Решение № 4899 от 21.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4899 гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20231100506858 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5438/06.04.2023г. по гр.д. № 50168 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 62-ри състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че В. И. Г., ЕГН ********** дължи на П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 2285,35лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението29.06.2022г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 30039108849/29.08.2019г., за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 35037/2022г. по описа на СРС, като В. И. Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 181,25лв., представляващи съдебни разноски по исковото дело и сумата от 66,07лв. разноски по заповедното дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за възнаградителна лихва в размер на 1202,97лв. за периода от 20.09.2020г. до 05.10.2021г.; за сумата от 219,54лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 21.09.2019г. До 05.10.2021г; сумата от 1

259,44лв. , представляващи мораторна лихва за периода от 05.10.2021г. До 28.06.2022; както са отхвърлени и осъдителните искове н а П.К.Б.“ЕООД срещу В. И. Г., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 422,07лв. , представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ по договора за кредит и за сумата от 1224лв., представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по договора за кредит, като П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на адвокат Н. И. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 362,06лв. за исковото дело като възнаграждение за оказана правна помощ безплатна на ответника по исковете.

С Определение № 17070/12.05.2023г. по гр.д. № 50168/2022г. по описа на СРС е изменено решението в частта за разноските, като П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на адвокат К. Б. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Задв. сумата от 21,20лв. за заповедно дело като възнаграждение за оказана правна помощ безплатна на ответника по исковете, к а т о е отхвърлена молбата за присъждане на възнаграждение за горницата над 21,20лв. До 182,29лв.

.С Определение № 17071/12.05.2023г. по гр.д. № 50168/2022г. по описа на СРС е оставена без уважение молба на адв. Н. И. за изменение на решението в частта за разноските, като му се присъди възнаграждение за исковото дело от 2060лв.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1. въззивна жалба вх.№ 110368/21.04.2023г. по регистъра на СРС, от ищеца П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени за възнаградителна лихва от 1202,97лв. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че сключеният договор за потребителски кредит отговарял на изискванията на закона, методиката за формиране на ГРП била ясно посочена,

ГПР не надвишавал 50%.

Предоставянето на допълнителните услуги не било задължително условие, за да се предостави кредита, кредитополучателят избрал параметри на желания кредит и допълнителните услуги Нямало забрана да се предоставят допълнителни услуги, избраните допълнителни услуги не попадали след компоненти за формиране на ГПР. Дори да се приемело, че тези услуги следва 2 да се включат в ГПР и той да надвишава по този начин 50%, това водело до нищожност на клаузата на ГПР, но не и на целия договор за кредит.

Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претнецията на насрещната страна за разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете В. И. Г., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Навела е твърдения , че решението в обжалваната част е правилно. Договорът за кредит бил изцяло недействителен, не сочел как е формиран ГПР, не сочел компонентите, формиращи ГПР. Допълнителните услуги били част от договора за кредит, стойността на възнаграждението за тях следвало да се включи в ГПР, а това не било направено. Тези допълнителни услуги били задължителни . Договор бил нищожен и поради нищожност на клаузата за възнаградителната лихва , което водело до нищожност на целия договор.

Размер на възнаградителната лихва противоречал на добрите нрави, била прекомерна и водела до значителна нееквивалентност на престациите. Претендирала е разноски. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

2. въззивна жалба вх. № 117397/27.04.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете В. И. Г., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени за главница от 2285,35лв. Ведно с лихва от подаване на заявлението . Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Неправилно СРС не съобразил установените плащания по договора. Те следвало да се отнесат за погасяване на задълженията за главница. Посочила е, че правилно било прието че договорът е недействителен, но неправилно била приложена разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Тази норма не била специална, при предявен иск на договорно основание не следвало да се присъжда главницата на извъндоговорно основание. Договорът бил нищожен на основание на чл. 22 от ЗПК.

Претендирала е разноски. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от Задв..

Въззиваемият- ищец П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* е оспорил жалбата.

Посочил е, че решението на СРС в тази част е правилно. Договорът не бил нищожен на основание на чл. 22 от ЗПК. Посочен бил начин на формиране на 3

ГПР, който не надвишавал 50%. Намирала приложение н норма на чл. 23 от ЗПК. Претендирал е разноски.

Срещу постановеното Определение № 17070/12.05.2023г. по чл. 248 от ГПК в частта, в която молбата на адв. Б. е отхвърлена е депозирана частна жалба вх. № 147559/26.05.2023г. от адв. Б. , пълномощник на В. Г.. Посочила е, че по заповедното дело възнагражденията се определят по реда на чл. 7 от наредба № 1/2004г., а не както е приел СРС по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004г.

Ответникът по частната жалба - П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* е оспорил жалбата. Посочил е, че разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от наредба № 1/2004г. Била приложима само за заявителя, но не и за длъжника. претенцията за възнаграждение била прекомерна, несъобразена със сложността на делото.

Срещу постановеното Определение № 17071/12.05.2023г. по чл. 248 от ГПК в частта, в която молбата на адв. И. е отхвърлена е депозирана частна жалба вх. № 147567/26.05.2023г. от адв. И. , пълномощник на В. Г.. Поосочил е, че минималният размер на възнаграждението било съобразно броя на исковете – 6 кумулативно съединен иска, поради което с оглед изхода на делото му се дължало възнаграждение от 2060лв. за исковото дело Претендирал е разноски.

Ответникът по частната жалба - П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* е оспорил жалбата. Посочил е, че претенцията за възнаграждение била прекомерна, несъобразена със сложността на делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

191456/15.09.20222г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 14.08.2022г.. на П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* срещу В. И. Г., ЕГН

**********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , да признае за установено, че В. И. Г., ЕГН ********** дължи на П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 2285,35лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 29.06.2022г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит

„Стандарт“

№

30039108849/29.08.2019г., възнаградителна лихва в размер на 1202,97лв. за периода от 20.09.2020г. до 4

05.10.2021г.; сумата от 219,54лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 21.09.2019г. до 05.10.2021г; сумата от 259,44лв. , представляващи мораторна лихва за периода от 05.10.2021г. до 28.06.2022 г., за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 35037/2022г. по описа на СРС, като В. И. Г., ЕГН ********** бъде осъдена да заплати на П.К.Б.“ЕООД сумата от 422,07лв. , представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ по договора за кредит и сумата от 1224лв., представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по договора за кредит. Претендирало е разноски. Навело е твърдения, че с ответника сключили договор за потребителски кредит за сумата от 2500лв. при възнаградителна лихва от 41%, ГПР от 49,12% за срок от 36 месеца, размер на вноска от 120лв., отделно ответникът закупил допълнителни услуги Фаст за сумата от 500лв. и Флекси за сумата от 1450лв., възнаграждението за които следвало да се плаща на части с вноските по кредита. Предоставил на ответника кредита и услугите, но платена сума била само от 1175,64лв., в забава на плащанията длъжникът изпаднал предсрочна изискуемост била обявена на 05.10.2021г

Ответникът В. И. Г., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Посочила е, че сумата по договора не й била предоставена. Клаузата за възнаградителна лихва противоречала на добрите нрави защото водела до явна нееквивалентност на престациите и водела до нищожност на целия договор. Договор не сочел срок, каква част от вноските са главница и каква лихва. Договор бил недействителен и на основание на чл.

22 от ЗПК, защото не сочел коректно ГПР , методика и компоненти на същия.

Задълженията били погасени по давност. Допълнителните услуги били по управление на кредита и възнаграждение за тях по аргумент от чл. 10А от ЗПК не се дължало, споразуменията за тези допълнителни услуги било нищожно поради противоречието му с добрите нрави, възнаграждението надвишавало половината от предоставената сума като кредит. Претендирала е разноски, процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв..

По делото е приложено заповедно дело № 35037/2022 по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. № 134703/29.06.2022г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено В. И. Г., ЕГН ********** да заплати на П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* 2285,35лв., ведно със законната лихва от 5 подаване на заявлението- 29.06.2022г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 30039108849/29.08.2019г., възнаградителна лихва в размер на 1202,97лв. за периода от 20.09.2020г. до 05.10.2021г.; сумата от 219,54лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 21.09.2019г. до 05.10.2021г; сумата от 259,44лв. , представляващи мораторна лихва за периода от 05.10.2021г. до 28.06.2022 г., съдебни разноски от 79,35лв. за държавна такса и 35,34лв. за възнаграждение за юрисконсулт, за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 27.07.2022г., на 05.08.2022г. е подал възражение чрез адв. Б. без да обосновава възражението си, но е претендирал разноски – адвокатско възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв, на 15.08.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и иск е предявен на 14.09.2022г.

По делото са приети искане за отпускане на кредит, декларации, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, договор за потребителски кредит Стандарт № 30039108849/29.08.2019г. Общи условия, анекси , погасителен план, носещи подпис за потребителя, съгласно които П.К.Б.” ЕООД се е задължило да предостави на