Решение № 33 от 15.03.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. К., 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20245100500020 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. N 2856/24.11.2023г., п.кл. 23.11.2023г., по входящия регистър на РС – М., подадена от Н. И. Х. от с.С, общ.М., обл.К., представлявана от представител по пълномощие адв.И. Т. от АК – С., против решение N 285/06.11.2023 г. по гр.д. N 10/2023 г. по описа на РС – М..

Решението на РС – М., с което предявеният от Л. И. Х. от с.С, общ.М., против Н. И. Х. от с.С, общ.М., иск е уважен, като втората е осъдена да заплати на първата сумата в размер на 6 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение от 500 лева месечно за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2016 год. или общо 6000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на исковата молба – 05.12.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото от 740 лв., се обжалва като неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в протИ.речие с материалния закон и необосновано, с искане на основание чл.271, ал.1 от ГПК да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да искът да се отхвърли. Претендират се разноски по делото пред първата и въззивната инстанции.

Въззиваемият Л. И. Х. от с.С, общ.М., в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е представил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, с искане обжалваното 1 решение да се потвърди.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от въззивника Н. И. Х., чрез представител по пълномощие, който претендира разноски по делото.

В съдебно заседание въззиваемият Л. И. Х., чрез представител по пълномощие, оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да се потвърди.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск за заплащане на възнаграждение в общ размер от 6 000 лв., от което по 500 лв. за всеки един един месец от 2016г./ от м.януари 2016г. до м.декември 2016г./, ведно със законна лихва от предявяване на иска на 05.12.2021г. до окончателното му заплащане, произтичащо от сключен между ищеца Л. И. Х. от с.С, общ.М. и Н. И. Х. от с.с. договор за отглеждане на едър рогат добитък през 2016г. срещу месечно възнаграждение от 500 лв., платими на първо число на следващия месец. Изложени са твърдения, че ответникът регистрирала жИ.тновъден обект в с.С, общ.М., обл.Кърджаки и тъй като не притежавала опит и познания да се грижи за жИ.тните, но желалела да развива такава дейност, се обърнала към ищеца и през м.януари 2016г. й възложила целодневно да се грижи за добитък, нейна собственост, срещу сумата от 500 лв. месечно, за срок от 12 месеца, за което й предоставила достъп до обекта/обора/ и жИ.тните, като ищецът започнала да изпълнява задълженията си и да се грижи за тях през цялата 2016г., но ответникът не изпълнила задължението си да й заплати договорената сума от 500 лв. месечно или 6 000 лв. общо, в т.ч. и след неколкратни покани.

Ответникът оспорва иска и обстоятелствата, на които той се основава, при възражение, че ищецът е нейна леля и съпруга на баща й И. И. Х./И.И. Х./ и през 2016г. е помолена за помощ от ищеца да кандидатстват от нейно име по програма на Европейския съюз за подпомагане на земеделски производители чрез субсидии, тъй к а т о к а т о самите те имали данъчни задължения и задължения по образувани изпълнителни дела, по която причина не можели да получават субсидии, а искали чрез тази дейност да изкарват прехраната си. Ответникът се съгласила ищецът и нейният съпруг да кандидатстват по програмата от нейно име и на 29.01.2016г. дала пълномощни на ищеца за представителство пред Държавен фонд „Земеделие“ като я регистрира като земеделски производител, както и да се разпорежда с банковите й сметки в СиБанк АД, сега ОББ АД, по която постъпвали сумите от субсидията. Въз 2 основа на пълномощните ищецът получил и дебитанта карта на ответника и от 2016г. до 2020г. теглила парите от субсидията, като в периодите на теглене на сума, с карта или на каса, ответникът била в Република Турция. През 2019г. ответникът заявила на ищеца, че иска регистрацията й на земеделски производител да се заличи и ответникът да не получава повече субсидии чрез същата, поради което на 24.08.2020г. пред нотариус оттеглила всички пълномощни, които дала на ищеца, за което на 25.08.2020г. уведомила ищеца, която с оттеглените пълномощни продължила да извършва действия в държавни и обществени институции, което наложило ответникът да уведоми същите, като спряла и дебитната карта, за да не може ищецът да я ползва. При възражение, че между ищеца и ответника не са съществували каквито и да било облигационни отношения за възлагане на грижа за отглеждане на едър рогат добитък и при възражение, че с оглед наведени от ищеца факти за сключване на устен договор за изработка по чл.258 от ЗЗД и съдържанието на задълженията на страните по този договор, не е налице задължение за плащане на възнаграждение поради това, че такъв договор не е доказан от ищеца, в т.ч и по него да е приета извършената съгласно договора работа, се претендира отхвърляне на иска.

От ищеца, за установяване на твърденията в исковата молба за сключен между страните договор, са ангажирани гласни доказателства – показанията на св. А. А. М. и св.К. И. Х., син на ищеца и брат на ответника. От показанията на св. А. М. се установява, че познава Ф. /ищецът Л./, К., Н. и му е известно от Е., който е син на ищеца, че през 2016г. имали уговорка за гледане на жИ.тни от Ф. в обор, който се намира в село към М. и да й се плати 500 лв. на месец, но не се платило и нещо станало между тях. Установява, че имало 20 крави, които били на Ф. аблата, но ги гледала Н., като в същото време сочи, че човекът, който гледал кравите е ищецът, като сам той помагал на сина й през седмицата да разтоварва слами и да разчистват обора. От показанията на св.К. Х., който сочи, че турското му име е Е., се установява, че през 2016г. между майка му Л., с турско име Ф., и сестра му Н. имало уговорка Н. да вземе крави, майка му да ги гледа и Н. да плаща на майка му 500 лв. всеки месец. Кравите майка му гледала в с.С, в обор, който свидетелят направил с баща си, като свидетелят също й помагал, но кравите не се дояли и не се изкарвала продукция. Майка му не била искала да се възползва от програма на европейския съюз за отглеждане на жИ.тни, но е имала пълномощно от Н. и е регистрирала Н. като земеделски производител, като майка му сама или с него заедно теглила пари от банковите сметки на Н., но тези пари, които идвали от европроектите, не стигали за фуража, който бил по 130 лв. на крава годишно и трябвало и те самите да влагат за фуража.

От ответника, за установяване на възраженията му в отговора на исковата молба, са ангажирани гласни и писмени доказателства. От показанията на св.Г. И. Ч., сестра на ответника, се установява, че сестра й, която живее в Истанбул и е инженер с доходоносна работа, без желание да развива дейност като жИ.тновъд в България, 3 първоначално не се съгласила да помогне на леля им Л. да се възползва от програма на Европейския съюз за подпомагане на земеделски стопанни, защото леля им имала заеми и не можела сама да кандидаства по програмата за получаване на субсидии, но след като свидетелката я убедила, дала съгласието си за това.Н. купила жИ.тни и се уговорили Л. да взима млякото, да го продава и така да има доход, но не е имало уговорка Н. да плаща на Л. 500 лв. за грижа за жИ.тните. Парите по европейските програми ги получавала Л., като ги използвала за обслужване на жИ.тните, в т.ч. и за фураж, ветеринарен контрол, лекарства и лично пред свидетелката заявявала, че те са достатъчни.

От обясненията на ищеца Л. И. Х., дадени по реда на чл.176 от ГПК, се установява, че не е молила Н. през 2016г. за помощ за кандидатстване по европейски програми, а тя самата лично искала да кандидатства и я молила за помощ, лично се регистрирала като земеделски стопанин, защото лично се регистрирали жИ.тните, за което ищецът й помагала. ЖИ.тните били на Н., закупени от баща й, ищецът получила с нейно съгласие дебитната й карта, теглила пари от нея заради живтните, за да купи сено, слама, фураж и да внесе осигуровките й, като говорели, че ще я възнагради, но й платила само за един месец и след това нищо не й платила.

От писмените доказателства се установява, че на 29.01.2016г. Н. И. Х. е дала на Л. И. Х. пълномощни с нотариална заверка на подписи да я представлява пред юридически и физически лица, пред държавни и общински институции, пред НАП, НОИ, Държавен фонд „Земеделие“, Регионалните разплащателни агнеции, Областна дирекция „Земеделие“, Общинска служба „Земеделие“, Отдел „Прилагане на схеми мерки за подпомагане ОПСМП“, общинска и областна администрация, РЗИ, Агенция за безопасност на храните, Ветеринарни служби, МЗХ, във връзка с дейността й като земеделски производител, като я регистрира/дерегистрира/пререгистрира, получи регистрационната карта на земеделски производител от ОД „Земеделие“, представлява я пред регистър Булстат, подава и получава документи, в т.ч. данъчни декларации и необходими документи във връзка с осигурителните й права, плаща дължимите данъци и такси, като се разпорежда/открива, тегли, внася, прехвърля, закрива и др./ с банковата й сметка в лева, открита на мое име в СиБанк АД, със срок на пълномощното до 31.12.2022г./по първото пълномощно/ и да я представлява през ОСЗ гр.М. при подаване на заявление за регистрация в ИСАК и заявление за подпомагане през кампании 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. на ДФ “Земеделие“, както и относно всички други дейности в тази връзка, като пълномощното е безсрочно /по второто пълномощно/. Пълномощните са оттеглени с две декларации с нотариална заверка на подпис от 24.08.2020г., с уведомление до упълномощената Л. Х., получено на 25.08.2020г.

Установява се също, че в периода от 01.01.2016-22.06.2018 и от 25.06.2018г. до 31.12.2020г. ответникът има банкова сметка в ОББ АД, от която от ищеца са теглени на 4 каса и в брой различни суми на дати 25.04.2016г. – 1 900 лв., на 24.10.2016г. – 1 440 лв., на 07.11.2016г. – 570 лв., на 22.12.2016г. 870 лв., за които не се спори между страните, че представляват субсиидии, получавани за дейността на ответника като земеделски производител, като различни суми са теглени и с карта през 2016г., както и на различни дати в периода от 11.03.2017г. до 18.12.2017г., с данни, че суми по сметката са постъпвали от Държавен фонд Земеделие. Установява се, че на така посочените дати през 2016г. ищецът според удостоверение от 13.12.2012г. на ОД на МВР-К. не е в страната, при забележка, че данните са „непълни“ с оглед проверката по метода „преценка на риска“ в ЕС. Установява се от Удостоверение за наличието или липсата на задължения, издадено от НАП-ТД Пловдив, офис К. на 17.07.2023г., за задължено лице Л. И. Х., в т.ч. и като ЕТ „Е.-Л. П.“ с ЕИК *********, че същото има седем образувани изпълнителни дела от 2016г. за задължения към НАП, община М., ГД Национална полиция/ОД на МВР-К. и НОИ/ТП на НОИ-К. в общ размер от 4 200 лв. главници. Установява се, че от писмо изх. N РД-12-02-529-3/19.07.2023г. на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Крджали, че Н. И. Х. е регистрирана по Наредба 3/1999г. като земеделски стопанин в Общинска служба по земеделие - М. на 10.02.2016г., с извършени пререгистрации за 2017г. на 01.12.2016г., за 2018г. на 06.11.2017г., за 2019г. на 13.02.2019г. и за 2020г. на 17.01.2020г., като е отписана от регистъра по наредбата на 18.01.2021г. и в регистъра не се пазят, с оглед срока по чл.9, ал.3 от Наредба 3/1999 за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, анкетните карти и анкетните формуляри, подадени от г-жа Н. Х. през 2016г. Към писмото са приложени посочените по-горе пълномощни, дадени от ответника на ищеца, документация за дейността на земеделския стопанин Н. И. Х. след 2016г., като и справки за дейността на земеделския стопанин към 10.02.2016г., 01.03.2016г. и 01.12.2016г..От последните се установява, че към първата дата 10.02.2016г. Н. И. Х. има общо 9 говеда и бИ.ли, към втората дата 01.03.2016г. те са 10 на брой и към третата дата 01.12.2016г. те са 14 на брой.