Решение № 54 от 05.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Пловдив , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нестор Сп. Спасов

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20215001000338 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е започнало по повод подадена от Д. ИЦК. К., ЕГН **********, с. Г., общ.

П., ул. „"**"№ ***, въззивна жалба против постановеното от П. окръжен съд по т. дело № 151/2019 г. решение № 260016 от 02.02.2021 г. , поправено с решение № 260053 от 09.04.2021 г., в частта с която е отхвърлена исковата претенция на Д. ИЦК. К., ЕГН **********, с. Г. против ЗАД „О.-З.“, ЕИК *********, гр.С., ул. „С. С.“ № *, ет. * за осъждането на дружеството да й заплати сумата от 10 000 лв. равняващи се на разликата между сумата от 12 000 лв., която би следвало да й се присъди и сумата от 2 000 лв. присъдена от първоинстанционния съд съответно представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие телесни увреждания, причинени й при ПТП от Т.В.С. като водач на лек автомобил марка „С.“, модел „В.“, рег. № ********* с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица ****************** с период на валидност от 14. 08. 2018 г. до 13. 08. 2019 г., от ведно със законната лихва за забава от 14.

04. 2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Решението се обжалва и в частта осъждаща К. да заплати разноски по съразмерност на застрахователя с оглед отхвърлената част от иска й.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на 1 решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска в посочения размер.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 11.07.2019 г. в ПзОС е постъпила изходяща от Д. ИЦК. К., ЕГН **********, с.

Г., общ. П. искова молба против ЗАД „О.-З.“, ЕИК *********, гр.С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 10.09.2018 г. около 23, 31 ч. на АМ Т. в посока към гр. П., на км. 80+500 поради движение с несъобразена скорост Т.В.С. управлявайки лек автомобил марка „С.“, модел „В.“, рег. № ********* самокатастрофирал и се ударил в крайпътната мантинела. При инцидента пострадала ищцата, която пътувала в автомобила. Тя получила хематом на задната и външната част на дясното бедро.Тази травма според нея причинила нетрудоспособност и затруднение в придвижването й за период от 2 месеца. Сочи се и че към подаване на ИМ оздравителният период продължавал. Споменава се, че непосредствено след катастрофата К. била по спешност в ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ - П. и била изписана на същия ден. Твърди се, че след изписването здравословното й състояние постепенно се влошило и на 25.09. 2018 г. с оглед повишаване на телесната й температура тя била приета в болница. Там бил установен възпалителен процес, животозастрашаваща инфекция на меките тъкани по задната част на дясното бедро. Извършена е оперативна интервенция под обща анестезия за премахване на гъста и жълта гной и кръв със съсиреци в бедрото. От болницата след споменатата оперативна интервенция тя била изписана на 28.09. 2018г.

Така описаното здравословно състояние на ищцата се свързва със затруднено предвижване и самообслужване и изпитване на болки, които ще продлъжт до края на живота й. Твърди се , че такива са факт и към подаването на исковата молба.

Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на претърпените от нея вреди. Неимуществените вреди са оценени на 30 000 лв.

Споменато е, че причинителят на описаните вреди /Т.В.С./ по време на настъпване на ПТП имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество с валидност до 13.08.2018 г.

По тази причина ищцата предявила писмена застрахователна претенция пред застрахователното дружество на 14.01.2019 г. Във връзка със същата застрахователят изплатил на ищцата сумата от 1 000 л. Тя обаче не била доволна от размера на така определеното обезщетение за неимуществени вреди, което обуславяло правният й интерес да предяви настоящият иск против застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. ведно със 2 законната лихва върху тези суми считано от 15.04.2019 г. до окончателното изплащане.

В срока за отговор ответното застрахователно дружество е подал такъв. С него то не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и виновният водач, но е изразил становище за неоснователност на иска. В тази връзка се оспорва твърдението, че описаните в ИМ вреди са възникнали следствие на катастрофата и се споменава за недоказаност на твърдението на ищцата, че търпи болки и страдания, които да следва бъдат обезщетени с претенидариня с исковата молба размер. В тази връзка е изразено и мнение, че платената от застрахователя сума от 1000 лв. напълно покрива търпените увреждания По надолу в отговор въпреки изложеното становище за наличие на предпоставки за обезщетяване на ищцата със сумата от 1 000 лв. е оспорена вината на водача на катастрофилото МПС. Наред с това е изразено и становище,че принос за настъпване на вредоносния резултат има и самата ищца,която е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан.Изразено е и мнение, че ответникът не дължи лихва по 86 от ЗЗД, защото не е налице забава.

Ищецът след получаване на отговора изрично е заявил, че няма да подава ДИМ, което предпоставя и липсата на отговор на същата.

Така след събиране на поисканите и относими към спора доказателства съдът е постановил решението предмет на обжалване.

Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.Формиран е извод за липса на съпричиняване.

Достигнало се е до заключение, че ищцата следва да бъде обезщетена за претърпените от нея вреди със сумата от 3000 лв. Това и факта, че от същата ответникът е изплатил доброволно 1000 лв. е дало основание на Пз ОС да уважи иска за сумата от 2 000 лв. и да отхвърли същия до пълния предявен размер. Законната лихва с диспозитива е присъдена от 14.05.2019 г., като след това с решение от 09.04.2021 г. за поправка на ОФГ е допусната поправка на този начален момент на 14.04.2021 г.

Недоволна от решението е останала ищцата и е подала жалбата до ПАС.

С нея решението на Пз ОС се обжалва в частта, с която исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата между сумата от 12 000 лв., която към подаване на жалбата тя вече смята, че й се дължи и присъдените от П. окръжен съд 2000 лв., т.е. за сумата от 10 000 лв. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за неправилна интерпретация на доказателствения материал и приложението на чл. 52 от ЗЗД .

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и 3 допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.

В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.

В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл.

380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има 4 отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.

В случая от изложеното в самата искова молба, а и от представените по делото доказателства е безспорно, че ищцата е предявила пред ответното дружество на с изпратена по пощата на 13.01.2019 г. молба претенция за обезщетяване на претърпени от нея НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ със сумата от 30 000 лв. С писмо от 15.01.2019 г. застрахователят е поискал представяне на допълнителни доказателства с оглед определяне размера на претендираните от ищцата вреди. По делото доказателства за последващо развитие на процедурата пред ответника бшпсвот, но от ищеца, а и от ответното дружество не се оспорва, че същата е завършила с определяне и изплащане на обезщетение от 1 000 лв.

Явно е, че така определеното обезщетение не е в размера поискан от пострадалата, което обуславя интересът й да претендира по съдебен ред изплащане на такова за неимуществени вреди, т.е. този иск е допустим.

В случая съдът е разгледал тази искова претенция, като предмет на преценка са били фактите и обстоятелствата изложени в исковото молба във връзка със същия.

Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК /чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор, т.е. следва извод за допустимост на решението.

Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спорът относно дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното решение.

От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.

По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.