Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 552 от 31.07.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 217/2023
Вид
Определение № 552
Подписан
31.07.2023
Състав
Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 552 гр. Варна, 24.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000217 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

С решение №174/23.05.2023г. съдът е разгледал въззивните жалби като е потвърдил решение №518/16.11.2022г. и решение №28/20.01.2023г., постановени по т.дело №229/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, в обжалваните части, съответно: в частта, в която ЗАД ЕВРОИНС, ЕИК 121265113, София, е осъдено да заплати на Б. С. Д., ЕГН **********, Варна, разликата над 18 774.78 лева до присъдените 32 263.16 лева, представляващи стойността на причинени имуществени щети по л.а.Ауди А8 с ДК №В 0435 ТС вследствие на ПТП на 06.11.2021г. в гр.Варна, бул.Сливница, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението както и частта, в която е присъдена сумата от 1 182.98 лева /съобразно решение по чл.247 ГПК/, представляващи обезщетение за забава върху главницата, считано от 02.12.2021г. до 12.04.2022г.; в частта, в която е отхвърлен предявения от Б. С.

Д., ЕГН **********, Варна срещу ЗАД ЕВРОИНС, ЕИК 121265113, София, иск за главницата, за разликата над уважените 32 263.16 лева до претендираните 48 394.74 лева, ведно с лихвите за забава от завеждане на иска до окончателното изплащане както и в частта, в която е отхвърлен иска за мораторни лихви за периода от 02.12.21г. до 12.04.2022г. за разликата от 1182.98 лева до 1814.79 лева. В останалата част решението на ВОС е влязло в законна сила поради необжалване.

С молба от 14.06.2023г. въззивникът Б. Д. чрез адв.Д.Д., е направила искане за допълване на постановеното решение по реда на чл.248 ГПК с произнасяне относно разноските, чрез осъждане на застрахователно 1 дружество ЕВРОИНС АД да заплати на ищцата/въззивник сторените от нея съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция, съобразно размера на отхвърлената жалба на застрахователя.

Съдът прецени молбата за допустима – подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен адвокат, в преклузивния срок.

В срока за отговор не е постъпило становище на застрахователното дружество, редовно уведомено за молбата по чл.248 ГПК.

За да се произнесе по искането съдът съобрази, че по същество с въззивното решение е оставил без уважение всяка една от двете жалби както тази на въззивника Б. Св.Д., така и жалбата на ЕВРОИНС АД срещу части от първоинстанционното решение. Поради това съдът е изложил мотиви, че не следва да присъжда разноски, а същите следва да останат за страните така, както са направени.

С докладваната молба по чл.248 ГПК Б. Д. е поискала присъждане на съответна част от сторените от нея разноски за въззивното производство, съобразно размера на отхвърлената /насрещна/въззивна жалба на ЗД ЕВРОИНС АД съгласно чл.78, ал.3 ГПК. Пред въззивния съд страната е представила доказателства за договорено и платено реално адв.възнаграждение – разписка за платено адв.възнаграждение за сумата от 5 001.58 лева на адв.Д. Д.; договор за правна защита и съдействие с договорен размер на адв.хонорар и списък на сторените разноски съгласно чл.80 ГПК, изразяващи се в платено възнаграждение и държавна такса по жалбата, общо в размер на 5349.21 лева, от които 347.63 лева държавна такса по жалбата и адв.хонорар от 5001.58 лева.

Предмет на настоящата претенция по чл.248 ГПК е съразмерна на отхвърлената насрещна въззивна жалба, част от сторените от другата страна разноски. Действително, съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право да претендира разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а съгласно чл.81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Произнасянето по молбата по чл.248 ГПК следва да съответства на отговорността за разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част на иска. С оглед отправеното искане от въззивника - ищец за изменение на 2 решението в частта за разноските според отхвърлената насрещна жалба, настоящият съдебен състав намира, че следва да измени решението съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , като съобрази в каква част е отхвърлена въззивната жалба на застрахователя. Разноските се определят по съразмерност съобразно обжалваемия интерес пред въззивния съд и постановеното решение, като на ответника се дължат съразмерно за отхвърлената част от иска. В този смисъл молбата се явява основателна, тъй като насрещната въззивна жалба на застрахователното дружество е отхвърлена като неоснователна. За част от сторените в производството разноски, които съответстват на отхвърлената насрещна жалба, молбата е основателна.

Молителят е представил своевременно както списък по чл.80 ГПК, така и договор за правна помощ с уговорено възнаграждение за инстанцията в размер на 5001.58 лева и разписка за изплащането им на адв.Д. Д../л.62/ При опреД.е разноските на страната съдът дължи произнасяне и по въведеното от насрещната страна възражение за прекомерност съгласно чл.78, ал.5 ГПК.

При съответно изчисляване на договорения адв.хонорар и фактическата и правна сложност на спора, съдът намира възражението за основателно, поради което го намалява до размера на 3 500 лева съгласно чл.7, ал.2 Наредба №1/2004г. Спрямо този размер както и заплатената по жалбата държавна такса, включени общо в разноските по делото на молителя, припадащите й се съобразно отхвърлената насрещна жалба, разноски възлизат на 1 608.74 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. В този смисъл следва да бъде допусната промяна в решението в частта за разноските.

Съобразно изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК решение №174/23.05.2023г., постановено по т.дело №217/2023г. по описа на ВнАС с произнасяне по разноските, сторени от Б. С. Д., като допълнително ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД, ЕИК

121265113, София, да заплати на Б. С. Д., ЕГН **********, Варна, сторените във въззивното производство разноски, съобразно отхвърлената жалба на насрещната страна ЗД ЕВРОИНС АД, изчислени в размер на 1 608.74 лева, на 3 основание чл.78, ал.3 вр.ал.5 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване съгласно чл.248, ал.3 ГПК пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4