Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1665 от 12.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9936/2025
Вид
Решение № 1665
Подписан
12.03.2026
Състав
Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл.248,ал.1 ,пр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.294,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111,б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.25,ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 6, ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 1665 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100509936 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3343 от 27.02.2025 г., постановено по гр. дело № 66486/2022 г., по описа на СРС, 52 състав е осъдена Агенция по заетостта, с адрес: гр. София, бул.

„Дондуков“ № 3, да заплати на Областна администрация с административен център гр.Кюстендил, с адрес: гр.Кюстендил, ул. ****, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 23 108.64 лева, представляваща разходи за охрана на имот публична държавна собственост находящ се в гр. Кюстендил, ул. „***“ № **** и ет. 8, с обща площ 568,66 кв. метра предоставен за ползване от ищеца на ответника, за периода от 01.04.2012 г. до 12.03.2015 г., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 28.09.2016 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1416.51 лева, представляваща разноски.

Срещу съдебното решение е постъпила въззивна жалба от Агенция по заетостта ,ответник по делото ,чрез гл. юрк.Д.Х. ,в която се съдържат доводи за неправилност на решението ,поради нарушения на процесуалния и материалния закон,както за неговата необоснованост.Оспорва да е доказано обедняване на ищеца и обогатяване на ответника ,които да произтичат от един общ факт или от обща група факти.Излага ,че за процесния период 01.04.2012год. до 12.03.2015год. Агенция по заетостта сама и за своя сметка е поддържала предоставените й в управление самостоятелни обекти в страда – публична държавна собственост ,включително и за охрана ,на основание Договор № 51 за охрана ,сключен с „БАТ Секюрити“ЕООД /включваща и дневна жива охрана и СОТ и нощни обходи/ .В тази връзка оспорва,че за ищеца е имало нормативно задължение да осигури охрана за цялата сграда,респ. че имотът е неподеляем за целите на охраната,предвид че в имота има самостоятелни обекти с отделни ползватели.Оспорва изводите на съда,че 1

Наредба № 7 от 8 юни 1998год. за системите за физическа защита на строежите задължава Областната администрация да осигури такава ,както и че охраната ,осигурена от ответника не отговаряла на нормативните стандарти.

Оспорват се и изводите на съда във връзка с възражението за изтекла погасителна давност,като навежда доводи ,че процесните задължения са за периодични плащания ,поради което се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново,с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.Претендират се съдебни разноски ,вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. ,за всяка от съдебните инстанции.

Въззиваемата страна Областна администрация Кюстендил ,представлявана от Областен управител А.П. на 24.04.2025год., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивна жалба, с който се излага, че решението на първоинстанционния съд не страда от твърдените в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде потвърдено.

Претендират се направените по делото разноски.

Депозирана е частна жалба вх.№151674/30.04.2025год. от Агенция по заетостта ,чрез гл. юрк.Д.Х. срещу определение № 18295/22.04.2025год., постановено по гр. дело № 66486/2022 г., по описа на СРС, 52 състав,с което е изменено ,на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК Решение № 3343/27.02.2024 г. по гражданско дело № 66486/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52-ри състав, в частта за разноските, като е увеличен размера на същите ,които ответника следва да заплати на ищеца от 1 416.51 лева на 1 716.51 лева, представляващи разноски за държавна такса в първоинстанционното производство от 924.34 лева; държавна такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване от 30 лева; държавна такса за разглеждане на касационната жалба от 462.17 лева и юрисконсултско възнаграждение от 300 лева за процесуално представителство пред СРС и ВКС.

Моли съда да обезсили ,алтернативно да отмени атакуваното определение ,тъй като счита същото за недопустимо и неправилно ,поради противоречие с процесуалния и материалния закон.излага доводи ,че съдът бил сезиран с молба за допълване на съдебното решение ,в частта за разноските ,като е изменил същото и е присъдил 300лв. юрисконсултско възнаграждение на ищеца,без в представения списък по чл.80 от ГПК последният да е посочил в разноските които претендира такова.Направено е и възражение за недължимост на юрисконсултското възнаграждение,както и за прекомерност на определения размер.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от Областна администрация Кюстендил ,представлявана от Областен управител А.П. ,в която се излага ,че същата е неоснователна,тъй като атакуваното определение е правилно и законосъобразно ,искането за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт било своевременно направено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

2

Решението е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита.

Разгледано по същество същото е правилно.

Пред районния съд е предявен иск ,с правно основание чл.59 от ЗЗД от Областна администрация, гр. Кюстендил, срещу Агенция по заетостта за заплащане на сумата от 23 108.64 лева, представляваща разходи за охрана на имот - публична държавна собственост, находящ се в гр. Кюстендил, ул. „***“ № 44, ет. 7 и ет. 8, с обща площ от 568.66 кв. метра, предоставен за ползване на ответника за периода от 01.04.2012 г. до 31.12.2015 г., с която сума ответника се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 28.09.2016 г. до окончателното изплащане и разноските.

Твърденията са ,че по силата на Договор от 14.10.2002 г. и Споразумение от 01.03.2004 г. ответникът е един от ползвателите на административна сграда-публична държавна собственост, която се управлява и стопанисва от ищеца. Излага, че за процесната административна сграда, находяща се в гр. Кюстендил, ул. „***“ № 44, съобразно т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 7/08.06.2008 г. за системите за физическа защита на строежите (действаща към процесния период), като сграда втора категория на система за физическа защита се предвижда физическа охрана, телевизионна техника, охранително осветление и други. Поддържа, че ответника ползва седмия и осмия етажи с обща площ от 568.66 кв.метра и поради това е задължен да заплаща разходи за охрана на общите части на сградата, като това не е предвидено в Договор от 14.10.2002 г., респ. нито в Споразумение от 01.03.2004 г. Твърди, че е плащал разходите за охрана, в това число и припадащата се част на ответника, като в тази връзка последния се е обогатил. Заявява, че за реализирането на това право не разполага с друг иск, а със субсидиарния по чл. 59 ЗЗД,поради което твърди обедняване на Областна администрация - гр. Кюстендил и обогатяване на Агенция по заетостта, както и връзка между тях.

Ответникът е оспорил допустимостта на исковете, позовавайки се изтекла погасителна давност ,а така също и на гр. дело № 603/2015год. по описа на КРС,потвърдено с решение по в.гр.дело № 606/2015год. по описа на КОС, тъй като спорът между страните е бил предмет на това дело. Оспорил е искът и по същество с твърдения ,че за охраната на ползвания имот - ет. 7 и ет. 8 от административна сграда в Кюстендил, по линия на обществените поръчки е сключил Договор № 51 с охранителната фирма „БАТ Секюрити“ за времето от 29.02.2012 г. до 29.02.2015 г. /три години/ на много по-ниски цени. Поддържа, че неправилно следва да заплаща два пъти разходи за охрана - веднъж на охранителната фирма и втори път на ищеца.

Районният съд е обсъдил влязлото в сила Решение № 29/18.02.2016 г. по гражданско дело № 606/2015 г., по описа на ОС - Кюстендил, с което е потвърдено Решение № 408/ 28.09.2015 г. по гражданско дело № 603/2015 г., по описа на РС – Кюстендил и обосновано е приел, че между страните е налице облигационно отношение под формата на сключен Договор № 37/14.10.2002 г., с който се предоставя правото на ползване на недвижим имот публична държавна собственост – седми и осми етаж с обща площ 568.66 кв.метра и съответните идеални части от общите части на административна сграда, находяща се в гр.

Кюстендил, на ул. **** и последвало Споразумение № 1/09.03.2004 г., с което ищецът се задължава да провежда процедури по възлагане на обществени поръчки с предмет, свързан с поддръжката и ремонта на общите части на административната сграда, и е уреден въпроса за начина на разпределение на консумативните разходи за ползваните помещения електроенергия - съгласно приложение № 1, вода и абонаментно и сервизно обслужване на асансьор, но в тях не се съдържа договорна клауза, от която да се направи извод, че ответника се е задължил да заплаща на ищеца консумативни разходи, изразяващи се в 3 плащането на жива охрана на общия вход на административната сграда, находяща се в гр.

Кюстендил, ул. „***“ № 44.

Правилно е заключил и че предвид ,че ищецът поддържа, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца процесната сума на основание субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, така предявената искова претенция е допустима.

По делото не се спори между страните, че съгласно Акт №1296 от 06.06.2012год. за публична държавна собственост , част от единадесет етажна административна сграда,в гр.Кюстендил,ул.“**** : седми и осми етаж ,представляващи самостоятелни обекти ,с обща площ от 576,38кв.м. ,както и 12,6 идеални части в първи партерен етаж ,с предназначение „офис“ са предоставени със Заповед № 696/22.11.2000год. и Заповед № 89/17.03.2005год. на Областен управител на Кюстендилска област за безвъзмездно управление на Национална служба по заетост – София за нуждите на Дирекция „Бюро по труда“ Кюстендил.

Следователно към момента на издаването на заповедите, процесният имот е имал статут на частна държавна собственост, от който произтича правомощието на Областния управител по местонахождението на имота, в случая на област Кюстендил, да го предоставя за управление на ведомство /чл. 15, ал. 2, изр. посл. ЗДС/.

В тази връзка и на основание чл. 6, ал. 3 ППЗДС между Областния управител и Началник на бюро по труда Кюстендил на 14.10.2002год. е сключен договор ,а в последствие Споразумение от 01.03.2004год.,в които са уредени правата и задълженията на двете страни, вкл. и по заплащането на консумативните разходи за ползването на имота /електроенергия - съгласно приложение № 1, вода и абонаментно и сервизно обслужване на асансьор/,но без да са включени изрични клаузи за разходи за охрана.

Не е спорно и че за периода 01.04.2012 г. до 31.12.2015 г. са сключени договори за охрана на административна сграда от страна на Областта администрация Кюстендил ,след проведени обществени поръчки като съгласно представените фактури и платежни нареждания ,ищецът е заплащал уговореното възнаграждение на изпълнителя.В последствие на ответника ,след извършено разпределение на разходи за консумативи,в съответствие с договорената между страните методика, са издавани ежемесечно фактури ,в които освен разходи за електроенергия ,вода,асансьор ,видеонаблюдение,ПИИ са били включени и такива за охрана.