Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 7 от 24.06.2021, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Наказателно дело от общ характер 407/2021
Вид
Присъда № 7
Подписан
24.06.2021
В сила
09.07.2021
Състав
РАДОСЛАВА НИКОЛОВА МАЖДРАКОВА

МОТИВИ : Против подс.М. Б. М. е предявено обвинение по чл.195ал.1т.3 и т.12 вр. с чл.194ал.1 от НК.

В с.з. представителя на РП-Стара Загора,ТО-К. поддържа обвинението,като моли на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер около минималния предвиден в закона

Подс.М.М. оспорва отчасти изложената фактическа обстановка в обв.акт,като обяснява своите действия свързани с отнемане и отчуждаване на процесния автомобил,с неуредени наемни отношения с пострадалия свидетел.

По делото от страна на пострадалия свидетел Д.А. е предявен граждански иск против подс.М.М. за сумата от 300лв.-причинени имуществени вреди от деянието,ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане на сумата,който беше приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство и той беше конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото.Същият се явява лично и с адв.Ив.М. като негов повереник.

От обясненията на подсъдимия,показанията на свидетелите, заключението на изготвената експертиза и приложените по делото писмени доказателства,съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят и пострадал Д. А. А. закупил на 18.07.2016г. с нотариално заверен договор за покупко-продажба лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ от св.Б. А. И.. Пострадалият не регистрирал в сектор КАТ гореописаното моторно превозно средство и така го ползвал. От дълги години пострадалият живеел на квартира в гр.К., на ул.“***“ № 23 заедно със своята майка - св.А. И. А.. Двамата обитавали приземния етаж на жилищната сграда, като писмен договор за наем не били сключили със собственичката - св.Р. П.

М.. Имотът, който ползвал пострадалият и майка му представлявал избена стая с преддверие, с отделен вход от етажа на къщата. Електромерът на къщата бил общ, но в избеното помещение имало поставен контролен електромер,който отчитал ел.енергията,употребена от тези помещения.

Пострадалият държал обичайно лекият си автомобил, описан по-горе, на улицата пред квартирата си в гр.К.. От известно време той не ползвал същото превозно средство, на което дори автомобилните гуми били спаднали.

Ключовете за автомобила, пострадалият А. държал в стаята, която обитавал с майка си.

Целият имот бил в съсобственост между св.Р.М., сестра й -св.С.М. и брат им.През 2019г. на самият етаж в жилищната сграда се нанесъл да живее със съгласието на собствениците подс.М. Б. М. - син на св.С.М.. Подсъдимият се нанесъл заедно със св.Т. Т. М. и двете им деца. След известно време настъпило неразбирателство между пострадалия и М. по повод нередовното заплащане на употребената ел.енергия и наем от страна на пострадалия и майка му.

На 26.05.2020 г пострадалият А. и св.А.А. се прибрали от работа и 1 намерили външната врата на двора заключена с катинар, както и вратата водеща към избените помещения също заключена с катинар. Подсъдимият стоял на един прозорец на етажа, който обитавал и хвърлял пиратки към краката на пострадалия и майка му, като им викал: „вънка, вънка“ и не ги допуснал до ползваните от тях помещения. Пострадалият поискал да си вземат поне парите и документите, но подс.М. и за това не се съгласил и пострадалият повикал за съдействие органите на МВР. Пристигналите на място полицейски служители поискали договор за наем, удостоверяващ право на ползване на пострадалия и майка му в имота, но те не разполагали с такъв и не могли да влязат в стаята с вещите си. И в следващите дни подсъдимият не допуснал пострадалия и майка му да си вземат багажа от имота на ул.“***“ № 23 в гр.К..

На неустановена дата в периода от 26.05.2020г. до 12.06.2020г. подс.М. слязъл до избеното помещение, в което пострадалият държал вещите си, взломил по неустановен начин вратата на същата стая и влязъл вътре. В стаята подсъдимият намерил ключовете за автомобила „Фолксваген Голф“, собственост на пострадалия, взел ги и решил да продаде този автомобил,за да вземе пари,които му били необходими. Подсъдимият споделил със св.Т.М. за своето намерение, като я накарал тя от своя мобилен телефон да се обади на св.Г. И. В.. Последният имал публикувана обява в интернет сайт, че се занимавал с изкупуване на стари автомобили. На неустановена дата в началото на месец юни.2020г., св.М. се обадила на св.В. и му казала, че имало една кола за продаване марка и модел „Фолксваген Голф-3“ и му изпратила снимка на автомобила. Същата свидетелка предоставила адреса на който се намирал автомобилът и св.В. отишъл на място на ул.“***“ №23 в гр.К.. Там той разговарял с подс.М. за продажбата на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***. Договорили се за продажна цена от 230лв.След около два-три дни св.В. се върнал на адреса,посочен по-горе, платил на ръка на М. сумата от 230лв, който му предоставил ключа за автомобила. Писмен договор или друг документ за сделката не сключили. След това св.В. напомпал гумите на автомобила и го закарал в близост до свинарник на негов братовчед, до с.Копринка, общ.К., където свалил регистрационните табели на същото превозно средство. След това се върнал в гр.К. и предоставил на св.Т.М. двете регистрационни табели с № ***.

В последствие св.В. продал без писмен договор гореописания лек автомобил „Фолксваген Голф“ на св.Г. К. Г.. След няколко дни, на бензиностанция в с.Гавраилово, обл.Сливен, св.Г. продал същото моторно превозно средство на непознати за него лица, с неустановена по делото самоличност.

На 12.06.2020г. пострадалият А. преминавал покрай ул.“***“ №23 и установил, че автомобилът му не бил на улицата, където го държал паркиран.По този повод подал сигнал до РУ-К. на 16.06.2020г.

След като в хода на проведените оперативно-издирвателни мероприятия 2 бил установен извършителят на гореописаната кражба, с протокол за доброволно предаване подс.М. предал на 02.07.2020г. 2 бр. регистрационни табели с № *** на служител при РУ-К.. Същите вещи с приемо-предавателен протокол от 16.07.2020г. били предоставени за съхранение на домакин при РУ-К..

Самият лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ *** бил обявен за издирване от органите на МВР.

По делото е изготвена оценъчна автотехническа експертиза,от чието заключение се установява,че стойността на отнетия лек автомобил към момента на извършване на деянието възлиза на 300лв.

В с.з. подс.М. не се признава за виновен,като дава обяснения и твърди,че действията му били предизвикани от това,че майката на пострадалия и самия пострадал не плащали сметките за ток и наем,поради което той предоставил лекия му автомобил паркиран на улицата за скрап и по този начин смятал,че ще уреди имуществените им отношения.Отрича да е вземал ключа и документите на автомобила и да ги е предал на св.В..Не отрича,че е сложил катинар на вратата, където живеели свидетелите под наем.

Горната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от показанията на св.Д.А.,неговата майка -А.А., св.Г.В.,от чиито показания се установява,че подс.М. е заключил стаята ,която са обитавали свидетелите с катинар,след което не ги допуснал да си вземат вещите и документите. По-късно лекият автомобил м.“Фолксваген“,който бил собственост на св.А. изчезнал от улицата ,като свидетелите предположили, че е взет от подсъдимия. По-късно след като влезли в стаята си,свидетелите не намерили ключа за автомобила, документите за същия и други вещи.

От показанията на св.В. се установява именно,че св.М. /жената с която живеел подсъдимия на семейни начала /, се свързала с него във връзка с изкупуването на автомобила,като същият по-късно отишъл на място,като подсъдимия му дал ключовете и помпа,за да напомпи гумите.Платил за автомобила на жената 250лв.По-късно закарал колата в с.Копринка и се върнал да остави регистр.табели.

От показанията на св.И. се установява,че същият през 2016г. е продал процесния лек автомобил м.“Фолксваген голф 3“ на св.А.,който обаче не бил го регистрирал в КАТ.

Св.В. от своя страна продал на св.Г. процесния лек автомобил за части,който пък го препродал за вторични суровини в гр.Сливен.

В показанията си св.С.М. и св.Р.М.,които са собственици на имота,находящ се на ул.“***“ №23 в гр.К. твърдят,че действително А. и майка му не плащали редовно наема и консумативите си,като имали за това разправии с подс.М., който също бил допуснат да живее в имота със семейството си.Освен това наемателите не го поддържали в добро състояние.

По делото бяха приобщени и показанията на св.М. ,дадени в хода на 3 досъдебното производство,от които също се потвърждава обстоятелството,че М. се е разпоредил с въпросния лек автомобил,тъй като считал, че пострадалия свидетел не е уредил сметките си.

В този смисъл са и приложените по делото писмени доказателстванотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС от 18.07.16г., свидетелство за регистрация на лек автомобил с рег.№ СТ 0315 АН,протокол за доброволно предаване от 02.07.20г.

Съдът намира,че от доказателствата по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява,че подс.М.М. е осъществил от правна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.3 и т.12, вр. чл.194 ал.1 от НК.

От обективна страна М. на неустановена дата в периода от 26.05.2020г. до 12.06.2020г. в гр.К.,на ул.“3ахари Стоянов“ №23, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот (взломяване входна врата на стая),е отнел чужда движима вещ - 1бр. лек автомобил марка „Фолксваген“,модел „Голф“ с рег.№ *** на стойност 300лв. от владението на Д. А. А. от гр.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои,като предмет на кражбата е моторно превозно средство.

От субективна страна подс.М. е съзнавал, че отнема чужда движима вещ - лек автомобил, съзнавал е че прекъсва фактическата власт над инкриминираната вещ от страна на владелеца й и установява своя такава, взломявайки вратата на избено помещение, стопанисвано временно от пострадалия, вземайки ключа за запалване на двигателя на същия този автомобил и в последствие разпореждайки се с инкриминираната вещ, продавайки я на друго лице. Намерението му било да свои тази вещ, като се разпореди с нея в своя полза. Подсъдимият е имал съзнанието за обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им - действал е виновно, при форма на вината пряк умисъл.

При определяне вида и размера на наказанието на подс.М.М. за извършеното от него деяние,Съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство–лошите характеристични данни на подсъдимия.Като смекчаващи вината обстоятелства отчита – чистото съдебно минало,обстоятелството,че полага обществено полезен труд и сравнително ниската стойност на автомобила. При това положение наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на осн.чл.66ал.1 от НК съдът следва да отложи изтърпяването на така наложеното наказание на подс.М. с ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК : Съдът намира предявеният граждански иск за основателен ,поради което счита,че следва да го уважи в пълния му размер. Доказа се по безспорен начин,че подс.М. е осъществил престъпния състав на чл.195ал.1т.3 и 12 вр. с чл.194ал.1 от НК,като е отнел 4 процесния лек автомобил,собственост на пострадалия А.,който възлиза на сумата от 300лв.,поради което същият следва да бъда осъден да му възстанови сумата от 300лв.-причинени имуществени вреди от деянието,ведно със законната лихва от датата на увреждане -12.06.20г. до окончателното изплащане на сумата,както и направените съд.разноски за адв.възнаграждение в размер на 400лв.

На осн.чл.189ал.3 от НПК подс.М. Б. М. следва да бъде осъден да заплати направените по делото съд.разноски в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на РС-К. –д.т. върху уважения гражд.иск от 50лв. и 40лв.съд.разноски, а по сметка на ОДМВР-Стара Загора - сумата от 164.70лв. съд.разноски.

Веществените доказателства- 2бр.регистрационни табели с рег.№ *** след влизане на присъдата в сила да се върнат на пострадалия Д. А. А..

В този смисъл е постановената присъда.

5