Решение № 683 от 20.08.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Шумен, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. И.а при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. И.а Гражданско дело № 20243630101699 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.1 вр. чл.28 от ЗН .

Подадена е искова молба от Е. В. Й., ЕГН **********, адрес: *****, в качеството на настойник на Ц. К. И., ЕГН **********, адрес : гр. *****, поставен под пълно запрещение с решение № 191/ 28.10.2022 г. на Окръжен съд Разград срещу В. С. М., ЕГН **********, адрес: гр.****, в която е посочено, че ищецът страдал от психическо заболяване - тежка форма на параноидна шизофрения и не може да се грижи сам за работите, поради което с Решение № 191 от 28.10.2022 г. на Окръжен съд - Разград бил поставен под пълно запрещение. Той е наследник по закон на едноутробния си брат М. С.

М., който починал на 29.04.2022 г. След смъртта му след обаждане на представител на Топлофикация- Разград на 10.06.2024 г. за дължими суми за отопление от страна на М. М. се установило , че М. М. е имал и друг наследник - еднокръвен брат В. С. М. от втория брак на баща си Ст. М. В., починал на 08.07.2020 г. При това положение законни наследници на Ст. М. В. са втората му съпруга Ст. Ст.а В., починала на 25.10.2022 г. и двамата му сина М. М. и В.

М., а наследници на М. С. М. са двамата му братя Ц. К. и В. М.. След справка в регистъра на Агенция по вписванията гр.Шумен се установило, че на 25.08.2020 г. е депозирано Завещание с вх. Peг. № 3650/25.08.2020г., акт №30, том 3, дело № 2173/2020 г. от името на Ст. М. В., с което същият завещава в полза на съпругата си Ст. Ст.а В.а, чийто единствен наследник е В. С. М. своите имоти , акции и парични средства, подробно описани в исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл.28, от Закона за наследството, когато наследодателят остави низходящи и съпруг, той не може със завещателни разпореждания да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част по наследство, като съгл. чл.29 ал.З от ЗН в настоящата хипотеза, когато наследодателят е оставил две деца и съпруга разполагаемата част от 1 наследството е равна на 1/4 от имуществото му.

Видно от удостоверението за наследници на Ст. М. Ст. , същият при смъртта си е бил женен и е оставил наследници по закон и 2 деца, тоест запазената част за всеки един от тях е: 3/4:3 = 1/4.

Предвид горното, счита, че с така извършеното универсално завещателно разпореждане от страна на бащата на М. С. М. , Ст. М. Ст., с което е завещал „цялото си движимо и недвижимо имущество“, което е притежавал към момента на смъртта си в полза само и единствено на съпругата си , Ст.

Ст.а В.а поч. на 25.10.2022 г., чийто единствен наследник е В. С. М., той е ощетил М. С. М., лишавайки го фактически от наследство и е нарушил разпоредбите на чл.14, ал.2 от ЗН. Същият, го е лишил от полагащите му се по закон идеални части от откритото след смъртта му наследство и по този начин косвено е ощетил намиращият се в неравностойно положение Ц. К. негов брат и наследник.

Именно и поради горното, моли да бъде постановено решение по силата на което да бъде намалено завещателното разпореждане извършено от Ст. М. В. до размера на запазената част на М. С.. Претендира разноски.

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът оспорва правото на Е. В. Й., като временен попечител да представлява Ц. К. И.. Не оспорва наличието на посоченото в исковата молба завещание, оспорва стойността на имуществото включено в завещанието. В хода на делото отново заявява възражение за недопустимост на иска, т.к. твърди, че ищецът не е приел наследството, което счита, че е процесуална предпоставка за завеждане на претенцията.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място следва да се отговори на възраженията на ответника за недопустимост на иска, касаещи представителната власт на Е. В. Й., като временен попечител на поставения под пълно запрещение ищец Ц. К. И., да подаде настоящата искова молба и възражението, че искът е недопустим, т.к. наследството не е прието.

Първото възражение е направено още с отговора на исковата молба, като съдът е приел, че действително не установено по категоричен начин, че лицето Е. В. Й. е назначено за настойник на Ц. К. И.. Именно поради това и след като е установил, че ищецът Ц. К. И. е поставен под пълно запрещение с Решение №191/28.10.2022г. по гр.д.№209/2022г. по описа на Окръжен съдРазград, съдът е постановил Разпореждане №3738/ 08.10.2024г., с което от Община Разград е изискана информация изпълнена ли е процедурата по чл.155, ал.1 от СК във връзка с посоченото съдебно решение, като при условие, че е назначен настойнически съвет, да се изпрати препис от акта за назначаването му. При условие, че не е определен настойнически съвет, съдът е разпоредил писмото да се счита за уведомление по чл.153, ал.3 от СК и след изпълнение на задължението по чл.153, ал.1 от СК, незабавно да се изпрати препис от акта за назначаване на настойнически съвет.

В изпълнение на горните указания, от Община Разград е постъпило писмо вх.№17702/20.11.2024г., към което е приложено Удостоверение №НП[1]151-1/18.11.2024г., в което е посочено, че за настойник на Ц. К. И. е назначена Е. В. Й., назначен е и е определен настойнически съвет в конкретно определен състав.

2

С оглед горното съдът е приел, че са отпаднали пречките за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което делото е насрочено за разглеждане. В хода му, Е. В. Й., в качеството на настойник на поставения под пълно запрещение ищец е поддържала исковата молба.

От изложеното следва извода, че дори и да се приеме, че Е. В. Й., като временен попечител на ищеца не е притежавала представителна власт да предяви иска, впоследствие тя е придобила такава в качеството на законен представител- настойник и е потвърдила всички извършени до момента процесуални действия и ги е санирала.

Относно възражението касаещо приемането на наследството от ищеца:

В съдебната практика действително е застъпено становището, че приемането на наследството се явява процесуална предпоставка за предявяването на иска по чл.30 от ЗН. Когато обаче се претендира възстановяване на запазена част, накърнена чрез универсално завещание, както е в настоящият случай, приемане не е необходимо, защото на практика липсва наследство. Тази постановка е относима при предявяване на иск предявен лично от наследника, чиято запазена част е накърнена, който в конкретния казус е М. С. М.. В случая искът не е предявен от този наследник, а от лице което няма право на запазена част, но предявява иска като наследник на лице, което е имало право на запазена част. При това положение възниква въпроса дали наследника на лице с право на запазена част е необходимо да е приел наследството на този наследодател, за да възникне в негова полза правото да предяви иска по чл.30, ал.1 от ЗН. Правото да се иска възстановяване на запазена част е наследимо, то е част от наследствените права и затова съдът счита, че за да се придобие това право, следва наследството да е прието.

Наследството може да се приеме „направо“- изрично или чрез конклудентни действия или по опис.

Настоящата хипотеза е особена, т.к. към момента на предявяване на претенцията, ищецът Ц. К. И. е недееспособен защото е поставен под пълно запрещение, затова приемането на наследството може да стане само по опис съгласно чл.61, ал.2 от ЗН. От друга страна в хода на делото от ищеца са заявени твърдения, че наследството от брат му М. С. М. е прието преди подаване на исковата молба, чрез съставянето на пълномощно за разпореждане с наследственото имущество.

За да се установи дали и как ищецът Ц. К. И. е приел наследството оставено му от М. С. М., следва да се проследи хронологията, касаеща промяната на гражданския статут на ищеца, а именно момента на поставянето му под пълно запрещение. Решение №191/28.10.2022г. по гр.д.№209/2022г. по описа на Окръжен съд-Разград, с което ищецът е поставен под пълно запрещение е влязло в сила на 25.11.2022г., до който момент той е бил напълно дееспособен и е имал възможност да приеме наследството „направо“изрично или чрез конклудентни действия. Ищецът твърди, че приемане на наследството е извършено чрез конклудентни действия, чрез предоставяне на пълномощия във връзка с наследството. В подкрепа на тези твърдения е представено Пълномощно рег.№6378/28.06.2022г. на Нотариус рег.№291 на НК, с район на действие РС-Разград, с което ищецът Ц. К. И., на 28.06.2022г, т.е. преди поставянето му под запрещение е упълномощил В. Й. К. с различни пълномощия, част от които касаят наследството оставено му от М. С. М., а 3 именно да извърши справки и проверки за наличие на фирми, движимо, недвижимо имущество и да се сдобие с копия от документи касаещи такива имущества, да сключва договори за наем и аренда, да получава суми, да заплаща глоби и данъци и сметки във връзка с тези имущества.

Ответникът възразява, че упълномощаването представлява действие на обикновено управление и не може да се възприеме, като конклудентно действие за приемане на наследството. Съдът намира, че обема на упълномощаването еднозначно предполага намерението на ищеца да приеме наследството, затова намира възражението за неоснователно.

Независимо от изложеното, съдът намира, че искът е частично недопустим поради следното:

Както по-горе вече беше посочено, че ищецът, в качеството на наследник със запазена част има право да предяви иска. В доктрината и практиката се приема, че правото на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е процесуално право, с което се бранят имуществени права, тъй като уважаването на този иск би имало за резултат увеличаването на имуществото на ищеца. Поради тази причина правото на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е наследимо. Следователно активна процесуална легитимация имат и наследниците на лицето, чиято запазена част е била накърнена, тъй като с предявяването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН не се упражнява едно строго лично право. (Определение № 140 от 15.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1085/2024 г., II г. о., ГК). От друга страна обаче, когато искът за възстановяване на запазена част се упражнява като част от наследствените права, това може да стане до размера на съответния наследствен дял.

В случая не е спорно и се установява от представените Удостоверение за наследници изх.№1599/17.06.2025г. на Община Шумен и Завещание, с нотариална заверка на подписа рег.№3855/25.08.2020г. на Нотариус рег.№222 на НК с район на действие ШРС, вписано в СВп с вх. рeг. №

3650/25.08.2020г., акт №30, том 3, дело № 2173/2020 г., че Ст. М. В. е съставил универсално завещание, по силата на което е завещал цялото си имущество на съпругата си Ст. Ст.а В.а. От друга страна наследници на завещателя Ст. М.

В., починал на 08.07.2020г., са съпругата му Ст. Ст.а В.а и децата му В. С. М.

(от брака му със Ст. Ст.а В.а ) и М. С. М.- син от предходен брак. След смъртта на съпругата му Ст. Ст.а В.а, починала на 25.10.2022г., неин единствен наследник се явява сина и и ответник по делото В. С. М.. На 29.04.2022г. почива М. С. М. и оставя като свои наследници еднокръвния си брат В. С. М. и ищеца Ц. К. И., който е негов едноутробен брат.

Съобразно посоченото, правилно от ищеца е посочено, че запазената част на всеки от наследниците Ст. Ст.а В.а, В. С. М. и М. С. М., е била по ¼ ид.ч. – арг. чл.29, ал.3 от ЗН.

Това означава, че ищецът Ц. К. И., който наследява една втора от наследството на брат си М. С. М., има право да иска възстановяване на половината от запазената част на наследодателя си. В случая както правилно е посочено в исковата молба запазената част на наследника М. С. М. е ¼ ид.ч. от наследството на Ст. М. В., следователно ищецът има правото да иска възстановяване на запазената част до размера на наследствения си дял от ½ ид.ч. от ¼ ид.ч. , т.е. 1/8 ид.ч. от наследството на Ст. М. В.. Над този размер ищецът не е активно процесуално легитимиран да претендира възстановяване на запазена част, това право има другият наследник на В. С. М., а в случая той се явява ответник. По изложените причини, искът за възстановяване на 4 запазената част над 1/8 ид.ч. до ¼ ид.ч. е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация и подлежи на прекратяване.