Решение № 221 от 15.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Пловдив, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20215300103143 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Несторов Агро“ ЕООД, ЕИК 204151311, със седалище и адрес на управление- гр. Хасково, ул. “Иларион Макариополски“ № 8, представлявано от *** Х. П. К., с която е предявен е иск с правна квалификация чл.146, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 60 от ЗН против Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес - ***.

Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на 04.10.2016г. дружеството- ищец е сключило с „Райфайзенбанк /България/” ЕАД два договора за поръчителство, съгласно които се е задължило спрямо Банката да отговаря за всички задължения на наследниците на Д. Г.

К. /починал на ***/ по договор за инвестиционен кредит от 24.11.2014г. и анекси към него, както и по договор за овърдрафт № *** и анекси към него, сключени между „Райфайзенбанк /България/” ЕАД и Д. Г. К., в качеството му на ЕТ с фирма „В.- Д. К.“. Като основен мотив за сключване на договорите за поръчителство се сочи обстоятелството, че по силата на договор за наем от 08.07.2016г., сключен с един от наследниците на Д. Г. К. - А. Д. К., дружеството е ползвало под наем недвижими имоти в село *** и село ***, в които е изграден птицевъден обект, предназначен за отглеждане на патици – мюлари, и е имало интерес да поеме като солидарен длъжник /поръчител/ изплащането на задълженията по банковите кредити на едноличния търговец, за да предотврати обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми и насочване на изпълнение от Банката към ипотекираните имоти, предмет и на наемния договор от 08.07.2016г. Твърди се, че преди сключване на договорите за поръчителство, Банката е подписала с трима от наследниците на Д. Г. К.- Х., А. и П. К. анекс № 2/04.10.2016г. към договора за инвестиционен кредит от 24.11.2014г., както и анекс №10/04.10.2016г. към договор за овърдрафт № *** /с размер на кредита 186 000 лв., съгласно анекс №9 от 07.09.2016г./. С анексите на посочените лица е даден тридневен срок 1 да осигурят подписване на договор за поръчителство между Банката и дружеството, което да се задължи да отговаря за изпълнение на всички задължения по договора за инвестиционен кредит и договора за овърдрафт. Според т.2 от анексите, наследниците са били уведомени за задълженията по тези договори. Съобразно разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗН, според която недееспособният не може да се откаже от наследството, а го приема по опис, Банката е приела, че всички наследници на Д. Г. К., в т.ч. наследникът Д. Д. К. /непълнолетен към онзи момент/ придобиват всички права и поемат всички задължения по договорите за инвестиционен кредит и за овърдрафт. Твърди се, че в изпълнение на договорите за поръчителство ищцовото дружество е заплащало задълженията на наследниците по договорите, като е извършвало преводи от разплащателната си сметка в Банката с получател ЕТ „В. –Д. К.“. С нотариална покана peг. № *** на нотариус ***, peг. № ***, изпратена до наследниците на Д. Г. К., ищецът е поканил последните, в седемдневен срок от получаването й, да му заплатят припадащата им се част от погасените от него задължения на едноличния търговец, възлизащи към датата на поканата на 181 803,47 лв. След получаване на нотариалната покана, ищецът подписал с трима от наследниците - Х. К., А. К. и П. К. споразумение за разсрочено изплащане на задълженията им към него, но ответникът К., на когото е връчена нотариалната покана, чрез нотариус ***, при условията на чл. 44, ал. 1 ГПК, не е осъществил контакт с дружеството, нито е извършил плащане на търсената сума.

Посочва се още, че с определение №949/28.06.2018г. по ч.гр.д. №2693/2016г. РСХасково е допуснал приемане по опис на наследството на Д. Г. К. от Д. Д. К., действащ чрез законния си представител Т. А., в проведено производство по чл. 61, вр. чл. 49 ал. 1 от ЗН, и е вписал допуснатото приемане в особената книга на съда.

Във връзка с липсата на доброволно плащане, срещу настоящия ответник било образувано гр. дело № 2410/2018г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, по което е постановено съдебно решение, с което Д. Д. К. е осъден да заплати на ищеца сумата от 86 213,27 лв., представляваща припадаща му се 1/ 4 част от заплатените от „Несторов Агро“ ЕООД суми за периода от 01.06.2016г. до 31.08.2018г. За събиране на дължимите суми било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***, с рег. № ***.

Доколкото след 31.08.2018г. /края на процесния период по предходното дело/ дружеството- ищец е продължило да плаща задълженията по двата договора за поръчителство от 04.10.2016г., като е погасило напълно задълженията по тях, то в настоящото производство се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 41 631,84 лв., представляваща припадащата му се 1 /4 част от заплатените суми от „Несторов Агро“ ЕООД в общ размер 166 527, 36 лева, за периода от 05.09.2018г. до 21.10.2019г., в изпълнение на договорите за поръчителство от 04.10.2016г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и „Несторов Агро“ ЕООД, с които суми са погасени част от задълженията по Договор за инвестиционен кредит /97 679, 09 лева/, сключен на 24.11.2014г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и ЕТ „В.-Д. К.” и по Договор за овърдрафт №*** /сумата от 68 848,27 лв./., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й 2 изплащане. Съображения по спора са изложени в писмена защита на адвокат Т. В.пълномощник на „Несторов Агро“ЕООД. Направено е искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д. Д. К., чрез упълномощения процесуален представител- адв. Д., в който същият изразява становище по допустимостта и основателността на исковата претенция. Твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не е представил доказателства, обосноваващи процесуалната му легитимация. Изразява становище и за неоснователност на иска. Посочва, че не са представени никакви писмени доказателства за сключване на договор за поръчителство от ищеца с Банката. Излага, че са налице целенасочени и методически действия от страна на останалите наследници на починалото лице срещу ответника, целящи единствено да го увредят и да го накарат да се разпореди с наследствения си дял. Дружеството- ищец е собственост на Х. К., като промяната в собствеността е била фиктивна, а целта била солидарно отговорният длъжник К. да се освободи от задължението да плаща кредитите към банковата институция и вместо нея фиктивно да се поеме задължение от едно „трето“ за казуса лице, което да се задължи спрямо кредитора с договорите за поръчителство. Освен това, по делото не били представени никакви доказателства за плащане на задълженията от страна на останалите наследници. Извън това ответникът сочи, че договорите за наем, които се изтъкват като причина за подписване на договорите за поръчителство, са сключени на практика от *** на наследодателя – Х. К., която е настоящ собственик на дружествотоищец, като целта на тези действия била да се натрупат задължения в патримониума на ответника, които да го принудят да се разпореди със собствената си 1 / 4 част от наследствената маса в полза на останалите трима наследници. В тази връзка поддържа, че договорите за поръчителство са нищожни- на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави, и евентуално -като привидни на основание чл. 26, ал. 2, пр.5 от ЗЗД, тъй като целят да прикрият действителната воля на ищеца, чиято цел е да се избегне възможността за прихващане на евентуалните задължения на ответника с негови вземания към останалите сънаследници, а наред с това да се използва различният режим на отношения с останалите солидарни длъжници при плащане на дълга, който предвижда нормата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД спрямо нормата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.

Освен горното, ответникът заявява, че в исковата молба не се посочва и друга възможност за изплащане на дължимите се вноски по двата кредита. Практика на финансовите институции при сключване на договори за кредит било сключването на застрахователни договори за обезпечаване на вземанията им по отпуснатите кредити. В тази връзка твърди, че ако е имало сключен застрахователен договор, банката не е изпълнила задълженията си по него, което е довело до неполучаване на застрахователно обезщетение, с което да се погаси кредита. Това е причинило вреди на сънаследниците. Ответникът посочва също, че с исковата молба не били представени доказателства за усвояване на средствата по кредита, поради което по този начин се лишавал от възможността да се защити адекватно в настоящото производство. Твърди, че представените към исковата молба банкови референции удостоверяват единствено, че са внесени съответните суми за погасяване на 3 дълга, но не и плащанията да са извършвани от ищеца. По отношение на акцесорните претенции за лихви и разноски, заявява, че същите се явяват неоснователни, с оглед неоснователността на главния иск.

При условията на евентуалност- в случай че бъде уважен предявеният от ищеца иск, в отговора се прави възражение за прихващане със сума в размер на 42 000 лева. Според изложеното от ответника, съгласно нормата на чл. 127, ал. 3 от ЗЗД, в случай че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение, той отговаря спрямо останалите длъжници за причинените вреди. В тази връзка се поддържа, че ищецът е следвало да противопостави на банката възражение, свързано със сключен застрахователен договор заедно с договорите за кредит, тъй като банката не е изпълнила задълженията си към застрахователя и затова не е получила застрахователно обезщетение по кредита. Ето защо, били налице вреди за сънаследниците, вследствие на неизпълнението от страна на банката на нейни задължения по застрахователния договор, които в случая, съобразно припадащата се част от наследството, за ответника възлизали на сумата от 42 000 лева, поради което било налице основание за прихващане заради бездействието на ищеца. Съображения по спора са развити в писмена защита на ответника, чрез пълномощника му адвокат Б.. Претендира се присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че на 20.09.2011г. между „Райфайзенбанк /България/” ЕАД и Д. Г. К., в качеството му на едноличен търговец с фирма „В.- Д. К.“, е сключен договор за овърдрафт №***, съгласно който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 300 000 лв.

По делото е представен и договор за инвестиционен кредит, сключен на 24.11.2014г. между „Райфайзенбанк /България/” ЕАД и К., в качеството му на ЕТ с фирма „В.- Д. К.“, според който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 213 000 евро, със срок за погасяване- 20.10.2019г. В изпълнение на задължението по чл.183 ГПК документът е представен от ищеца и в официално заверен препис, като се установи, че такъв документ е изведен в регистъра на нотариус *** на дата 03.05.2023г., съгласно приетото и звлечение от регистрите на нотариуса, имащо доказателствена сила по чл.179 ГПК относно вписаните в него обстоятелства. По повод оспорване от ответника по реда на чл.193 ГПК автентичността на подписа на помощник-нотариуса в нотариалната заверка, в съдебно заседание, състояло се на 28.09.2023г., е проведен разпит на свидетелката Хр. С. И.- *** при нотариус ***.

Същата заявява, че е извършила официалното удостоверяване на верността на преписите на договора за инвестиционен кредит и два анекса към него, които са й били представени в оригинал от служител на „Райфайзенбанк” ЕАД, и че е положила подписа в нотариалната заверка. С оглед на така депозираните показания, които следва да се кредитират, като обективни и добросъвестно дадени, се налага извод, че оспорването от страна на ответника автентичността на подписа на помощник-нотариуса не е успешно проведено и че към датата, на която е било извършено нотариалното удостоверяване, оригиналът на документа 4 е съществувал и е имал съдържанието на преписа. При това положение следва да се приеме, че процесният документ е доказателство за поетите от подписалите го лица задължения, въз основа на обективираните в него изявления, и е източник на валидни облигационни отношения между страните по него, който факт не е бил спорен в предходното съдебно производство по гр.д. № 2410/2018г.

Разпечатката съдържа 18 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c4a9017-3514-43bf-8930-08db5602995f