Определение № 2897 от 09.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2897 гр. София, 09.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Частно касационно гражданско дело № 20238003103591 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Я. М. Я. лично и в качеството на пълномощник на М. Д. Ц., срещу определение № 355/20.04.2023 г., постановено по гр. д. № 2 32/2022 г. на Софийски окръжен съд, с коет о на основание чл. 248 ГПК е допълнено решение № 11/06.01.2023г. по същото дело, в частта му за разноските , в резултат на което жалбоподателите Я. Я. и М. Ц. са осъдени да заплатят на насрещната страна „Банка ДСК“ АД гр. София, с ЕИК 121830616 деловодни разноски в общ размер на 1278,03 лв. /по 639,02 лв. всеки от тях/.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и оставяне без уважение на претенцията на „Банка ДСК“ АД гр.

София за присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

В обжалваното определение, във връзка с разноските поставени в тежест на жалбоподателите, съставът на СОС е приел, че първоначално длъжникът по материалното правоотношение е оспорил основателността на претенцията по чл.135 ЗЗД, оспорвайки качеството на кредитор на ищеца „Банка ДСК“ АД, но във висящото производство пред въззивната инстанция е 1 погасил оспореното задължение, чието съществуване е било предпоставка за уважаване на иска. Съдът е счел, че тъй като поводът за завеждането на иска по чл. 135 ЗЗД е извършената между двамата ответници /Я. Я. и нейния син М. Ц./ процесна дарствена сделка, както и наличието на непогасено задължение на ответницата Я. към банката -ищец, то въпреки извършеното в хода на процеса плащане което е погасило съществуващото парично задължение, с поведението си ответниците са дали повод за водене на делото, и че не са налице основанията на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради което следва да се присъдят разноски в полза на ищеца. Прието е, че обстоятелството, че преди предявяване на иска кредиторът е търсил от длъжника плащане на сума, надвишаваща установената по делото, не означава, че длъжникът е освободен от изпълнение на дължимото в по- малък размер, както и от последиците на забавата, тъй като за длъжника е съществувала възможността да изпълни до размера на дължимото, в който случай за горницата, той не би носил отговорност за разноски. По отношение на задължението на ответника Ц. за разноски, е посочено, че конституирането му като страна в процеса не е поставено в зависимост от избора на кредитора, а е задължение на последния с оглед законосъобразното упражняване на правото му на иск по чл. 135 от ЗЗД. Причината за предявяването на иска било извънпроцесуалното поведение на този ответник, в качеството му на страна по увреждащата прехвърлителна сделка. Прието е, че Ц. е надлежен ответник по иска и поради това следва да отговаря за разноските в производството.

Настоящият състав споделя направените изводи в обжалваното определение. Отговорността за разноски е основана на идеята за неоснователно предизвикване на делото. Разноските се понасят от ищеца, независимо от изхода на делото, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за делото и признае веднага иска – чл.78 ал.2 от ГПК. В този смисъл е и формираната практика на ВКС, според която правото, респ. задължението на ответника за разноски в хипотезата на отхвърляне на иска поради плащане, респ. при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от исковете в резултат на погасяване на задълженията, е в пряка зависимост от това, дали същият е станал причина за завеждане на делото.

В конкретния случай повод за завеждане на иска са дали двамата ответници, а отхвърлянето на иска е резултат от погасяване правото на ищеца, в следствие на факти, независещи от него - плащане от страна на длъжника в хода на въззивното производство. В този случай по аналогия на чл.78 ал.2 от ГПК, ответниците следва да репатрират сторените от ищеца разноски, след като инициирането на процеса е резултат от собственото им поведение. По същество отговорността за разноските представлява санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В случаите на отхвърляне на иска поради новонастъпили след предявяването му, независещи от ищеца, а от ответника обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Както правилно е приел въззивният съд, извършената между двамата ответници /майка и син/ процесна дарствена 2 сделка и съществуващото задължение на ответницата Я. към ищеца са станали повод за завеждането на иска по чл. 135 ЗЗД, а извършеното плащане в хода на производството по този иск е удовлетворило съдебно предявената претенция на „Банка ДСК“ АД и е обусловило отхвърляне на иска. С оглед на това, правилно направените от ищеца разноски в производството, са били възложени върху двамата ответници.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 355/20.04.2023 г., постановено по гр. д. № 232/2022 г. на Софийски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3