Решение № 260529 от 05.10.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Варна, 05.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ при участието на секретаря МИЛЕНА

УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11212/2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, против С.П.И., ЕГН: **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за постановяване на решение, с което бъде осъдена ответника да заплати на ищовото дружество следните суми: сумата от

352.91лв. /триста петдесет и два лева и 91ст./ за обект на потребление, заведен под абонатен номер ****. В посочената сума са включени неплатени фактури за ел.енергия в размер на 295.03лв./ двеста деветдесет и пет лева и 03ст./, представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури за периода от 17.11.2016г. до

20.02.2017г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 57.88лв./петдесет и седем лева и 88ст./ от падежа на всяка фактура до 11.01.2019г., посочена в извлечение от сметка на ответника по кл. **** към същата дата, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се излага, че страните са съконтрагенти по договор за доставка на ел. енергия, по който ищецът е изправна страна. Отношенията между страните се регламентират от ОУ ДПЕЕ на „****” АД, приети на основание чл.

98а ЗЕ. Твърди се, че ответникът не е заплатил стойността на потребената ел. енергия за въведения период, както и такса за възстановяване на електро захранване.

Ответникът С.П.И., чрез назначения й особен представител – адв. Явро Н.Я. депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на иска.

Оспорва реалното потребление на вмененото й количество ел.енергия, както и техническата годност на СТИ.

В проведено открито съдебно заседание ищецът поддържа исковите претенции, като предвид направеното от ответника признаване на иска, желае производството да се проведе при усл.на чл.237 ГПК и заявява, че между страните е постигната спогодба. Моли съда да се постанови решение, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени, съобразно постигнатата спогодба.

В с.з. процесуалният представител на ответника прави изявление, с което признава исковете по основание и размери и заявява, че ответницата живее в чужбина и не е знаела за консумираната ел.енергия.

С признаване на иска от страна на ответника и с оглед направено искане от ищеца за постановяване на решение при признаване на иска и съгласно чл.237, ал.1 от ГПК, съдебното дирене по делото е прекратено.

С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като съдът не следва да мотивира решението по същество. Предявеният иск е вероятно основателен с оглед събраните доказателства и признанието от страна на ответника, поради което следва да бъде уважен.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото дело. Съдът счита, че в случая разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е неприложима.

Ищецът представя списък с разноски, според който претендира репариране на разноски за 75 лв.-ДТ, 300лв. възнаграждение за особен представител и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сторените във воденото ч.гр.д.1203/2019г. по описа на ВРС, а именно 25 лв. ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът С.П.И., ЕГН: **********, с адрес *** ДЪЛЖИ НА ищеца „****”

АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***.91лв. /триста петдесет и два лева и 91ст./ за обект на потребление, заведен под абонатен номер ****, представляваща неплатени фактури за ел.енергия в размер на 295.03лв./ двеста деветдесет и пет лева и 03ст./, представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури за периода от 17.11.2016г. до 20.02.2017г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 57.88лв./петдесет и седем лева и 88ст./ от падежа на всяка фактура до 11.01.2019г., посочена в извлечение от сметка на ответника по кл. **** към същата дата, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №546/28.01.2019г. по ч.гр.д. №1203/20919г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА С.П.И., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 550лв./петстотин и петдесет лева/, представляваща общия размер на сторените и претендирани от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и ч.гр.д. №1203/20919г. по описа на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: