Акт от 25.05.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 154 гр. Велико Търново, 25.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – Четвърти състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАНКА МАТЕВА при участието на секретаря Д. С.и прокурора от ВТОП

Илиан Благоев, изслуша докл***аното от съдия Матева адм. д. № 143 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 226, ал. 1 вр. с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Същото е образувано, след като с Решение № 3103 от 09.03.2021 г. на Върховен административен съд, Трето отделение по адм. д. №

8828/2020 г. по описа на ВАС е отменено Решение №

117/16.06.2020 г. по адм. д. № 161 по описа за 2020 г. на Административен съд - Велико Търново(АСВТ) и делото е върнато за ново разглеждане на настоящия съд.

Предмет на делото е исковата претенция на Д.Й.Д. ***, чрез ***. Л. В.,*** с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева от изпълнението на Заповед за задържане рег. № 366зз-13/14.03.2019 г. на полицейски орган – разузнавач сектор „Противодействия на криминалната престъпност“ при ОД на МВР – В. Търново, която е отменена с Решение № 211/29.11.2019 г. по КНАХД № 10219/2019 г. по описа на АСВТ като незаконосъобразна.

Ищецът твърди, че от тази заповед са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние, накърняване на самочувствието и авторитета му като гражданин и е понесъл негативни вреди за търговската си дейност, поради което претендира заплащане на обезщетение за тези вреди в горепосочения размер ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяна на посочената заповед (29.11.2019 г.). Претендира за разноските за производството при първоначалното разглеждане на делото и пред ВАС.

Ответникът

– Областна дирекция на МВР – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск по основание и размер. Излага подробни съображения за недоказаност на твърдението за причинени негативни психически последици, изразяващи се в душевни болки и страдания, както и за липса на причинно-следствената връзка между тези увреждания и незаконосъобразната заповед. В това производство претендира за разноски за всички инстанции.

Участващият в съдебното производство прокурор от ВТОП изразява становище за частична основателност на исковата претенция, като счита за доказано основанието за присъждане на обезщетението, но не и претендирания размер. Счита, че е справедливо да се присъди частично обезщетение за настъпилите неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав, като взе в предвид изложеното в исковата молба, доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по настоящето дело, а и се установява от вложеното към настоящето дело НАХД № 533/2019 г. на ВТРС, че на 14.03.2019 г. със Заповед за задържане на лице рег. № 366зз-13/14.03.2019 г., издадена от полицейски орган – разузнавач сектор „Противодействия на криминалната престъпност“ при ОД на МВР – В. Търново, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР спрямо ищеца по настоящето дело – Д.Й.Д. ***, е приложена ПАМ „Задържане за срок до 24 часа“. Не се спори и се доказва от същата заповед, че Д. е останал фактически задържан от 15,00 часа на 14.03.2019 г. до 14,40 часа на 15.03.2019 г. – т.е. ПАМ е била изпълнена изцяло.

От наличните документи, намиращи се във вложеното към настоящето дело НАХД № 553/2019 г. на ВТРС се установява, че по същото време – в 15.00 часа, на 14.03.2019 г. е била подписана лично от ищеца Декларация, в която посредством собственоръчно положени подписи Д. е удостоверил запознаването с правата си при задържането му, както е декларирал и определени факти и обстоятелства в тази връзка – че желае ***окатска защита по свой избор и за своя сметка (като е посочил за такъв сина си – ***. В.Д., който се е явил в 18.00 часа), че има определени здравословни проблеми - дископатия, желае уведомяване на член от семейството му или друго заинтересовано лице за задържането, не се нуждае от специална хранителна диета и не желае медицински преглед.

Видно от

Протокол за обиск на лице от същото време, на Д.Д. е бил извършен и обиск, като иззетите вещи са били върнати на задържаното лице на 15.03.2019 г., съобразно изрично извършеното отбелязване в разписка за върнати вещи и пари на задържано лице.

Не е спорно по делото, че лицето е задържано първоначално в ОД на МВР – Велико Търново и после приведено в РУ – Горна Оряховица в помещение за временно задържане в РУ.

Не е спорно и че при освобождаването си на 15.03.2019 г. Д. е подписал декларация, удостоверяваща, че са му разяснени правата за ползване на медицинска и правна помощ, като е заявил, че не се нуждае от медицински преглед и няма претенции към служителите на ОД на МВР за упражнено физическо или психическо насилие.

Не се спори, че Заповедта за задържане на Д.Д. е била обжалвана от него, като с Решение № 283/17.06.2019 г. по НАХД № 553/2019 г. по описа на ВТРС жалбата му е била отхвърлена. След обжалване по касационен ред на този съдебен акт, с Решение № 211/29.11.2019 г. по КНАХД № 10219/2019 г. по описа на АСВТ, решението на ВТРС е било отменено, като вместо него е постановено ново, по същество от касационната инстанция, с което заповедта за налагане на ПАМ е била отменена.

За установяване на посочените в исковата молба неимуществени вреди по делото, при първоначалното разглеждане на делото, са разпитани свидетели – сина и шурея на ищеца, както и служител на ответника и са представени писмени доказателства. В настоящето дело всички свидетели са потвърдили вече дадените при първоначалното разглеждане на спора показания, които са установявали следните факти:

Разпитаният по делото свидетел В.Д., син на ищеца, дава показания относно узнаването на обстоятелствата около задържането на баща си, както и впечатленията от срещата си с него в сградата на ОД на МВР – В. Търново и след освобождаването му.

Според свидетеля ищецът е бил във видимо лошо състояние, мълчалив и разстроен, не е имал желание да общува със сина си и да дава обяснения пред него за случилото се. Полицейските служители са се отнасяли по думите на свидетеля арогантно с ищеца, видимо демонстрирайки според него, че баща му явно е доказано виновен за извършено престъпление. Във времето, когато е бил с ищеца в ОД на МВР не са били извършвани със задържания процесуално-следствени действия.

Ищецът е бил приведен в помещенията за временно задържане в гр. Г. Оряховица на същия ден, отново върнат в гр. В. Търново и освободен на следващия ден. В деня преди освобождаването, свидетелят отново е имал възможност да се срещне с него като споделя впечатления за влошаващо се общо състояние на ищеца. Последният бил угрижен как задържането му ще се отрази на неговите бизнес контакти и на общественото мнение сред жителите на гр. Елена. След освобождаването си ищецът бил с влошено здравословно състояние, като приемал по лекарско предписание редица медикаменти – успокоителни и за болки в областта на кръста. Бил е видимо социално дистанциран спрямо предишното си поведение, като станалите известни обстоятелства около задържането му се били отразили на извършваната търговска дейност от ищеца и последвал спад на клиенти. По мнение на свидетеля ищецът е понесъл изключително тежко този епизод от живота си, като негативните последици от него са имали траен ефект.

От показанията на свидетеля Е.Ч., брат на съпругата на ищеца, се установява, че ищецът е бил посетен от полицейски служители в негов търговски обект /бензиностанция/ в гр. Елена, като след проведен разговор с тях, ищецът с един от служителите е потеглил в посока към гр. В. Търново със собствения си автомобил, а другият служител ги е последвал с полицейски автомобил без отличителни знаци. На телефонни позвънявания от него страна след това ищецът не е отговарял.

Свидетелят посочва, че в кратък срок след това в гр. Елена се е разчуло, че Д. е задържан от полицаи по подозрения във връзка с извършен палеж на имущество на друга фирма. Според свидетеля това се е отразило изключително негативно върху авторитета на ищеца, предвид на малката общност в населеното място и обстоятелството, че той е известен бизнесмен в града. Последвал е отлив на клиенти в посочения търговски обект. След случилото се ищецът видимо е променил поведението си пред обществото, като е споделял, че иска да продаде имуществото си да и да преустанови своята търговска дейност.

В показанията на свидетеля С.Т., полицейски служител в сектор „ПКП“ при ОД на МВР – В. Търново се посочват обстоятелствата, при които е била издадена заповедта за задържане на ищеца, както и начинът на неговото установяване и привеждане в помещенията на ОД на МВР – В. Търново без употребата на сила и помощни средства. Свидетелят твърди, че ищецът сам, придружен от полицейски служители, се е явил с сградата на областната дирекция /отбивайки се по пътя по свой служебен ангажимент/, спрямо него не са били употребявани сила и друг вид принуда. Д. е имал възможност да уведоми сина си св. В. Д., който е и ***окат и който се е явил в ОД на МВР – В. Търново. Двамата са се срещнали и разговаряли, а свидетелят Трифонов е уведомил лично св. Д. кога и как ищецът ще бъде приведен в помещенията за задържане и му е осигурил възможност да се види с него и да му осигури необходими вещи /дрехи/. Свидетелят Трифонов подчертава, че ищецът при задържането си не е пожелал да се срещне с друг ***окат и не е изискал медицинска помощ. По образуваното досъдебно производство за палеж /към което според разследващите е имало съпричастност/, ищецът не е участвал в никакво процесуално качество /като свидетел или обвиняем/.

По настоящето дело е вложено е и цялото НАХД № 553/2019 г. по описа на Великотърновския районен съд.

От описаната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:

Настоящето производство е повторно такова, след като ВАС е отменил и върнал за ново разглеждане делото на АСВТ, поради неучастие на ВТОП при първоначалното разглеждане на делото. В този смисъл допустимостта на исковата претенция е решена от ВАС и настоящият съд не намира основание за преразглежда този въпрос.

Независимо от това за пълнота на изложението следва да се отбележи, че искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от