Решение № 762 от 30.05.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. Русе, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20234520105020 по описа за 2023 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “АПС Бета България” ЕООД гр. София, представляван от управителите П.В. и Х.М.М., чрез пълном. юрисконсулт Е. Д.Ц. твърди, че на 23.01.2021г. между “Сити Кеш” ООД и Й. В. А., ЕГН **********, бил сключен Договор за паричен заем №488754 по електронен път при условията на ЗПФУР, по силата на който потребителят е получил сума в размер на 600 лв, срещу което се е съгласил да я върне с една месечна вноска в размер на 630.04 лв, дата на падеж 09.03.2021г. Страните уговорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите – 48.63 % и се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Договорът е сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 ЗПК. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за паричен заем до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита. С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022г. “Сити Кеш” ООД, като цедент, прехвърлило възмездно на цесионера “АПС Бета България” ЕООД вземанията си към длъжника по описания договор за паричен заем, за което длъжникът Й. А. бил уведомен с СМС на посочения от него телефонен номер на 21.03.2022г. За събиране на вземането си новият кредитор подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №1534/2023г. на Русенски районен съд.

Тъй като длъжникът е подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение, на заявителя е указано да предяви иск за установяване на 1 вземането си. Моли да се признае за установено съществуването на вземането му към Й. В. А. за сумата в общ размер 536.99 лв, произтичащо от Договор за паричен заем №488754/23.01.2021г., от която 373.63 лв главница, 25.96 лв законна лихва за забава върху главницата за периода от 23.01.2021г. до 13.01.2022г., 137.49 лв дължима такса, заедно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира направените разноски по ч. гр. дело №1534/2023г. на РРС, както и тези по исковото производство.

Ответникът Й. В. А. чрез процесуалния си представител оспорва активната процесуална легитимация на ищеца поради липса на доказателство че “Сити Кеш” ООД е прехвърлило на “АПС Бета България” ЕООД вземането по Договор за паричен заем №488754/23.01.2021г. Взема становище и за неоснователност на иска, като прави възражение, че преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК е изпълнил изцяло задълженията си по посочения договор – направил е две плащания по заема на 23.03.2021г. и на 15.04.2021г. в общ размер 636.37 лв чрез системата Изи Пей. Заявява, че сключеният договор за паричен заем е недействителен. Уговорената такса за допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи е нищожна като уговорена в нарушение на чл.19, ал.1 ЗПК, не е включена в годишния процент на разходите и е нищожна на основание чл.19, ал.5 ЗПК. Не е ясно какви са съставните компоненти на уговорените ГПР и ГЛП. Кредитното правоотношение между страните е недействително на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10, като излага съображения. Моли искът по чл.422 ГПК да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.

По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №1534/2023г. на Русенски районен съд и е назначена счетоводна експертиза.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от ЧГД №1534/2023г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №855/24.03.2023г. срещу ответника Й. В. А. за сумите 373.63 лв главница по Договор за потребителски кредит №488754/23.01.2021г., заедно със законната лихва, считано от 20.03.2023г. до окончателното изплащане, 25.96 лв лихва за забава за периода от 23.01.2021г. до 13.01.2022г., 137.49 лв дължими такси, както и 25 лв разноски за държавна такса и 50 лв юрисконсултско възнаграждание. Своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

2

От представения

Договор за паричен заем

Кредирект

№488754/23.01.2021г., сключен при условията на ЗПФУР, се вижда, че “Сити Кеш” ООД е предоставило на Й. В. А. заем в размер на сумата 600 лв с годишен лихвен процент 40.05 % и ГПР 48.63 %. Сумата е усвоена/изплатена на заемателя на 23.01.2021г. с паричен превод на Easy Pay, видно от приложения файл за паричен заем №488754. Ответникът се е задължил да изплати заема на една месечна вноска в размер на 630.04 лв на дата 09.03.2021г. Общата дължима сума е 630.04 лв (400 лв главница и 30.04 лв лихва). В т.3.10 от договора ответникът се е задължил с допълнителна услуга – такса за експресно разглеждане в размер на 314.96 лв, при което общата дължима сума, съгласно т.3.11 възлиза на 945.00 лв.

Съгласно чл.31, ал.3 от Общите условия за потребителски кредит, при забава плащането на погасителна вноска длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Договор за паричен заем Кредирект №488754/23.01.2021г. е такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние чрез средства за комуникация от разстояние.

На основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г. “Сити Кеш” ООД - Цедент е прехвърлило възмездно на “АПС Бета България” ЕООД - Цесионер, вземанията си по Договор за паричен заем Кредирект 488754/23.01.2021г., инвидуализирани в Анекс №1 към договора.

От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице С. Т. Х. в съдебно заседание на 30.04.2024г., се установява, че ответникът Й. А. за погасяване на задължението си по настоящия договор е платил две вноски: на 23.03.2021г. внесъл сума в размер на 155 лв и на 15.04.2021г. е внесъл сума в размер на 481.37 лв или общо е заплатил сума в размер на 636.37 лв. Неизплатеното задължение по заема възлиза в общ размер на 553.23 лв, от които 373.63 лв главница, 42.11 лв лихва за забава за период 23.01.2021г.-13.01.2022г. и 137.49 лв такса неустойка върху неплатената главница. Таксата за експресно разглеждане, отразена в договора - 314.96 лв, е погасена окончателно с платените две вноски от ответника на 23.03.2021г и на 15.04.2021г. Кредиторът не е включил таксата в размера на ГПР. Устно в съдебно заседание вещото лице 3 заключава, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като ГПР би станал 77.23 %, което е над допустимия размер.

Ищецът “АПС Бета България” ЕООД твърди, че на 21.03.2022г. по електронен път е уведомил ответника на електронната му поща за вземанията, които Цедентът е прехвърлил на ищцовото дружество и че “АПС Бета България” ЕООД встъпва в правата на кредитор срещу него, за което по настоящото дело не са представени доказателства. Няма такива данни и по приложеното ч. гр. дело №1534/2023г. на РРС.

В хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за изпълнение в полза на правоприемника на предишния кредитор, тъй като по силата на правоприемството същият е титуляр на вземането. Настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено с документ, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). В т. см. е даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №4/18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г., ВКС, ОСГТК, т.4г.

За да бъде уважен установителният иск на “АПС Бета България” ЕООД, е необходимо да бъде изпълнена процедурата по надлежното съобщаване за прехвърляне на вземането на длъжника. В настоящия случай не е налице уведомяване преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. След като цесионният договор от 21.07.2022г. не е съобщен на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същият няма действие по отношение на него. За него старият кредитор - “Сити Кеш” ООД е единственият кредитор и цесионният договор от 21.07.2022г. с нищо не го обвързва. Макар да е загубил качеството си на кредитор по отношение на цесионера- “АПС Бета България” ЕООД, цедентът “Сити Кеш” ООД се счита за кредитор до съобщаването на цесията не само спрямо длъжника, но и по отношение на третите лица.

Поради това уведомяването на длъжника по кредита за извършената 4 цесия от 21.07.2022г. едва с получаване на препис от исковата молба е ирелевантно, тъй като съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно ищецът в случая не е материалноправно легитимиран да предяви установителен иск за съществуване на вземането му срещу ответника по Договор за паричен заем Кредирект №488754/23.01.2021г. и предявеният на основание чл.422 ГПК иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид изхода на делото съдът не обсъжда останалите възражения на процесуалния представител на ответника.

Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника 400 лв разноски по делото.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “АПС Бета България” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица, бул. “България” №81 В, представлявано от управителите П.В. и Х.М.М., ЕИК 203374133, срещу Й. В.

А. от гр. Русе, ул. “П..., ЕГН **********, иск да се признае за установено съществуването на вземането му за сумата в общ размер 536.99 лв, произтичащо от Договор за паричен заем №488754/23.01.2021г., от която 373.63 лв главница, 25.96 лв законна лихва за забава върху главницата за периода от 23.01.2021г. до 13.01.2022г., 137.49 лв дължима такса.

ОСЪЖДА “АПС Бета България” ЕООД да заплати на Й. В. А. сумата 400 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5