Решение № 260233 от 18.04.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

.../18.4.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в публично съдебно заседание, проведено на осми март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка

И. разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19107 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от М.В. Манчева с ЕГН ********** срещу Ч.А.М. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 5500 евро, представляваща нейни лични средства, с които Д. е заплатила част от цената на придобития по време на брака на страните недвижим имот - апартамент № 20, находящ се в гр.Варна, ж.к. „****“, бл.302, ведно с обезщетението за забава от влизане в сила на решението по извършване на делбата до окончателното изплащане на сумата.

С уточняващи молби от 14.12.2021г.,

15.12.2021г., 02.02.2022г. ищцата е заявила, че не поддържа първоначално посочената квалификация на иска и съгласно мотивите в определение по ч.гр.д. № 2544/ 2021 год. на ВОС е заявила, че предявения иск е с пр.осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

Твърденията са, че средствата за придобиване по време на брака на страните на описания имот – ап.№ 20 са лични средства на ищцата, придобити по дарение от нейната майка. Уточнява, че с тези твърдения се подчертава личния характер на средствата. Ищцата заявява, че такъв облигационен иск не е разглеждан в производството за делба, поради което същият е допустим. Събрани са доказателства в настоящото производство по делото без да се отчитат вложените лични средства в производството по извършване на делбата. С процесната сума ищцата е обедняла, а ответникът се е обогатил до размера на процесната сума от 5500 евро, доколкото същият при извършване на делбата и разпределение на имотите между съделителите е получил имущество, което е съразмерно на имуществото, получено в дела на ищцата без да се отчитат личните й средства за закупуване на единият имот. Личните средства на ищцата запазват характера си на такива по време на брака и след развода.

В съдебно заседание пълномощника й адв.И.В. заявява и алтернативно основание на което да се разгледа предявения от нея иск срещу ответника Ч.М. с искане за осъждане на ответника да й заплати сумата в размер на 5500 евро на осн. чл. 59 от ЗЗД, в случай, че съдът приеме, че искът следва да бъде разгледан на това основание и моли за уважаването му, на осн. чл. 59 от ЗЗД.

Становището на ответника е, че предявеният иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД е допустим, но същият е неоснователен. Съображенията му са следните:

За да е налице неоснователно обогатяване следва да има разместване на имущество, като от патримониума на лицето, което твърди, че е дало това имущество, средства или какво и да е за обогатяването следва да е попаднало в патримониума на ответника, който се е обогатил с тези средства. Още в самото начало и от предходното разглеждане на делото са наведени твърдения, че майката на ищцата й е подарила процесните 5500 евро. Съответно ищцата ги е вложила в закупуването на ап. №20, като част от покупко-продажната цена. Това представлява трансформация на лични средства при закупуването на жилище, което е семейна общност. Няма сума, която да е преминала от патримониум обеднявайки едно лице в патримониума на друго лице, което да се е обогатило със същата тази сума. Получаване на тази сума от ответника няма. Няма и твърдение за това. Закупеното жилище е СИО и неговата стойност няма нищо общо със стойността, която са представлявали тези средства, дори да са били дадени за закупуване на това жилище при закупуването му. Те не могат да бъдат нито същите, нито в същият размер. Жилището има съвсем различна стойност.

Тази пазарна стойност е била съобразена в производството за делба. Още в началото на исковата молба очевидно в първата фаза ищцата е направила това твърдение за дарение от майка й 5500 евро, които са нейни лични средства, които тя е вложила за закупуването на апартамента и претендирала именно на това основание трансформация на лични средства и различна от постановената от съда квота на собственост. Този факт между същите страни е бил доказан чрез разпит на свидетели, чрез представяне на същите писмени доказателства и за да е приел за недоказано, че са били дадени средства в размер на 5500 евро от майката на дъщерята, както и че тези средства са били вложени при покупката на този ап. № 20 така, че този въпрос освен, че няма преминаване от един патримониум в друг и обогатяване и обедняване е решен от съда, като съдът между същите страни в мотивите си е приел, че няма доказателства, че тези средства са били дадени и че са вложени при покупката на ап. № 20, каквото е твърдението и към настоящият момент на ищцовата страна, че те са вложени при покупката на ап. № 20. В този смисъл отделно от всичко останало, този въпрос наистина е решен между страните и не следва да бъде пререшаван в каквото и да е друго производство. Това е облигационна претенция в рамките на претенцията за лични средства при закупуване на имот с вещна стойност и отделно от това едно съдебно решение никога не може да бъде правопораждащ факт по отношение на обогатяване на страните спрямо, които е произнесено. Нито времето на произнасяне, нито характера на този акт могат да представляват материално-правна предпоставка за обогатяване или обедняване на което и да е от страните в едно такова производство. В този смисъл Ви моля да отхвърлите претенцията. Не претендира разноски.

Заявява, че наведеното алтернативно основание е недопустимо съгласно указанията на въззивният съд.

Съдът като взе предвид становищата на страните събраните доказателства, въз основа на закона, по свое убеждение и съобрази указанията на въззивния съд в мотивите на определението по ч.гр.д. № 2544/2021 год., приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявения иск е за неоснователно обогатяване на ответника М. за сметка на ищцата Д. с процесната сума в размер на 5500 евро, по твърдения, че същите са лични средства на ищцата и са вложени при закупуването на недвижим имот по време на брака на страните, представляващ апартамент № 20, находящ се в гр.Варна, ж.к. „**** бл.302, ведно с обезщетението за забава от влизане в сила на решението по извършване на делбата до окончателното изплащане на сумата. При извършване на делбата между бившите съпрузи, ответникът е получил имот без да се прави уравнение на дяловете на съпрузите и така се е обогатил, а ищцата е обедняла.

С определение на Апелативен съд Варна от

18.11.2019 г., постановено по ч.гр.д. 564/19 г. е прието на осн.чл.122 ГПК, че компетентен да се произнесе по предявените искове е РС Варна. След връщане на делото на РС Варна е образувано настоящото гр.д.№ 19107/2019 г.

Събраните доказателства при първоначалното разглеждане делото по нередовна молба са събрани при спазване на процесуалните правила на ГПК. От същите се установява, че страните по делото М.Д. и Ч.М. са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила решение № 2128/14.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 9226/2009 г. на РС Варна. В мотивите на решението е прието, че фактическата раздяла на съпрузите датира още от 2004 г. с оглед обстоятелството, че ответникът живеел и работел в Испания, което обстоятелство е довело до охладняване на отношенията им.

Твърденията в исковата молба са, че с влязлото в сила решение по извършване на делбата, жилището ап.№ 20, находящ се в бл.302, вх.3, ет.4 в жк „****“, гр.Варна е поставено в дял на ищцата М.Д..

По време на брака на страните, те са изтеглили два кредита - единият в банка ДСК, а другия в Райфайзенбанк. Със заема в Банка ДСК са заплатили част от цената на апартамент № 20, находящ се в град Варна, кв. „Владислав Варненчик", бл.302 в размер на 14 500 евро. Част от продажната цена на жилището в размер на 5500 евро е заплатена с лични средства на ищцата, които са й били дарени от нейната майка. Всички разноски по отпускането на кредита, такси за отпускането, заплащане на нотариални такси, както й комисионната към фирма „Адрес“ в размер на 700 евро е заплатила тя с лични средства. В производството за делба при определяне на пазарната цена на жилището и последващото му възлагане в нейн дял, ап.№

20 е оценен без тежестта върху него от неизплатения кредит в размер на гореописаната сума.

Бракът на страните е прекратен с развод с влязло в сила решение от 14.6.2010 г., постановено по гр.д.№ 9226/2009 г. В молбата се твърди, че фактическата им раздяла е от 2004 г. На 13.08.2004 г. двамата съпрузи като кредитополучатели са сключили с трето за спора лице „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит за покупка на недвижим имот – жилище № 20 в ж.к. Вл.Варненчик, бл.302, вх.3 в размер на 14500 евро. Срокът за издължаване на 180 месеца, с падежна дата на вноските 19-то число на месеца.

Страните са подписали погасителен план, уточняващ начина на погасяване на кредита. За обезпечаване на вземанията на банката по предоставения кредит, както и лихвите, и разноските, страните по делото учредили в полза на банката договорна ипотека върху придобития в условията на съпружеска имуществена общност апартамент № 20 в ж.к.

„Вл.Варненчик“, бл.302.

С влязло в сила решение на ВРС е извършена делбата на придобитото по време на брака имущество в т.ч. и на ап.20, като същия имот е поставен в дял и собственост на ищцата М.Д..

На

24.08.2006 г. ищцата М.В. Манчева е сключила с трето лице – търговец ЕТ „Стинекс“, гр.Варна договор за учредяване и продажба право на строеж и довършителни работи за ап.№ 10А в жил.сграда в гр.Варна, ул.“Хан Тервел“ № 42, в груб строеж на сградата. Купувачът е платил на продавача задатък в размер на 7000 евро и се е задължил да заплати останалата част от продажната цена както следва: 9500 евро до 31.08.2007 г. и 7280 евро до изливане на плоча под ап.№ 10А. Видно от представените квитанции към приходни касови ордери на 09.08.2007 г. е заплатена сумата 7000 евро, на 27.09.2007 г. е заплатена сумата 8500 евро и на 01.10.2008 г. е заплатена сумата 8280 евро – листи 72 - 74 от делото.

От представени две разписки на стойност 2000 евро и 1900 евро се установява, че същите суми са получени от ищцата след като са й били предадени от Диана В. Стоянова, която е нейна сестра на дати 10.07.2007 г. и 20.02.2009 г. В същите не е посочено основанието на което сумите са предадени и получени.

От удостоверение от Money Express Transfer със седалище гр.Мадрид, Кралство Испания се установява, че за периода 19.7.2008 г. – 04.01.2010 г. са извършени множество парични преводи от Ч.М. в полза на М.

Манчева като размерите на преведените суми са различни по всеки отделен превод.

От удостоверение, което е приложено на лист 90 от делото, издадено от „Банкиа“ АД, гр.Валенсия се установява, че на 27 юни 2007 г., ответникът Ч.М. с посочен ЛНЧ е направил превод със следните данни: сума 9000.00 евро в „Пиреус банк България“ АД с получател М.В. Манчева.

От удостоверение, издадено от „Иберкаха банко“ АД се установява, че на 06.08.2007 г. г-н Ч.М. с посочен ЛНЧ е направил превод в полза на ищцата в размер на 11 050.00 евро – лист 92 от делото. В удостоверението, издадено от Луис Ферререс Фустер, директор на клон Мостолес Есторил II на „ИберКаха

Банко“ АД се установява, че получател на сумата е М.В. Манчева, банка на получателя „Пиреус Банк България“ АД, гр.София, размер на преведената сума 11 050.00 евро.

С влязло в сила решение от

20.08.2015 г., постановено по гр.д.№ 18208/2010 г. на РС Варна, поправено на осн.чл.247 ГПК с решение от 27.10.2015 г. е извършена делбата между страните по делото на придобития по време на брака им недвижим имот като съдът ВЪЗЛАГА на основание чл. 349 ал. 1 изр. 1 от ГПК в дял на М.В.Д. с ЕГН ********** неподеляем недвижим имот представляващ жилище - Апартамент № 20 находящ се в гр.Варна, ж.к."Вл. Варненчик", бл.302, вх.З, ет.4, със застроена площ от 56,72 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащото избено помещение № 20 с полезна площ от 3,75 кв.м., ведно с 2.9134 процента ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, при граници: aп N 21, ап.№19, тр.площи, вх.4 и на избеното помещение: паркинг, коридор изба на ап.№19, самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на изп. директор на АГКК. ПОСТАВЯ на основание чл. 349 ал.

Разпечатката съдържа 37 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c470d7e-c263-4f08-814d-779b713f2127