Решение № 583 от 18.07.2016, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ №

18.07.2016 г., гр. Пазарджик

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав, в открито заседание на седемнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в следния състав:

СЪДИЯ: МИРА

МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: Д.Б. разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2217 по описа на съда за 2015 г.

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, предявен от М.Л.Д. *** срещу Агенция „****“ - гр. София (с поделение в Пазарджик – Областно пътно управление) за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди – стрес, притеснение и страдание, в резултат от пътнотранспортно произшествие от 16.03.2015 г., причина за което според ищеца били четири дупки на пътното платно.

В исковата молба се твърди, че на 16.03.2015 г. около

19:42 ч. (в тъмната част на денонощието) ищецът управлявал автомобил, собственост на В. Т. от с. **, като пътувал от гр. *** за гр. ** по републиканския главен път II-37, който свързва ** с автомагистрала „Тракия“. На километър 118+381 автомобилът попаднал в четири необезопасени и дълбоки дупки вдясно на платното, вследствие на което настъпили повреди по автомобила. Ищецът веднага се обадил на органите на пътната полиция и пристигнал екип, който съставил протокол за ПТП с дата 16.03.2015 г. и час 20:25 ч. Били фотографирани четирите дупки и бил направен оглед на автомобила, като щетите били описани в протокола за ПТП.

Оказало се, че има скъсана предна дясна гума, която е станала негодна за употреба, както и други щети по предната броня от дясната страна и по ходовата част на автомобила. Било установено, че водачът (ищецът) не е употребил алкохол. Допълнителен оглед на автомобила в специализиран сервиз установил необходимост от смяна, освен на гумата, и на други части на автомобила, както и настройка за сходимост на предните гуми. Ищецът научил, че и след ремонта автомобилът показва дефекти по ходовата част във връзка с това ПТП, включително това, че на задната дясна гума се е появила издутина, т.нар. „жаба“.

Ищецът твърди, че в началото на пътуването е бил спокоен, карал е внимателно, а при произшествието, когато автомобилът спукал гума и подскочил, е изпитал голям и „неописуем“ стрес, който още не може да преодолее. Неудобства преживял и във връзка с това, че не стигнал до крайната цел на пътуването си, а трябвало и да изчака полицейските служители и да се подложи на проверка за алкохол. Не по-малък бил и стресът, свързан с това, че на ищеца се наложило да върне автомобила повреден на собственичката му, да обяснява, че не е виновен за повредите, както и това, че се наложило да се ангажира за отстраняването им, нещо повече – по автомобила продължили да се установяват повреди. Твърди, че преживеният стрес се отразява неблагоприятно на цялостното му състояние като човек и водач, тъй като все му се привижда станалото и понякога се буди нощем и сънува кошмари, че това пак се е случило.

Като обезщетение за всички описани вреди от преживения стрес, притеснения и неудобства ищецът претендира сумата от 5000 лв. заедно със законната лихва за забава, считано от деня на произшествието.

Постъпил е отговор от ответника, в който се заявява, че искът е допустим, но неоснователен изцяло. Заявява се, че не е установен по безспорен начин механизмът на ПТП и че протоколът за ПТП има обвързваща сила единствено за обстоятелствата, възприети лично от съставителя му, а съставителят не е възприел скоростта на движение на автомобила при ПТП и само по данни на водача е отразил в ПТП, че тя е била съобразена с пътните условия.

Има разминаване между отразеното в протокола за една дупка на пътя и твърдението на водача за четири дупки. Не е установена по безспорен начин и вината на А“ПИ“ за реализираното ПТП. Не са представени медицински документи, удостоверяващи състоянието на стрес и безпокойство у ищеца и продължителния период, през който те са налице. В случай, че съдът счете иска за основателен, ответникът заявява, че поддържането на процесния участък от пътя е възложено с договор за възлагане на обществена поръчка на гражданско дружество (ДЗЗД), съставено от две търговски дружества – „***“ АД – ** и „**“ ЕООД – ***. С оглед този договор между ответника и споменатите две дружества е поискано и допуснато привличането им като подпомагащи ответника страни и е приет за съвместно разглеждане обратен иск на ответника А“ПИ“ срещу двете дружества за осъждането им да заплатят на А“ПИ“ солидарно сумата, която агенцията бъде евентуално осъдена да заплати на ищеца М.Д.. Правната квалификация на обратния иск е по чл. 82 от ЗЗД.

Постъпили са отговори от двете трети лица помагачи.

Становището, изразено по главния иск от „***“ ЕООД е, че той е неоснователен. Според дружеството причината за настъпилото ПТП е неспазване на правилата за движение по пътищата от страна на М.Д. – при полагане на по-голяма грижа и внимание от негова страна и съобразяване на скоростта на движение с атмосферните условия, състоянието на пътя и превозното средство и видимостта не би се стигнало до произшествието. По същите съображения, в случай, че съдът счете иска за основателен, се иска намаляване на обезщетението на осн. чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. Отделно се сочи, че налице разминаване между твърденията в исковата молба и отразеното в протокола за ПТП относно броя на дупките, поради което според тази страна протоколът не би могъл да се смята за годно доказателство за механизма на ПТП. Заявява се още, че ако наистина е било настъпило ПТП на път, поддържан от А“ПИ“, е било задължително присъствието и на представител на агенцията, за да бъде безспорно установено на кой участък от пътя е настъпило произшествието и дали този участък се поддържа от агенцията, респективно дали дейности по поддръжката на този участък са възложени на „***“ ЕООД и другото трето лице помагач по главния иск.

„***“ ЕООД счита за неоснователен и обратния иск, насочен срещу него. На първо място, според този ответник е недопустимо да се предявява и срещу двамата участници в обединението (гражданското дружество) иск за общия размер на задължението. На второ място, А“ПИ“ има нормативно вменено задължение да поддържа пътищата в изправно състояние, докато „***“ ЕООД е поело ангажимент да извършва текущ рмонт и поддържане, възлагано съгласно договора с годишни, месечни, допълнителни и извънредни задания. Одобреното месечно задание за м. март 2015 г. е възложено с писмо с изх. номер от 11.03.2015 г. Обединението и в частност „***“ ЕООД точно и добросъвестно е изпълнявало всички задължения, произтичащи от договора, включително задължението да започва работа веднага след поява на необходимост и да поддържа републиканските пътища на договореното ниво. Няма съставен констативен протокол за неизпълнение на възложените работи или за каквото и да било друго неизпълнение на договора, а ако е имало неизпълнение или некачествено изпълнение, възложителят, който съгласно договора изпълнява цялостен и непрекъснат контрол при изпълнение на работите, е щял да го констатира, за да може да ангажира с това отговорността на изпълнителя за причинени вреди на трети лица.

Според изложеното в отговора на „***“ АД обратната искова молба е нередовна, тъй като не съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Ищецът по обратния иск се позовава на уговорка от договора за обществена поръчка, която се отнася до „имуществена и неимуществена отговорност“ на обединението, но не сочи конкретни основания за ангажиране на тази отговорност, няма твърдения за конкретно неизпълнение на възложени дейности. Освен това този ответник счита, че искът срещу него е и неоснователен. Според него ищецът по обратния иск е представил само избрани откъси от договора, но не и пълния текст, като съдържанието на представеното не кореспондира с действителните отношения между страните по повод обществената поръчка. Ищецът по обратния иск не установява видовете работи, които попадат в обхвата на понятието „дейности по поддържането“.

От приложените към исковата молба текстове се вижда, че дейностите по поддържането се възлагат на изпълнителя с годишни, месечни, допълнителни и извънредни задания, но ищецът нито твърди, нито доказва извършване на възлагането по предвидения в договора ред.

Ответникът заявява, че оспорва да е имало такова възлагане на дейности в процесния участък, дадено в посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от договора срокове. Заявява още, че е изпълнил качествено и в срок всички задължения по поддържане, възложени по реда, предвиден в действащия договор, и че в тази връзка представя одобрено задание от възложител А“ПИ“, който е приел извършените работи без забележка, а преди да се подпише всеки един сертификат, съответните участъци се обхождат от нарочно съставена комисия от представители на възложителя и изпълнителя, констатира се действителното изпълнение на възложените дейности, след което възложителят приема изпълнените видове СМР.

Изпълнителят изпълнява единствено възложените видове СМР по проблемните участъци, посочени от възложителя. В този участък малко преди посочената дата на ПТП е правено цялостно асфалтиране на двете платна (не изкърпване на дупки), изпълнението е прието с протокол от 26.02.2015 г. и няма как две седмици след изцяуло ново асфалтиране да се появи дупка, от което следва, че или не е имало дупка, или че тя не е в този участък, а в случай, че все пак такава неизправност на пътната настилка е имало, тя не може да се вмени в отговорност на ответниците по обратния иск.

По отношение на главния иск становището на „***“ АД е, че той също е неоснователен. Този ответник също счита за недоказан механизма на ПТП, сочи, че в тази си част протоколът на ПТП не притежава обвързваща съда сила, тъй като ПТП не се е осъществило пред съставилото го длъжностно лице, протоколът не може да установи поведението на водача, нито техническото състояние на автомобила; не е налице и удостоверяване на местоположението на автомобила след ПТП. Твърди се, че участъкът от пътя е бил в добро експлоатационно състояние иПТП не може да е настъпило в резултат на неизправност на пътната настилка, но дори и да е настъпило по този начин, такова събитие не е в състояние да предизвика негативни емоции и стрес с интензитета, който се твърди. Произшествие от такава категория далеч не е причина за изживяване на сериозни душевни страдания, болки или сънуване на кошмари; крайно неуместно е да се въприема като неимуществена вреда необходимостта от изчакване на извиканите от самия ищец длъжностни лица и подлагането на тест за поет алкохол, а и самият факт на преминаване през дупка за водач на МПС в България не е необичайно явление, предизвикващо значителен стрес, когато е станало със съобразена с пътните условия скорост. Според ответника претендираният размер на обезщетението е многократно завишен с оглед интензитета на преживените емоции.

В съдебно заседание и в представените писмени защити страните поддържат изложените доводи, като допълнително ответникът по главния иск и подпомагащите го страни, ответници по обратния иск, се позовват и на недоказаност на твърденията за настъпването и механизма на ПТП, позовавайки се на заключението на вещите лица и на противоречия, съществени според тях, в показанията на свидетеля С.В..

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 16.03.2015 г. в сочения от ищеца час и място на ПТП

– 19,42 ч. на километър 118+381 на главен път II-37 – вдясно на пътното платно в посока от ** към с. ** са били налице три последователни дупки с ширина и дължина около 40 до 60 см. и дълбочина, равна или малко по-голяма от дебелината на слоя асфалт, т. е. приблизително десетина, на места до около двадесет см. Дупките са се намирали на границата между по-стария и по-новия слой асфалт, като новият слой не е достигал до страничния край на пътя, а там е оставала непокрита с нов асфалт ивица от стария.

Ответниците оспорват твърдението, че на това място от пътя на посочената дата е имало дупки. Това обаче се установява не само от показанията на свидетеля В. и протокола за ПТП, съставен от него, но и от заключението на вещото лице П., което през м. април 2016 г. е посетило мястото и е установило, че там има видими следи от запълване на дупки с асфалт и те отговарят на фотографираното от полицейския служител в деня на твърдяното ПТП, т.е. става дума за същото място на пътя.

Разпечатката съдържа 27 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c4ddc90-02a3-4d43-be65-aed5e5994247