Решение № 4430 от 14.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4430 гр. С., 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20231110118749 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове от „С.Ц.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ и „С.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, за прогласяване нищожността на Решение № 371/29.12.2021 г., постановено по т. д.

№ 926/2021 г. по описа на ТО, VI-24 състав, като постановено по симулативен съдебен процес, а в условията на евентуалност – за обявяване на същото за относително недействително спрямо ищеца.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, върху който е построена сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на и. д. на АГКК, с адрес: /адрес/. Поддържа, че на 17.11.2020 г. ответникът „С.“ ЕООД е придобил посочената сграда, след което на 23.12.2020 г. я е прехвърлил на свързано с него дружество, а именно – на втория ответник „Б.“ ЕООД, без да я предложи на ищеца по реда на чл. 66, ал. 1 ЗС. Ищецът посочва, че на 23.02.2021 г. е предявил иск срещу ответните дружества за изкупуване на сградата, по който било образувано гр. д. № 2460/2021 г. на СГС, но вписването на исковата молба се забавило.

Твърди, че на 29.03.2021 г. „Б.“ ЕООД прехвърлило сградата на свързано с него дружество „Б.“ ЕООД, а последното от своя страна се разпоредило със същата чрез поредица от сделки в полза на други свързани дружества, описани в исковата молба. Ищецът поддържа, че е кредитор на ответните дружества, тъй като има право да изкупи процесната сграда по реда на чл. 66, вр. чл. 33 ЗС, а с извършените сделки бил лишен от тази възможност, поради което предявил искове по чл. 135 ЗЗД за атакуване на всички разпоредителни сделки, като било образувано т. д. № 823/2021 г. на СГС. Посочва, че, за да бъде осуетено правото му на изкупуване, „С.“ ЕООД предявило срещу „Б.“ ЕООД иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за продажба на сградата от 23.12.2020 г., като искът бил уважен с влязло в сила съдебно Решение № 371/29.12.2021 г. по т. д. № 926/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-24 1 състав. Ищецът счита, че проведеният процес е симулативен, тъй като „С.“ ЕООД е било наясно, че постановеното решение няма да е противопоставимо на последващите приобретатели – свързани дружества, които са придобили процесната сграда, преди вписването на исковата молба, като целта му е била да се постави в невъзможност да удовлетвори правото на изкупуване на ищеца „Софи център“ ООД. Отделно от това двете ответни дружества умишлено не представили релевантни доказателства и създали привидна фактическа обстановка, поради което по делото били укрити последващите разпоредителни сделки и не било установено, че правото на изкупуване на настоящия ищец е засегнато.

Счита, че страните по разпоредителните сделки са знаели, че накърняват правото му на изкупуване, като подробно аргументира, че са свързани лица. Според ищеца постановеното съдебно Решение № 371/29.12.2021 г. по т. д. № 926/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-24 състав е нищожно на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17 ЗЗД, вр. чл. 299, ал. 3 ГПК или евентуално относително недействително спрямо него на основание чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 299, ал. 3 ГПК.

В срока за отговор, ответника „С.“ ЕООД, е депозирал такъв. Развива съображения за недопустимост на предявените искове. Оспорва и основателността на претенциите с твърдения, че проведеният процес по т. д. № 926/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-24 състав не е симулативен и постановеното по него решение е валидно, тъй като „Б.“ ЕООД в действителност не е имало парични средства да заплати процесната сграда, поради което и договорът за прехвърлянето й бил законосъобразно развален от съда. Посочва, че след като договорът е развален, то имотът се е върнал в патримониума на прехвърлителя, поради което ищецът нямал право на изкупуване по чл. 66 ЗС. Твърди се, че в случай, че трети лица са придобили имота преди вписване на исковата молба за разваляне на договора, то тогава ответното дружество „С.“ ЕООД не е станало титуляр на право на собственост, респективно по никакъв начин не увреждало ищеца. Навежда съображение, че ищецът е могъл да встъпи главно или като трето лице помагач по посоченото търговско дело. Развива подробни доводи, че атакуваното решение не е нищожно. Поддържа се, че ищецът не доказва качеството си на кредитор по иска по чл. 135 ЗЗД, включително и правото си на изкупуване по чл. 66 ЗС, както и че атакуваният съдебен процес го уврежда и страните по него знаят за това. Във връзка с липсата на знание за увреждане посочва, че е предявил иска по чл. 87 ЗЗД преди ищцовото дружество да е вписало исковата си молба по чл. 66, вр. чл. 33 ЗС.

Аргументира, че след като ищецът се легитимира за собственик на процесната сграда и същевременно други лица разполагат с титул за собственост на същата, то пътят му на защита бил чрез иск за собственост, а не за изкупуване. Твърди, че сградата била в режим на етажна собственост, от което следвало, че поземленият имот на ищеца бил обща част към нея, поради което правилата на чл. 66 ЗС били неприложими. Моли се за отхвърляне на предявените искове и се претендират разноски.

Ответника „Б.“ ЕООД, не е депозирал писмен отговор в срок.

Във връзка с подадения от ответника „С.“ ЕООД писмен отговор, ищеца е депозирал писмена молба, с която е развил подробни съображения за неоснователност на изложените в писмения отговор доводи и възражения.

С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 17.02.2025г. е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответниците „Д.Т.“ ЕООД.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебнотехническа експертиза.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 26.06.2020г. на НАП , сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. С., с адрес: /адрес/, е възложена на „Ш.И.Г.“ ООД, като с Нотариален акт №147/28.10.2020г. за продажба на недвижим имот, последното е продало сградата на А.Л.Т..

2

Съгласно Нотариален акт №11/17.11.2020г. за продажба на недвижим имот, „С.“ ЕООД е закупило от А.Л.Т. и съпругата му, сграда с идентификатор № ***, а съгласно Нотариален акт №83/10.12.2018г. и Нотариален акт №91/21.02.2019г. ищеца е закупил земята върху която е построена сградата на ответника, както и всички останали построени в имота сгради. Видно от ТР ЕСК и управител на „С.“ ЕООД, е К.А.М..

Съгласно справка за предоставяне на данни по НБД по искане №4593/15.11.2024г.

К.А.М. е син на А.М.М..

С Нотариален акт №106/23.12.2020г. за продажба на недвижим имот на Нотариус С.М., „С.“ ЕООД е продало на „Б.“ ЕООД сграда с идентификатор № ***, като е уговорено плащане на продажната цена в 2-месечен срок. Видно от ТР ЕСК и управител на „Б.“ ЕООД, е А.М.М..

С Нотариален акт №55/29.03.2021г. за замяна на недвижим имот, „Б.“ ЕООД е прехвърлило на „Б.“ ЕООД, собствеността на сграда с идентификатор № *** срещу движими вещи. Видно от ТР ЕСК е на „Б.“ ЕООД е „Е.“ ЕООД и управител К.А.М..

С Нотариален акт №70/05.04.2021г. за дарение на ид.ч. от недвижим имот, „Б.“ ЕООД е дарило на „Д.Т.“ ЕООД, 1/ 100 ид.ч. от собствеността на сграда с идентификатор № ***. Видно от ТР ЕСК е на „Д.Т.“ ЕООД е „Е.“ ЕООД и управител К.А.М..

С Нотариален акт №109/19.04.2021г. за дарение на ид.ч. от недвижим имот, „Д.Т.“ ЕООД е дарило на „А.-К.“ ЕООД, 1/ 2 от 1/ 100 ид.ч. от собствеността на сграда с идентификатор № ***. Видно от ТР ЕСК е на „А.-К.“ ЕООД е „Е.“ ЕООД и управител К.А.М..

С Нотариален акт №107/19.04.2021г. за замяна на ид.ч. от недвижим имот, „Б.“ ЕООД е прехвърлило на „Е.“ ЕООД, 4/100 от собствеността на сграда с идентификатор № ***, срещу недвижим имот. Видно от ТР ЕСК и управител на „Е.“ ЕООД е К.А.М..

С Нотариален акт №156/14.06.2021г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, „Б.“ ЕООД е учредило в полза на „Е.Л.С.“ ООД, договорна ипотека в полза на последното дружество върху 94/100 ид.ч. от сграда с идентификатор № ***, за обезпечение на получен от същото дружество заем в размер на 700 000 лв.

С Нотариален акт №155/14.06.2021г. за замяна на недвижим имот, Б.“ ЕООД е прехвърлило на „З.К.“ ЕООД, 1/100 от 95/100 от собствеността на сграда с идентификатор № *** срещу движими вещи.

Видно от постъпилото в цялост гр.д. №926/2021г. на СГС, на 28.05.2021г., „С.“ ЕООД е предявило срещу „Б.“ ЕООД иск по чл. 87 ЗЗД, за разваляне на сключен между двете дружества договор за покупко-продажба, обективиран в НА №106/23.12.2020г. на Нотариус С.М., по силата на който „С.“ ЕООД е продало на „Б.“ ЕООД сграда с идентификатор № ***. Ответника не е оспорил иска и същия е уважен, като с влязло в сила на 09.02.2022г. Решение № 371/29.12.2021 г., договора е развален, на осн. чл.87,ал. 3 ЗЗД.

Съгласно писмо от СГС по ГД№823/2021г., делото е образувано по искова молба на С.Ц. ООД срещу „Б.“ ЕООД, „А.-К.“ ЕООД, „Е.“ ЕООД, „Е.Л.С.“ ООД и „З.К.“ ЕООД, с предмет правоотношения, породени/отнасящи се до търговска сделка.

Ищеца е представил копие от молба от 29.03.2021г. на Е.З. по ГД2460/2021г. с искане за конституиране като трето лице помагач, както и влязло в сила на 28.06.2022г.

Определение по ГД№12144/20г. на СГС, с което е прекратено делото по предявен от ищеца отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК срещу НАП и „Х.И.-В.“ АД, във вр. с Постановление за възлагане на недвижимия имот от 26.06.2020г. на НАП .

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза от заключението 3 по която се установява, че процесната сграда е разрушена в голяма степен, като е останала конструкцията, с частични разрушения по нея. Сградата съдържа сутерен, първи /партерен/ етаж, втори етаж и трети етаж, разположен върху по-малка площ и излизащ над покрива на останалата част на сградата, като в сградата има две стълбищни клетки, като по „С.“ се е осъществявал достъп до сутерена и до втори етаж, а по „С.2“ са достига от първи етаж до втори и трети етажи. В цялата сграда няма обособени отделни помещения, като разрушенията към момента не дават възможност да се определи дали е имало общ вход от сградата към останалите сгради в имота. В съдебно заседание вещото лице посочва, че сградата е една, защото е производствена такава, хлебозавод, като в нея самостоятелни обекти не е имало.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявен е установителен иск е с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.

17 и чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на Решение № 371/29.12.2021 г., постановено п о т. д. № 926/2021 г. по описа на ТО, VI-24 състав, като постановено по симулативен съдебен процес, а в условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 299, ал. 3 ГПК за обявяване на същото за относително недействително спрямо ищеца.

Наличието на правен интерес от предявяване на иска е абсолютна положителна предпоставка за предявяване на иска, предвид нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК, за наличието на която съдът следи служебно. Според разясненията, дадени с Определение № 5/02.01.2019 г. по ч. т. д. № 2893/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО, правен интерес за установяване на симулативен съдебен процес има само трето за страните по този процес лице, което се стреми да ревизира правните последици на постановения по такъв симулативен процес съдебен акт, доколкото същите са му противопоставими. Симулативност на съдебния процес може да се атакува само в отделно, спрямо симулативния процес, производство и интересът на третото лице е предпоставен от съществуването на крайния съдебен акт.

Според ищеца постановеното по т. д. № 926/2021 г. на СГС Решение № 371/29.12.2021 г., е привидно, постановено по симулативен съдебен процес. Съдът приема, че е налице правен интерес за ищеца да предяви този иск, тъй като не е страна по т. д. № 926/2021 г. на СГС, а решението по него засяга непосредствено правата му, свързани с удовлетворяване на вземане по предявен по чл. 66, вр. чл. 33 ЗС иск, за което е образувано ГД №2460/2021г. на СГС и за което има данни, че е образувано в срока по чл. 33, ал. 32 ЗС, преди образуване на процесното т. д. № 926/2021 г. на СГС. По делото няма данни кога точно е образувано ГД №2460/2021г. на СГС, но с оглед посоченото от ищеца в молба вх. №201947/19.06.2024г., че делото е образувано на 23.02.2021г. и доколкото този факт не е оспорен, то съдът приема, че иска по чл. 66, вр. чл. 33 ЗС, е предявен в срока по чл. 33, ал. 2 ЗС.