Решение № 260013 от 08.01.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер260013/08.01.2021 г. Година 2021 Град Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД Граждански състав

На осeмнадесети ноември Година 2020 в публичното заседание, в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА

ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. АТАНАС

АТАНАСОВ

Секретар ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ въззивно гражданско дело № 3255 по описа за 2020 година.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба на „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от Е.И.Б., чрез пълномощника си адв.Д.С. против решение № 353 от 03.07.2020 г., постановено по гр.дело № 2475/2019г. по описа на Казанлъшки районен съд.

Въззивникът е останал недоволен от решението на първоинстанционния съд. Оспорва формирания извод на съда за основателност на заявените претенции. Счита постановеното решение за опорочено, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като излага подробни съображения.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени, като незаконосъобразно постановеното първоинстанционното решение.

Доказателствени искания не са направени.

В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК, другата страна Ц.К.Ц., чрез процесуалния си представител адв.С.Г. ***, взема становище, че депозираната въззивна жалба е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение, а постановеното решение, като правилно, законосъобразно, мотивирано и справедливо следва да бъде потвърдено.

Изложени са съображения в тази насока.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция, в случай, че съдът остави без уважение въззивната жалба.

Доказателствени искания не са направени.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Въззивникът „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ООД – гр. СОФИЯ, представлявано от А.И.Н., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител по делото.

Въззиваемият Ц.К.Ц. редовно и своевременно призован, не се явява. Вместо него се явява пълномощника му адв. Г., като молят жалбата да се остави без уважение и молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в депозираните писмен отговор и по съществото на делото в съдебното заседание от 18.11.2020 год.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.128 във връзка с чл.242, ал.1 от КТ и във връзка с чл.86 от ЗЗД и чл.224, ал.1 от КТ.

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, че въззивникът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „охранител“. Не се спори и че със Заповед за освобождаване № 9843/17.07.2019г. трудовото правоотношение между страните е било прекратено, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение.

Приети по делото са представени от ответника заверени копия на документи, установяващи изплащането на дължимите трудови възнаграждения- извлечение от разплащателна ведомост за месец юли 2019г., РКО от 12.09.2019г., извлечение от разплащателна ведомост за месец май 2019г., извлечение от разплащателна ведомост за месец юни 2019г., РКО № 20290/21.08.2019г., РКО № 23654/06.08.2019г., извлечение от разплащателна ведомост за месец април 2019г., РКО № 24818/24.06.2019г., РКО № 22823/24.07.2019г., извлечение от разплащателна ведомост за месец март 2019г., РКО № 22308/04.06.2019г., извлечение от разплащателна ведомост за месец февруари 2019г., РКО 24437/20.05.2019г., РКО № 22297/23.05.2019г., извлечение от разплащателна ведомост за месец януари 2019г., РКО № 22287/15.04.2019г., Заповед № 358/14.03.2019г., молба от Ц.К.Ц. от 14.03.2019г., РКО от 12.09.2019г., извлечение от разплащателна ведомост за месец май 2019г., РКО № 20290/21.08.2019г., РКО № 23654/06.08.2019г. извлечение от разплащателна ведомост за месец април 2019г., РКО № 24818/24.06.2019г., РКО №

22823/24.07.2019г., извлечение от разплащателна ведомост за месец март 2019г., РКО № 22308/04.06.2019г., извлечение от разплащателна ведомост за месец февруари 2019г., РКО № 24437/20.05.2019г., РКО № 22297/23.05.2019г., извлечение от разплащателна ведомост за месец януари 2019г., РКО № 22287/15.04.2019г., заповед №358/14.03.2019г., молба от Ц.К.Ц. от 14.03.2019г.

По делото е била назначена, изслушана и приета като доказателство по делото от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че начислените и изплатени/неизплатени трудови възнаграждения на ищеца са както следва:За м.01.2019г.-нетно възнаграждение 445,40 лв.Изплатено изцяло с РКО № 22287 от 15.04.2019г.и РКО № 24437 от 20.05.2019г.Неизплатена сума-0 лв.За м.02.2019г.-нетно възнаграждение 444,06 лв.Изплатени суми 244,74лв.с РКО № 22297 от 23.05.2019г.и 45,45 лв.с РКО № 24437 от 20.05.2019г.Неизплатена сума 153,87 лв.За м.03.2019г.-нетно възнаграждение 439,98 лв.Изплатени суми 243,40 лв.с РКО № 22308 от 04.06.2019г.и 196,58 с РКО № 24818 от 24.06.2019г.Неизплатена сума-0 лв.За м.04.2019г.-нетно възнаграждение 434,55 лв.Изплатени суми 244,74 лв.с РКО № 22823 от 24.07.2019г.и 49,53 лв.с РКО № 24818 от 24.06.2019г.Неизплатена сума 140,28 лв.За м.05.2019г.-нетно възнаграждение 442,69 лв.Изплатени суми 244,74 лв.с РКО № 23654 от 06.08.2019г. и 40,42 лв.с РКО № 20290 от 21.08.2019г.Неизплатена сума 157,53 лв.За м.юни 2019г.-нетно възнаграждение 442,69 лв.Изплатено 442,69 лв.с РКО от 12.09.2019г.Неизплатена сума-0 лв. За м.07.2019г.-нетно възнаграждение 226,72 лв. Изплатена сума 207,31 лв.с РКО от 12.09.2019г.Неизплатена сума 19,41 лв.Общ размер на нетното възнаграждение за периода 01.-07.2019г.-2876,09 лв.Общ размер на изплатената сума-2405 лв.Общ размер на неизплатената сума-471,09 лв.Въззивникът е работил в ответното дружество от месец май 2018г.до месец юли 2019г.За 2018г.му се полагат 13 дни платен годишен отпуск,а за 2019г.-12 дни,или общо 25 дни.На 14.03.2019г.въззивникът е подал в ответното дружество молба за ползване на 20 дни платен годишен отпуск,считано от 18.03.2019г.до 12.04.2019г.Отпускът му е разрешен със Заповед № 358/14.03.2019г.Остава неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни общо за двете години-2018г.и 2019г.Нетният размер на обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ за 5 дни неизползван платен годишен отпуск е в размер на 126 лева.

На основание чл.193, ал.1 от ГПК пред първостепенния съд е било открито и производството по оспорване автентичността на положените срещу „получил сумата“ подписи и съдържанието в следните разходни касови ордери: РКО № 24818/24.06.2019г., РКО № 22823/24.07.2019г., РКО № 23654/06.08.2019г., РКО № 20290/21.08.2019г., РКО без номер от 12.09.2019г., РКО № 24437/20.05.2019г., РКО № 22308/04.06.2019г., РКО № 22287/15.04.2019г., РКО №

22297/23.05.2019г. Ответникът е представил оригиналите на така посочените разходни касови ордери / с изключение на РКО № 22287 от 15.04.2019г./,и е заявил,че ще се ползва от тях.

Съдът е назначил и съдебно-графологична експертиза /наименована от вещото лице съдебно-комплексна/,която е дала следното заключение: Подписите, положени долу в дясно, под текста, срещу реквизита “получил сумата“ на Разходен касов ордер от 12.09.2019г.; Разходен касов ордер № 23654 от 06.08.2019г.; Разходен касов ордер № 22823 от 24.07.2019г.; Разходен касов ордер № 22297 от 23.05.2019г.,са изпълнени от ищеца Ц.К.Ц.. Подписите, положени долу в дясно, под текста,срещу реквизита “получил сумата“ на Разходен касов ордер № 20290 от 21.08.2019г.; Разходен касов ордер № 24818 от 24.06.2019г.; Разходен касов ордер № 22308 от 04.06.2019г.; Разходен касов ордер № 24437 от 20.05.2019г.,не са изпълнени от ищеца Ц.К.Ц..Печатният,буквения и цифров текст в РКО под заличаванията е:

1.Разходен касов ордер № 20290 от 21.08.2019г.-„за месец: Май 2018г.“;

2.Разходен касов ордер № 22297 от 23.05.2019г.-„за месец: Юли 2018г.“;

3.Разходен касов ордер № 22308 от 04.06.2019г.-„за месец: Август 2018г.“;

4.Разходен касов ордер № 22823 от 24.07.2019г.-„за месец: Септември 2018г.“;

5.Разходен касов ордер № 23654 от 06.08.2019г.-„за месец: Октомври 2018г.“;

6.Разходен касов ордер № 24437 от 20.05.2019г.-„за месец: Ноември 2018г.“;

7.Разходен касов ордер № 24818 от 24.06.2019г.-„за месец: Декември 2018г.“.

По отношение на оспорените по чл.193 от ГПК документи първостепенният съд правилно е преценил, че следва да се изключат от доказателствата по делото, /тъй като са неистински документи/ разходните касови ордери, подписите върху които не са изпълнени от ищеца Ц.К.Ц.- Разходен касов ордер № 20290 от 21.08.2019г.; Разходен касов ордер № 24818 от 24.06.2019г.; Разходен касов ордер № 22308 от 04.06.2019г.; Разходен касов ордер № 24437 от 20.05.2019г. В тези разходни касови ордери, освен,че не са подписани от ищеца Ц.К.Ц., има и заличавания с коректор РКО № 22287/15.04.2019г., който също е бил оспорен от ищеца в производството по чл.193 от ГПК-ответникът не е представил оригинала на този РКО и поради това той също следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

Останалите разходни касови ордери /без РКО от 12.09.2019г/- Разходен касов ордер № 23654 от 06.08.2019г.; Разходен касов ордер № 22823 от 24.07.2019г.;

Разходен касов ордер № 22297 от 23.05.2019г., също правилно и мотивирано не са били взети предвид и не били кредитирани като доказващи твърдяните от ответника плащания на съответните трудови възнаграждения за 2019г., тъй като тези ордери, макар и да са подписани от ищеца Ц.К.Ц. и в този смисъл оспорването на истинността им в производството по чл.193 от ГПК да не е успешно, видно от заключението на съдебно-комплексната експертиза, в тях има заличавания с коректор,под които са изписани текстове,че плащанията се отнасят за месеците октомври 2018г.,септември 2018г.и юли 2018г.,и поради това възниква сериозно съмнение в истинността на съдържанието на тези документи и не е безспорно доказано,че вписаните в тях суми по плащания на трудовото възнаграждение се отнасят за съответните месеци от 2019г., твърдяни от ответника и въззивник.

В тази връзка твърдението на ищеца,че не са му били плащани трудовите възнаграждения за 2019г. се подкрепя не само от заключението на съдебно-комплексната експертиза,но и от показанията на свидетеля М.Т.П., който установява,че е работил заедно с ищеца в ответното дружество и че трудовото възнаграждение за 2019г.не е било заплатено както на него,така и на ищеца. Дадените в заключението на съдебно-счетоводната експертиза размери на изплатени трудови възнаграждения по горепосочените разходни касови ордери не следва да се вземат предвид като доказателство за изплатени трудови възнаграждения по тези разходни касови ордери,тъй като заключението на съдебно-счетоводната експертиза е изготвено преди заключението на съдебно-комплексната експертиза,от което се установи,че в тези разходни касови ордери има заличавания с коректор,а част от тях са и неистински документи,тъй като не са подписани от ищеца Ц.К.Ц..

Предвид гореизложеното, първоинстанционния съд правилно е преценил, че следва да се уважат претенциите на ищеца за неизплатените трудови възнаграждения за месеците от януари до май 2019г., но до размерите на нетните възнаграждения за съответните месеци, дадени в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като въззивникът с исковата молба е претендирал за по-високите суми от тези нетни възнаграждения-претендирал е по 480 лева за всеки месец. Съответно и лихвите за забава по чл.86 от ЗЗД, претендирани от ищеца за съответните периоди, посочени в исковата молба и в допълнителната молба на л.8 от делото, следва да се преизчислят и да се уважат в размерите върху уважените размери на нетните трудови възнаграждения за съответните месеци.

В тази насока в мотивите си на първоинстанционния съдебен акт, първостепенният съд е посочил и определил правилно и точно размерите на дължимите от въззивника суми за неизплатените трудови възнаграждения и съответно и за обезщетението по чл.224, ал.1 от ЗЗД, като е взел пред вид не само заключението на съдебно-счетоводнатата експертиза, но и обоснованото, точно, мотивирано и неоспорено заключение и на и съдебно-графологична експертиза /наименована от вещото лице съдебно-комплексна/.