Определение № 1389 от 20.05.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1389 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20261800500487 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Я. В. М. срещу Определение № 190 от 30.03.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 90/2026 г. по описа на Районен съд – гр.

Ихтиман, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 1554/09.03.2026 г. за оттегляне на направен от него отказ от наследство, оставено от Ф. Я. Д..

Жалбоподателят изразява несъгласие с посоченото определение, обжалва го и моли съда да го отмени, като уважи молбата му за оттегляне на отказа от наследство.

Заявява, че поради грешка бил подал заявление за отказ от наследството на Ф. Я. Д., която осъзнал в деня на получаване на известието от съда. Твърди, че волята му никога не е била да се откаже от наследството от майка си, а само искал да знае, колко е размерът на неговата част от наследството и да си извади документ за тази част, но поради недоразумение направил отказ от наследство.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

Ихтиманският районен съд е бил сезиран със заявление с нотариална заверка на подписа, подадено от Я. В. М., за отказ от наследството на Ф. Я. Д..

От приложените към заявлението препис- извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се установява, че Ф. Я. Д., починала на 15.10.2023 г., е оставила за свои законни наследници дъщеря си М. В. Б. и синовете си Ж. В. Д. и Я. В. М..

С Решение № 55/25.02.2026г. районният съд е намерил отказа от наследство за основателен и е разпоредил вписването му в особената книга, водена към Районен съд – Ихтиман, както и издаването на удостоверение за 1 него.

Удостоверението за вписване на отказа е получено от молителя на 09.03.2026г.

На същата дата той е депозирал молба за анулиране на това удостоверение, която, след дадени указания от страна на съда, е преформулирал като такава за оттегляне на отказа му от наследството на Ф. Я.

Д..

С обжалваното в настоящото производство определение ИРС е оставил тази молба без разглеждане, като се е мотивирал, че отказът от наследство е формален акт, чийто фактически състав включва вписването му в особената книга на съда, имащо конститутивно действие, т.е. от момента на вписването се пораждат последиците на отказа от наследство. Направил е извод, че приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления след тяхното вписване и от този момент пораждат правното си действие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на изложените в частната жалба доводи, следва да се отбележи, че, според българското право отказът от наследство се прави чрез писмено заявление до районния съд по последния адрес на наследодателя и се вписва в специална книга, а след вписването той произвежда окончателно действие (т.е. е необратим) и не може да бъде оттеглен.

В подкрепа на този извод е правната теория (М. М. „Семейно и наследствено право“, изд. Сиби, 2014г., стр. 264), съгласно която „отказът поражда действие и не може да бъде оттеглен след вписването“.

В същия смисъл е и съдебната практика, обективирана в Определение № 2353 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2337/2023 г., II г. о., ГК и Решение № 108 от 14.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5913/2015 г., I г. о., ГК, съгласно която „приемането на наследство и отказът от наследство … са безусловни и неоттегляеми“. Това означава, че след надлежното им извършване се изчерпва възможността да се осъществи обратното волеизявление.

В случая, от приложеното по делото удостоверение се установява, че е извършено вписване на процесния отказ, с което окончателно се препятства възможността за оттеглянето му.

При тези данни, молбата за оттегляне на отказа е недопустима и правилно е била оставена без разглеждане от районния съд.

2

Не обосновава обратен извод доводът на жалбоподателя, че бил подал заявлението за отказ поради грешка, а действителната му воля била различна.

Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗН, приемането и отказът не могат да се оспорят поради погрешка. Следователно, този довод е изначално недопустим, с оглед изричната законова забрана. Отделно от това, в негова подкрепа на са представени никакви доказателства.

С оглед гореизложеното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Я. В. М. срещу Определение № 190 от 30.03.2026 г. по ч.гр.д. № 90/2026 г. на Ихтиманския районен съд, с което е оставена без разглеждане негова молба с вх. № 1554/09.03.2026 г. за оттегляне на отказа му от наследството, оставено от Ф. Я.

Д..

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3