Решение № 7298 от 29.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7298 гр. С., 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110100737 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от „Т. срещу Г. АТ.

Г., Б. АТ. Г. и наследниците на ВЛ. АТ. Г. – ИВ. ВЛ. Г. и Б. ВЛ. Г. /съгласно уточнителна молба с вх. на СРС № 25092 от 11.02.2022 г./ за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за имот с абонатен номер ., находящ се в гр. С., ведно с дължимите мораторни лихви.

В открито съдебно заседание от 02.06.2022 г. съдът е допуснал по искане на ищеца на основание чл. 214 ГПК под формата на увеличение на размера на претенциите на предявените срещу Г. АТ. Г. искове и оттегляне на исковете спрямо другите ответници, поради което съдът е прекратил производството срещу Б. АТ. Г., ИВ. ВЛ. Г. и Б. ВЛ. Г. и производството е останало висящо единствено срещу ответника Г. АТ. Г., като от същия се претендират следните суми: сумата от 2833.55 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда /10.01.2022 г./ до изплащане на вземането, сумата от 511.07 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 11.11.2021 г., сумата от 25.04 лв. – такса за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата 1 молба до изплащане на вземането и за сумата от 4.99 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 11.11.2021 г.

Ищецът „Т. твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Г.

АТ. Г. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувача не е заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот се начисляват от „Т. по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни и изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №. от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. АТ. Г. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че е собственик на апартамент № 36 по силата на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. . от 16 май 1979 г., том ., ап. 36, в който адресът на апартамента е посочен като гр. С., ж.к. „Н. V“, бл. 7 „а“ – стар. Релевира възражение за давност. Счита, че исковете не са доказани по размер, доколкото се касае до несъществуващи и неиндивидуализирани вземания. Ищецът не представял доказателства за това какъв е отопляемият обем на сградата и имота, както и доказателства за извършени отчети на средствата за измерване.

Дяловото разпределение в имота не било извършвано законно. В тежест на ищцовото дружество било да установи, че, както общият топломер, така и водомерът в абонатната станция, ако има такива, а също и средствата за техническо измерване са редовно въведени в експлоатация и че са били технически изправни при въвеждането им в експлоатация и периодично са преминавали изискуемата метрологична проверка. Сочи, че ищецът и фирмата за дялово разпределение /ФДР/ не са осигурявали право на потребителите да присъстват на отчитането на показанията на измервателните уреди, не били уведомявали потребителите за датите на отчитане. Освен това на потребителя не били връчвани нито фактури, нито изравнителни сметки, поради което той бил лишен от възможността да направи своевременно възражения. Не били представени доказателства от страна на ищеца за въвеждането в експлоатация и за техническата изправност на измервателните уреди.

Оспорват се и исковете за заплащане на лихва за забава, тъй като лихвите не били индивидуализирани от ищеца. Ето защо, моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендират се разноски.

В подадения отговор на исковата молба от 01.04.2022 г. ответникът посочва, че оспорва предявените искове, като заявява, че в процесния имот от години живеят постоянно 2 хора и малко дете и че служителите на "Т. С." ЕАД не са били лишавани от достъп до имота.

Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. Така, основателността на предявения иск се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: 1/ облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника; 2/ изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия до имот с абонатен номер . за процесния период с цена, възлизаща поне на претендираната стойност от 2833.55 лв. и 3/ предоставяне на услуга дялово разпределение на стойност поне в размер на претендираната от 25.04 лв.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и релевираните в отговора на исковата молба правопогасяващи и правоизключващи възражения.

По делото не е спорно, а това се установява и от представения Договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на чл. . от 16 май 1979 г., том ., ап. 36, че ответникът е собственик на процесния имот с актуален адрес – гр. С., видно от представеното писмо от С., както и от другите писмени документи – списъци на етажните собственици, заявления, протоколи и др. В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника потвърждава, че Г.Г. е собственик на процесния имот. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал.

1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Предвид изложеното съдът достига до извод, че ответникът се явява материалноправно легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния апартамент именно в качеството си на собственик на имота. Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързан от общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна 3 енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия, предоставени като извадка от публикация във вестник „М.“. По делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са представени писмени документи – Обща фактура № . от 31.07.2019, Обща фактура № ./31.07.2020 г., г., извлечение от сметки за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., протоколи за неосигурен достъп и е прието заключение по съдебно-техническата експертиза, в което експертът изяснява, че за процесния период дяловото разпределение на топлинна енергия за имота и СЕС се е извършвало от „Т.. Според експерта количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост на процесния адрес е била измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ топломер, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. От заключението на вещото лице се установява, че в абонатната станция през процесния период е функционирал един брой общ топломер, както и че общият топломер в абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки. За периода 2018/2019 г. в имота има един брой радиатор без ИРРО /индивидуален разпределител на разходите за отопление/, за който се начислява служебна топлинна енергия по МСРС /максимален специфичен разход/, а за периода 2019/2020 г. на посочения радиатор е монтиран ИРРО. Освен това абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчисленията на вещото лице съвпадат с отразеното в изравнителните сметки за топлинна енергия за сградна инсталация за процесния период. По отношение на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, в експертизата е посочено, че за периода 2018/2019 г., за който не е осигурен достъп до имота за отчет на уредите, е начислена служебно топлинна енергия за БГВ „на брой лица“ с разходна норма 140л/денонощие за един брой потребител, като в случая и съобразно записаното в протокол от 07.05.2019 г. потребителите в имота са били трима. Посочените изводи на вещото лице се потвърждават от представените от „Т. протоколи за неосигурен достъп на л. 15, л. 19 и л. 102 от делото. Според експерта сумите са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.

Необходимо е да се изясни, с оглед констатациите на вещото лице по СТЕ, че топлинната енергия е начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп, 4 като съгласно правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № . от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /действала през процесния период/, всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В правилото на чл. 13, ал.