Решение № 1432 от 30.09.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1432 гр. Плевен, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430100134 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на П. Д. А. чрез адв. Б., срещу „***“ ООД, ЕИК ************, за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит №************/15.10.2021 г. и осъждане на ответника да заплати сумата от 236 лв. договорна лихва и 1080 неустойка, недължимо платени суми по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, платима по банков път IBAN: ********************, *** АДмолба л.87.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем №************/15.10.2021г., по силата на който ответникът като заемодател е предоставил на ищеца като заемател паричен заем в размер на 1000 лв., с параметри: ГЛП 41,05%, срок за издължаване на кредита 12 месеца, с крайна дата 16.10.2022 г. и ГПР 49,72%. Съгласно чл. 4,ал.3 вр. чл. 6 от говора и чл.3.2 от ОУ били уговорени условия за обезпечаване на договора за паричен заем чрез предоставяне на гаранция по кредита, която да отговаря на изискванията в общите условия към договора, а при непредставяне на обезпечение най-късно в срок до края на следващия ден от подписване на 1 договора, е предвидено начисляване на неустойка в размер на 1080,00 лв.

Ищецът твърди, че е заплатил всички начислени суми по договора за кредит, ведно с възнаградителна лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Счита обаче, че договорът е потребителски, тъй като разкрива характеристиките по чл. 9,ал.1 от ЗПК, а той има качеството на потребител.

Ищецът въвежда и довод за нищожност на договора за паричен заем съгласно чл. 22 вр. чл. 10, чл. 11, чл. 12 и чл.20 от ЗПК, тъй като в годишния процент на разходите по договора не е ясно какво включва и как е формиран. В него според ищеца е следвало да се включат освен възнаградителна лихва и всички допълнителни разходи, в т.ч. начислената неустойка, което не било сторено.

Според ищеца начислената неустойка за непредоставено обезпечение представлява скрито възнаграждение за кредитора, същата се кумулирала и противоречала на принципа на добросъвестност и излизала от присъщите за неустойката обезпечителна и обезщетителната функция. Неустойката освен това била уговорена в необосновано висок размер и обуславяла извод за неравноправност на клаузата, въз основа на която се дължи. Противоречието на договора с чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК давало основание да се признае целия договор за недействителен и всичко над чистата стойност на кредита счита, че е платено при липсва на основание. Посочва банкова сметка.Моли съда да уважи предявените искове и претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът признава, че между страните е сключен процесния договор за заем, както и че в ГПР по същия не е включена начислената неустойка, а е включен единствено разход за възнаградителна лихва. Ответникът оспорва доводът за недействителност на договора на осн. чл. 10,ал.1, чл.11,чл.12 от ЗПК като неоснователен, както и факта, че неустойката представлява скрито оскъпяване на кредита, и факта, че е заплатена възнаградителна лихва 236лв. и неустойка в пълен размер на 1080,00 лв. респ. заплащането и в пълен размер от потребителя. Ответникът твърди, че по процесния договор не са начислявани и събирани от кредитополучателя други разходи освен възнаградителна лихва.

Информацията за размера на ГПР била налична в чл. 11,ал.4 от договора, а общата сума, която е дължима в чл. 11,ал.5 от договора. Годишният процент на разходите според ответника е изчислен при базово допускане, че договорът ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в 2 договора за кредит. Ответникът счита, че съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК при изчисляване на процента на разходите по кредита не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, в случая - неустойка, тъй като представлява разход, който се начислява вследствие неизпълнение на предвидено в договора задължение.

Съгласно чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК било предвидено, че договора следва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, като се взимат предвид допусканията определени в Приложение 1 към ЗПК. По аргумент от противното на т.3 от приложението, неизпълнението на задълженията на страните в съответствие с условията и сроковете на договора, представлява отклонение от нормалното развитие на облигационното правоотношение, поради което разходите във връзка с него не следва да се включват при изчисляване на ГПР. По отношение на предявения осъдителен иск ответникът счита, че същият е неоснователен, тъй като не е начисляване на неустойка. Иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и претендира разноски за юрк. възнаграждение в размер на 360,00 лв., като посочва и банкова сметка, по която да бъдат платени. Релевира възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК на адв. възнаграждение на ищеца.

С пределение от 26.09.2025г. е допуснато изменение на осн.чл.214 от ГПК на осъдителния иск относно претендираните сумви, като занапред и само за възнаградителната лихва е 125лв.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове.Изложени са подробни съображения за недопустимост на иск, както и за неоснователност. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД.

От фактическа страна съдът приема следното:

Видно от приложения на лист 5 договор, страните са сключили договор за потребителски кредит №************/15.10.2021г., по силата на който ответникът като заемодател е предоставил на ищеца като заемател паричен заем в размер на 1000 лв., с параметри: ГЛП 41,05%, срок за издължаване на кредита 12 месеца, с крайна дата 16.10.2022 г. и ГПР 49,72%. Съгласно чл.

4,ал.3 вр. чл. 6 от говора и чл.3.2 от ОУ били уговорени условия за 3 обезпечаване на договора за паричен заем чрез предоставяне на гаранция по кредита, която да отговаря на изискванията в общите условия към договора, а при непредставяне на обезпечение най-късно в срок до края на следващия ден от подписване на договора, е предвидено начисляване на неустойка в размер на 1080,00 лв. Изискванията за неустойката са посочени в чл.3.2 от Общите условия, съгласно който текст, банковата гаранция може да бъде издадена от българска банка, оперираща на територията на РБ или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, опериращата на територията на РБ.

Банковата гаранция издадена от небанкова финансовата институция, следва да отговаря на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържа неотменяемо и безусловна изявление, че ако кредитополучателят което и да е свое парично задължение, произтичащо от договора за кредит, ще заплати на *** ООД всички дължими от кредитополучателя суми в първия работен ден , следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на дружеството, като размерът на гаранцията се определя в договора за кредит (в случая в договора е определен размер на гаранцията 1080 лева). При така представените доказателства, съдът приема за установено, че страните са били в облигационни отношения съгласно сключения договор за кредит. По делото е назначена съдебно- икономическа експертиза, заключението на която е прието по делото. В заключението си вещото лице е посочило, че по договора за кредит на ищеца е предоставена в заем сумата от 1000 лева, който сума следвало да бъде върната на 12 месечни вноски в срок до 16.10.2022г.

Установява се от заключението, че в чл.4 ал.3 от предоставения на вещото лице договор, потребителят следвало да представи обезпечение със срок на валидност до 17.10.2022г., като съгласно чл.6 ал.1, в случай на непредставено обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1080 лева, която се начислява ежемесечно. Съгласно данните от счетоводството на дружеството кредитодател, по договора за кредит на ищеца били начислени задължения 1000 лева главница, договорна лихва в размер на 236 лева и неустойка в размер на 1080 лева., като общо дължимата сума при непредставено обезпечение възлиза в размер на 2419 лева. В договора бил отразен ГПР в размер на 49,72 %, като месечната вноска възлиза в размер на 103 лева. Вещото лице е установило, че потребителят в качеството си на кредитополучател е заплатил сума в общ размер на 1125 лева, с която сума е погасена главницата от 1000 лева и договорна лихва в размер на 125 лева, като в счетоводството няма данни за платена неустойка. В съдебно заседание вещото лице заявява, че в случай, че неустойката бъде включена в ГПР, той би стигнал до 161,32 %.

Основното задължение на длъжника по договора за кредит е да върне предоставената в заем сума, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението.

Съгласно §1 т.1 от ДР ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни 4 услуги, свързани с договора за кредит. С оглед на това, съдът счита, че неустойката следва да бъде включена в общите разходи по кредита по смисъла на §1 т.1 ДР на ЗПК. Определената дължима в договора като неустойка сума е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Тази неустойка е известна на заемодателя, което се потвърждава и от обстоятелството, че е разсрочена и определена още при сключване на договора за кредит - предвидена е в погасителния план и е разсрочена заедно с месечните вноски за главница и лихва и е начислена преди ищецът да е изпаднал в просрочие. Това показва, че при точно изпълнение на основното задължение по договора за заем, а именно плащане на дължимите вноски за погасяване на кредита за главница и лихва, потребителят дължи неустойка поради неизпълнение на друго задължение по договора - обезпечаване на кредита. Тази неустойка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Съдът прави извод, че уговорената неустойка следва да бъде включена в ГПР, тъй като е пряко свързана с договора, известна е на кредитора към момента на сключването му и е задължително условие за сключването на договора.

Отделно от това следва да се отбележи практиката на СЕС (Решение от 13.03.2025г.), че за да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, като включва всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора. В това число следва да бъде включена и неустойката при непредставено обезпечение, тъй като е разход, известен на кредитора и се дължи на вноски заедно с вноските по кредита. В този смисъл, съдът приема, че Договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. При неправилно посочен ГПР, следва да се приеме, че такъв липсва и съответно не е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. (СЕС в Решение по дело С-714/22 от 21.03.2024г. приема: „чл.10 § 2 б.ж и член 23 Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б.ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“) Това прави 5 сключения договор недействителен.