възнаграждение от 600 лв. (лист 137 от изп. дело).

Принудителното изпълнение е насочено срещу собствен на длъжника недвижим имот, представляващ нива от 1,910 дка, девета категория на земята, находяща се в землището на с.Панчарево, Язовир „Искър”, област София град. ЕКНМ 99185, местност „Тепе мера“, съставляваща имот № 14184 по плана на земеразделяне на Панчарево - Язовир Искър, при граници: имот № 14185 гора с неидентифициран собственик, имот № 14183 гора с неидентифициран собственик, имот № 14182 гора с неидентифициран собственик, имот № 14143 гора с неидентифициран собственик и имот № 296 горски стопански терен на държавно лесничейство Самоков. Видно от представени справки от СВ-София за наследодателя на длъжника и за самия имот, върху него не са налагани възбрани или учредявани ипотеки, с изключения на възбраната наложена по процесното изпълнително дело.

2

По делото е изготвено постановление за разпределение на постъпили суми от 14.08.2025 г. (лист 255), с което е разпределена постъпила по делото сума от 31321 лв.

От първи ред, на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, на взискателя С.Д.Д. са разпределени суми за сторени в изпълнителното производство такси и разноски, в това число и разноски за депозит за възнаграждение за особен представител в размер на 600 лв.

При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен съдебен състав счита следното:

Жалбата е допустима, но е неоснователна.

Съгласно Тълкувателно решение (ТР) № 2/2021 от 22.11.2022 г. по т. д. № 2/2021 г., на ВКС, на ОСГТК проверката на съда в производството по оспорване на съставеното от съдебния изпълнител разпределение се ограничава до следните въпроси: 1) приложението на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) приложение на чл. 76 от ЗЗД; 3) приложението на правилото на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите, както и 5) участието на всички взискатели, вкл. и на присъединените по право.

Доводите в разглежданата жалба с вх. № 57750/10.09.2025 г. по описа на ЧСИ М.Б. са концентрирани около неправилното определяне на размера на дължимото възнаграждение на особения представител на длъжника, т.е. във връзка с разноските по делото. В производството по чл. 463 от ГПК не може да се оспорва съществуването, респ. размера на прието за удовлетворяване вземане, в това число и това за сторени в изпълнителното производство разноски, като този въпрос попада извън обхвата на проверката на съда, съгласно приетото ТР. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че в подадената до съда жалба с вх. № 57750/10.09.2025 г., наред с жалбата срещу разпределението е инкорпорирана и жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК срещу приети разноски по делото, в частност, дължимото за особения представител на длъжника възнаграждение. Следва да се приеме, че тази жалба е подадена от особения представител адв. В.И. в лично качество, която е легитимирана самостоятелно да обжалва постановлението на частния изпълнител, с което е определен размерът на възнаграждението – в същия смисъл Определение № 3275 от 26.06.2024 г. по гр. д.

№ 2046/2024 г. на ВКС, ГК, ІV Г. О. Размерът на дължимото възнаграждение за особен представител е определено конкретно от съдебния изпълнител за пръв с разпореждане от 17.12.2024 г. Нито в разпореждането от 10.10.2024 г. за назначаване на особен представител, нито в съобщение с изх. № 73281/29.11.2024 г. до САК за определяне на особен представител не е определян размер на възнаграждението, като единствено е отчетено, че от страна на взискателя е внесен депозит от 600 лв. Ирелевантено в този смисъл е посочването в уведомително писмо на САК изх. № 8924/2024 г., съставено в отговор на съобщение, изх. № 73281/29.11.2024 г. на ЧСИ М.Б., че определеното възнаграждение е 600 лв. По делото няма данни разпореждането от 17.12.2024 г. да е връчено на особения представител на длъжника. Следва, че не може да се приеме срокът по чл. 436, ал. 2 от ГПК - за обжалване на приетите разноски по изпълнението, да е започнал да тече, поради което съдът дължи да разгледа доводите на жалбоподателя за размера на разноските на особения представител на длъжника.

Във връзка с доводите, че дължимите за процесуалното представителство в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят съобразно правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС за възнаграждения за адвокатска работа, следва да се посочи, че с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 Съдът на ЕС се е произнесъл, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в 3 размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на член 101, § 1 от ДФЕС.

При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в член 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Предвид задължителната сила на решението на Съда на ЕС, българският съд не може да определи следващото се адвокатско възнаграждение на база размерите, предвидени в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. За да се произнесе относно размера на дължимото във всеки конкретен случай адвокатско възнаграждение, съдът следва да изходи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр., ал. 1 от ЗА, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и трябва да е справедливо и обосновано по размер, и да определи възнаграждението в съответствие с възприетите в съдебната практика критерии за преценка на фактическата и правна сложност на делото, на обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие. В посочения смисъл е и трайната съдебна практика - Определение № 191 от 21.01.2025 г. по ч. т. д. № 2688/2024 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 1183 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., Определение № 1239 от 13.05.2024 г. по ч.т.д. № 1555/2023 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 2948 от 12.06.2024 г. по ч.гр. д. № 1567/2024 г. на ВКС, ГК, І г.о., Определение № 50045 от 02.07.2024 г. по т.д. № 1758/2022 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 2198 от 08.08.2024 г. по т.д. № 1916/2023 г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.

Приложението на закона важи и за случаите, когато съдът назначава особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – виж Определение № 3961 от 11.08.2025 г. по к. гр. д. № 26/2025 г. на ВКС, ГК, ІV Г. О.

В конкретния случай е образувано изпълнително производство, което не се отличава с висока фактическа и правна сложност от други дела от този вид. Съдът съобрази, че процесуалната активност на особения представител на длъжника, освен подадените молби във връзка с възнаграждението му, се ограничава до присъствие при опис на недвижимо имущество на длъжника. По тази причина и при съобразяване на материалния интерес по делото, определеното възнаграждение от 600 лв. за процесуалния представител на длъжника съответства на обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие.