Определение № 1025 от 26.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1025 гр. София, 26.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503536 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

С определение № 263860/29.09.2025 г. на СГС, І – 14 с-в, по гр. д. № 10173/18г., оставя без уважение молбата на С. Е. Д. и Ж. Г. Д., за изменение на Решение № 260158/24.04.2025 г. по същото дело в частта, в която молителите са осъдени да заплатят в полза на ЗД „Бул Инс“ АД адвокатско възнаграждение в размер на 11 250 лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Частна жалба срещу определението е подадена от ищците С. Е. Д. и Ж. Г. Д., чрез представителя им. Жалбоподателите поддържат, че определението е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон.

Излагат подробни съображения, че ответникът не е представил доказателства за направени разноски в присъдения от съда размер - не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен такъв размер на възнаграждението, както и доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение. Излагат и доводи, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено и не отговаря не фактическата и правна сложност на спора. Въпреки продължителността на производството, по делото не са извършени голям брой процесуални действия, които да обосновават такъв размер на възнаграждението. Изслушани са по една СМЕ и САТЕ и свидетел, който ищците са довели. Позовават се и на задължително за националния съд решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, приема, във връзка с приложението на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Считат, че поисканите от ответника разноски не съответстват на минималния размер, предвиден в Наредбата. Молят да се отмени определението и да се отхвърли искането за присъждане на разноски на ответника, евентуално – да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение в негова полза за СГС.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не е взел становище по частната жалба в предвидения в закона срок.

Съдът, като разгледа жалбата и данните по делото, приема следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима.

По същество на жалбата настоящият състав намира следното :

По общите правила на чл. 78 ГПК ответникът има право на присъждане на разноски, ако: 1) искът е отхвърлен изцяло или частично - съразмерно на отхвърлената част от иска /чл. 78, ал. 3 ГПК/; 2) искът е уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска /чл. 78, ал. 2 ГПК/; 3) производството е изцяло или частично прекратено - съразмерно на прекратената част /чл. 78, ал. 4 ГПК/.

В случая исковете са отхвърлени изцяло и с решение № 260158/24.04.2025 г. по гр. д. № 10173/18 г. І – 4 с-в, СГС е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника в размер на 11 250 лв. с ДДС, за която сума е приел, че са налице доказателства за заплащането й.

Пред СГС е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение от 10 000 лв., платимо по банков път. С платежно нареждане на л. 66 от делото е установен, че по този договор за правна защита е заплатено възнаграждение в размер на 11 250 лв. в полза на адвокат от ЗД „Бул Инс“ АД.

Въззивният състав споделя довода на СГС, че доказателствата са достатъчни да се обоснове извод, че разноски за адвокатско възнаграждение са направени от ответника. Възраженията на ищците за липса на доказателства за заплащане на разноските са неоснователни.

В същото време при определяне разноските за адвокатско възнаграждение следва да се съобрази направеното своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

По отношение размера на възнаграждението следва да се посочи, че той се определя освен от защитавания интерес и от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа по него. Макар и чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА да препраща към размерите, определени съобразно Наредба за адвокатските възнаграждения, настоящият съдебен състав приема, че определените по правилата на Наредбата възнаграждения, само в зависимост от защитавания интерес, невинаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

В този смисъл разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, приема, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Според възприетото от СЕС разрешение посочените в Наредбата възнаграждения не обвързват съда, като прекомерността на адвокатското 2 възнаграждение се определя след преценка на комплекс от фактори, сред които фактическата и правна сложност на спора, спецификата на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия и други. В случая извършената от упълномощения процесуален представител на ответника работа обхваща изготвянето на отговор на исковата молба, явяване в съдебни заседания и участие на извършените в тях процесуални действия. От друга страна следва да се вземе предвид обстоятелството, че делото не представлява фактическа и правна сложност за застрахователя, тъй като е обхванато от предмета на дейност на дружеството и процесуалните действия по него са обичайно предприетите от застрахователя по този вид дела.

Като съобрази и посочената по – горе практика на СЕС, въззивният съд намира, че обоснования размер на възнаграждението за адвокат за тази инстанция е 6 000 лв. с ДДС и възнаграждението следва да се намали до този размер.

По изложените съображения определение № 263860/29.09.2025 г. на СГС, І - 14 с-в, по гр. д. № 10173/18 г., с което е оставена без уважение молбата на С. Е. Д. и Ж. Г.

Д., за изменение на Решение № 260158/24.04.2025 г. по същото дело, в частта по чл.

78, ал. 3 ГПК - в която са осъдени да заплатят в полза на ЗД „Бул Инс“ АД следва да се отмени за сумата над 6 000 лв. до размер от 11 250 лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС и вместо това да са намали адвокатското възнаграждение на ответника до 6 000 лв. с ДДС с равностойност 3 067, 75 евро. В останалата част определението следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 263860/29.09.2025 г. на СГС, І – 14 с-в, по гр. д. № 10173/18 г., с което е оставена без уважение молбата на С. Е. Д. и Ж. Г. Д., за изменение на Решение № 260158/24.04.2025 г. по същото дело в частта за разноските по чл. 78, ал. 3 ГПК - в частта, в която са осъдени да заплатят в полза на ЗД „Бул Инс“ АД сумата над 6 000 лв. до размер от 11 250 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ решение № 260158/24.04.2025 г. на СГС, І – 14 с-в, по гр. д. № 10173/18 г., като намалява присъдените на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в полза на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 - от 11 250 лв. с ДДС на 6 000 лв. с ДДС - с равностойност 3 067, 75 евро.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 263860/29.09.2025 г. на СГС, І – 14 с-в в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1025 гр. София, 26.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503536 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

С определение № 263860/29.09.2025 г. на СГС, І – 14 с-в, по гр. д. № 10173/18г., оставя без уважение молбата на С. Е. Д. и Ж. Г. Д., за изменение на Решение № 260158/24.04.2025 г. по същото дело в частта, в която молителите са осъдени да заплатят в полза на ЗД „Бул Инс“ АД адвокатско възнаграждение в размер на 11 250 лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Частна жалба срещу определението е подадена от ищците С. Е. Д. и Ж. Г. Д., чрез представителя им. Жалбоподателите поддържат, че определението е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон.

Излагат подробни съображения, че ответникът не е представил доказателства за направени разноски в присъдения от съда размер - не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен такъв размер на възнаграждението, както и доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение. Излагат и доводи, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено и не отговаря не фактическата и правна сложност на спора. Въпреки продължителността на производството, по делото не са извършени голям брой процесуални действия, които да обосновават такъв размер на възнаграждението. Изслушани са по една СМЕ и САТЕ и свидетел, който ищците са довели. Позовават се и на задължително за националния съд решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, приема, във връзка с приложението на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Считат, че поисканите от ответника разноски не съответстват на минималния размер, предвиден в Наредбата. Молят да се отмени определението и да се отхвърли искането за присъждане на разноски на ответника, евентуално – да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение в негова полза за СГС.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не е взел становище по частната жалба в предвидения в закона срок.

Съдът, като разгледа жалбата и данните по делото, приема следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима.

По същество на жалбата настоящият състав намира следното :

По общите правила на чл. 78 ГПК ответникът има право на присъждане на разноски, ако: 1) искът е отхвърлен изцяло или частично - съразмерно на отхвърлената част от иска /чл. 78, ал. 3 ГПК/; 2) искът е уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска /чл. 78, ал. 2 ГПК/; 3) производството е изцяло или частично прекратено - съразмерно на прекратената част /чл. 78, ал. 4 ГПК/.

В случая исковете са отхвърлени изцяло и с решение № 260158/24.04.2025 г. по гр. д. № 10173/18 г. І – 4 с-в, СГС е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника в размер на 11 250 лв. с ДДС, за която сума е приел, че са налице доказателства за заплащането й.

Пред СГС е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение от 10 000 лв., платимо по банков път. С платежно нареждане на л. 66 от делото е установен, че по този договор за правна защита е заплатено възнаграждение в размер на 11 250 лв. в полза на адвокат от ЗД „Бул Инс“ АД.