Решение № 11 от 07.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Варна, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20243110201770 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Х. П. П. от гр.Аксаково, обл.Варна срещу Наказателно постановление № 23-0819-004190/17.11.2023г. на началник група в ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното наказателно постановление. Намира, че съставеният акт страда от недостатъци, които препятстват установяването по несъмнен начин на вмененото му нарушение.

Счита наказателното постановление за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва фактическите твърдения на наказващия орган и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. П. Б., който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Излага допълнителни доводи за недоказаност на нарушението и намира, че вината за настъпването на произшествието е на другия водач.

Моли за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата следва да бъде счетена за основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 11.10.2023г. около 15,00ч. жалбоподателят управлявал по бул.“Осми приморски полк“ в гр.Варна лек автомобил марка „Мерцедес Е 220 Д” с рег.№ В 7360 ТР, в посока кв.“Виница“, като се движел в средна пътна лента. В близост до сгради с №80-82 автомобилът преминал в лява пътна лента, в резултат на което последвал сблъсък с движещия се там лек автомобил марка „Мазда“ с рег. № В 8296 ВК, управляван от св. С. Д. Л..

В резултат от сблъсъка автомобилът марка „Мазда“ се блъснал в бордюра, вляво по посоката на движението и се преобърнал по таван. Св.Л. получила контузии и била откарана в МБАЛ „Св. Анна“ за оказване на медицинска помощ.

В отговор на подаден сигнал на мястото на инцидента пристигнали служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна. Същите установили самоличността на водача, огледали следите от произшествието и извършили проверка на обстоятелствата около настъпването му, след което преценили, че инцидентът е резултат от поведението на жалбоподателя. Бил съставен Протокол за ПТП с пострадали лица, в който били отразени констатациите на проверяващите относно механизма на произшествието и резултатът от него, като били описани и установените щети по автомобилите.

Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че при преминаване от средна в лява пътна лента не е пропуснал и е блъснал движещия се по нея лек автомобил „Мазда“, вследствие на което е пострадала водачката С. Л.. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 17.11.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Х. П. била наложена глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.

Впоследствие от застрахователно дружество била извършена преценка, че автомобилът марка „Мазда“ не подлежи на възстановяване и на св.Л. било 2 изплатено обезщетение в размер на 29 000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите А. К. С., Н. Г.а П., К. Х. К., С. Д. Л. и Н. М. П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Макар и показанията на св.П. да не кореспондират на тези на останалите свидетели относно причините за настъпване на произшествието, всички събрани доказателства безспорно установяват, че на посочените в НП дата и място между автомобилите, управлявани съответно от жалбоподателя и от св.Л. е настъпил сблъсък, в резултат на което автомобилът на свидетелката е бил тежко увреден.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.343, ал.1, б.“а“, вр. чл.342, ал.1 от НК предвижда наказателна отговорност за субект, който при управление на моторно превозно средство наруши правилата за движение по пътищата и с това по непредпазливост причини на другиго значителни имуществени вреди.

Съдебната практика трайно приема, че „значителни имуществени вреди“ отговаря на равностойността на 14 минимални работни заплати, установени за страната към момента на извършване на деянието. В тази насока е например Решение № 76 от 17.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 679/2009 г., III н. о., НК, в което се приема, че при паричната оценка на законовия критерий за значителност на вредите по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК по аналогия се прилага възприетия в т. 1 на ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС подход. Затова вредите по смисъла на обективния признак по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК отговарят на равностойността на 1/5 от 70 минимални работни заплати, или това са 14 минимални заплати към момента на извършване на деянието. Към 11.10.2023г. минималната работна заплата за страната е възлизала на 780 лева, при което значителни имуществени вреди ще са налице, когато същите са на стойност най-малко 10 920,00 лева. От показанията на св.Л. се установява, че автомобилът й е бил напълно унищожен и тя е получила обезщетение в 3 размер на 29 000 лева. При това положение има основания да се смята, че причинените с деянието щети многократно надхвърлят размера, след превишаването на който деянието следва да се квалифицира като престъпление, а не като административно нарушение. От служебно изисканата от съда справка е видно, че РП-Варна не е уведомявана за настъпването на процесното произшествие. Поради това не е било проведено и разследване, в резултат на което да се установи дали е налице престъпление от общ характер и кой е неговият извършител.

Според разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. Втората алинея на същата разпоредба от своя страна посочва, че когато се установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателното производство, съставлява престъпление, делото се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Съдебната практика обаче приема, че прекратяването на административнонаказателното производство е изцяло от компетентността на органите по чл.47 от ЗАНН, а не на съда. Разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН има предвид производството пред органа до момента на издаването на наказателното постановление. След като то вече е издадено, неговото изменение, потвърждаване или отмяна се осъществяват само по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Ако съдът установи, че предвид признаците на деянието не е следвало да се образува административнонаказателно производство, то следва да постанови решение по същество, като едновременно прекрати незаконосъобразно проведеното административнонаказателно производство, по аргумент от чл.63, ал.2, т.3, вр. чл.63, ал.6 от ЗАНН. В този смисъл е например Определение №31/14.11.2022г. на АдмС-Велико Търново, в което се подчертава, че след като разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН предвижда, че при констатиране на признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изплащат на съответния прокурор, но въпреки тази процесуална пречка е издадено наказателно постановление, то единствената процесуална възможност за съда е прилагането на горепосочените норми, а не прекратяване на административнонаказателното производство чрез определение, при което въпросът за законосъобразността на наказателното постановление и на правните му последици остава висящ.

4

Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното постановление се явява основателно, макар и не на посочените в жалбата основания.

Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение. Искане в тази насока се съдържа както в жалбата, така и в пледоарията на процесуалния представител, но по делото не са представени доказателства за направени разноски в конкретен размер, при което няма възможност искането да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0819-004190/17.11.2023г. на началник група в ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на Х. П.

П., ЕГН:**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство и

ИЗПРАЩА материалите на Районна прокуратура-Варна.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5