Определение № 1000 от 21.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1000 гр. София, 18.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500988 по описа за 2024 година Производството е образувано възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 35717 от 27.03.2024г. подадена от съделителя Н. Б. Н. срещу Определение № 4166 от 21.03.2024г., постановено по в. гр.д. № 623 по опис на СГС състав 3 – В, с което съдът се е произнесъл по искане с правно основание чл. 344, ал.2 от ГПК.

В жалбата се излага, че определението е неправилно и необосновано.

Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на акт по същество, с който да се уважи искането на съделителя за привременни мерки, такива каквито са поискани с молба от 22.11.2023 г.

Насрещната страна, в писмен отговор е оспорила основателността на частната жалба.

В съдебната практика преобладаващо е застъпено становището, което се възприема от настоящия състав /пр. опр. № 36/28.01.2014 г. по гр. д. № 6738/2013 г. на I г. о., ВКС, опр. № 503/ 25.10.2011 г. по ч. гр. д. № 427/2011 г. на I г. о., ВКС; опр. № 377/8.11.2013 г. по гр. д. № 6165/2013 г. на II г. о., ВКС, опр. № 37/16.01.2017 г. по гр. д. № 2970/ 2016 г. на І г. о. ВКС и др. /, че определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК не е преграждащо, не създава сила на присъдено нещо и по естеството си е привременна мярка в делбеното производство със сила до приключването му. С него не се разрешава 1 материално правен въпрос, свързан с предмета на спора и може да бъде изменяно от постановилия го съд при промяна в обстоятелствата, поради това и разглеждането му е двуинстанционно /в този смисъл т. 6 ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСТГК, която запазва действието си поради идентичността на правната уредба на привременните мерки в делбеното производство по отменения и действащия ГПК / чл. 344, ал. 2 ГПК/. Обжалваното определение е постановено от въззивен съд – Софийски градски съд пред който висящ е иск за делба във втора фаза, поради което и на основание чл. 274, ал.2 от ГПК настоящия апелативен съд е компетентен да се произнесе по жалбата, с която е сезиран.

Жалбата е подадена от страна, обосновавала правен интерес от въззивно обжалване, подадена е срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което съдът я приема за процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искане на съделителя Н., като съсобственик, който не ползва имота да бъде обезщетяван с парична сума от съделителя И. Я. К., до окончателното решаване на спора във втората фаза на съдебната делба или до промяна на обстоятелствата. За да обоснове правен интерес от произнасяне по реда на чл. 344, ал.2 от ГПК съделителят Н., сега частен жалбоподател е посочил, че след постановяване на определение № 4735 от 12.04.2023 г. по реда на чл. 344, ал.2 от ГПК, са нововъзникнали обстоятелства, които обуславят правен интерес да поиска прозинасяне по искане за налагане на привременни мерки. Според жалбоподателя, нововъзникнали обстоятелства са отказът на съделителката И. К. да му предаде, ключове и кодовете за достъп на допуснатите до делба апартамент и гараж, въпреки отправените до нея покани от 02.08.2023 г. и от 13.09.2023 г. Твърди, че от 01.02.2016 г. няма достъп до имотите и е възпрепятстван да ползва същите.

Съделителката И. Я. К. е оспорила молбата като неоснователна, както пред съда, постановил обжалваното определение, така и пред настоящия въззивен съд отрича, да са настъпили нови обстоятелства, които да обосноват правен интерес от ново произнасяне по идентично искане, което е било разгледано с предходно определение № 4735 от 12.04.2023 г. по реда на 2 чл. 344, ал.2 от ГПК.

Настоящият съд, който действа като въззивен спрямо акта, който се обжалва, констатира, че в периода от постановяване на определение № 4735 от 12.04.2023г. до настоящия момент не са настъпили изменения по фактите, вече обсъдени в горепосоченото определение. За такива се твърди в молба вх.

Рег. № 109097 от 22.11.2023г. В обжалваното определение, съдът е изложил подробни мотиви, според които съделителят Н. Н. не въвежда нововъзникнали обстоятелства, различни от вече разгледаните с цитираното по-горе определение, обуславящи допускане на привременната мярка, а отново се позовава на твърденията си за липса на ключовете и кодовете за достъп за охранителните системи на процесните апартамент и гараж.

Представените от Н. Н. покани до И. К. от 02.08.2023 г. и от 13.09.2023 г., и двете връчени лично на съделителката на 14.09.2023 г., за предаване на ключовете и кодовете за достъп за охранителните системи на апартамента и гаража, не водят до извода, че И. К. е лишила съделителя Н. Н. от възможността да ползва процесния апартамент и гараж съобразно квотата му в съсобствеността – ½ ид.ч. Връчването на поканата има само доказателствена сила, за факта, че изявлението на Н. е достигнало до К., но не и за верността на това изявление. Съдът постановил обжалваното определение, правилно е съобразил доказателствената сила на представените документи и съобразно нея е приел, че молителят не е доказал наличието на изменение в обстоятелствата от датата на постановяване Определение № 4745 от 12.04.2023г.

В частната жалба са развити доводи, които са разгледани от съда преди постановяване на обжалваното определение, а сочени като нововъзникнали обстоятелства, нямат такъв характер. Поради съвпадане в правните изводи на двете инстанции, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Пред настоящия съд, ответницата по частната жалба е представлявана от адвокат, който е осъществил процесуално представителство по реда на чл.

38 от ЗА. Поради самостоятелния характер на производството, който не зависи от изхода на спора по иска за делба и предвид окончателния характер на настоящия съдебен акт, претенцията за присъждане на разноски е допустима, а предвид изхода от спора е и основателна. Процесуалният 3 представител е изготвил отговор на частна жалба и за положения труд, следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1/3 от предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение по искове за делба – 1500 лева, т.е. 500 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. Рег. № 35717 от 27.03.2024г. подадена от съделителя Н. Б. Н. срещу Определение № 4166 от 21.03.2024г., постановено по в. гр.д. № 623 по опис на СГС състав.

ОСЪЖДА Н. Б. Н. с ЕГН ********** да заплати на адв. М. Л. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева, за осъществено по реда на чл. 38 от ЗА процесуално представителство на ответницата И. А.

К., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4