Определение № 318 от 13.05.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 318 гр. Плевен, 13.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Частно наказателно дело № 20264400200319 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 213, ал. 4, във връзка с ал. 5 НПК.

Образувано е по постъпила жалба от Сдружение „***“, представлявано от Г. М. срещу Постановление от 17.03.2026 г. на Апелативна прокуратура – Велико Търново по прокурорска преписка № ***/2026 г., с което е потвърдено Постановление на Окръжна прокуратура- Плевен, по което е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № ****/2025 г. по описа на Окръжна прокуратура- Плевен.

С жалбата се иска да бъди отменено посоченото постановление за отказ да се образува досъдебно производство, като съда да даде указания за извършване на по-задълбочена и подробна проверка, събиране на доказателства и образуване на производство. В жалбата се твърди, че постановлението било постановено при непълнота на проверката, неизпълнение на дадени указания и липса на събрани доказателства, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Навеждат се доводи, че изобщо не била извършена каквато и да е проверка, оспорва се твърдението на АП- Велико Търново, че е била извършена допълнителна проверка. В хода на проверката не били събрани никакви други доказателства, анализът, приложен от тях, изобщо не бил ползван от разследващите органи.

Твърди се още, че самият прокурор не е изискал изпълнение на собствените си указания, което било нарушение на чл. 13, 14 и 196 НПК. Твърдят, че поддържат всички съображения в първоначалния сигнал и жалба до АПВелико Търново. Навеждат се доводи и че не е бил изследван начинът на сформиране на комисията и извършеното от нея оценяване на кандидати, не е изследвано как са били вземани решенията.

Съдът, като съобрази събраните материалите по прокурорска преписка № ****/2025г. по описа на ОП-Плевен и по пр. пр. № ***/2026г. по описа на АП-Велико Търново, становището на жалбоподателите и атакуваното постановление за отказа да се образува досъдебно производство, намира за установено следното:

1

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена е от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От данните по делото е видно, че обществената поръчка с предмет „Проектиране, изпълнение на строителство и упражняване на авторски надзор за обект „Основен ремонт, обновяване, въвеждане на мерки за енергийна ефективност и пристройка за достъпна среда на ОУ „Д-р Петър Берон“, гр.

Плевен“ е открита с Решение № РД-10-1390 от 21.08.2024г. на кмета на община Плевен. Финансирането на проекта било осъществено по националния план за възстановяване и устойчивост, по механизма № BG-RRP-1-007

„Модернизация на образователната среда“ по компонент № 2.А.1. прогнозната стойност на обществената поръчка била 2 325 180, 00 лева. Относно целта, методите и начини на провеждане на обществената поръчка било изготвено становище на възложителя.

Със Заповед № РД-10-1551/18.09.2024г. е назначена комисия в следния състав: председател С.Н. и членове: З.З., И.М., инж. М.И., К.Г., инж. Г. Т. и И.К..

Документи за участие в обществената поръчка са подали 4 дружества„РАСТЕР-ЮГ“ ООД, гр. Благоевград, „НИТОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр.

Плевен, „СТРЕЗА“ ЕООД, гр. София и „МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП“ ЕООД гр.

София.

След като е била извършена проверка дали всички заявления отговарят на изискванията на възложителя, три от дружествата са били предложени за отстраняване, тъй като били констатирани пропуски в офертите, както и недостатъци на участниците по зададената методика, като са изложени мотиви, видно от приложения по преписката обобщен протокол от 13.11.2024г., на основание чл. 181, ал. 4 ЗОП, утвърден от заместник-кмет териториално развитие при община Плевен на същата дата. С решение № РД10-2001 от 14.11.2024г. на заместник-*** били отстранени три от дружествата и „СТРЕЗА“ ЕООД било обявено за изпълнител. След това е бил сключен договор между класираното на първо място дружество и възложителя.

При упражняването на съдебен контрол по чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК върху отказите да се образува наказателно производство от прокурора обхватът на съдебната проверката е лимитиран до обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора, когато то е потвърдено от прокурор от по-горна прокуратура, аналогично на процедурата по чл. 243, ал.5 НПК. В конкретния случай, в постановленията на прокурорите от Окръжна прокуратура-Плевен и Апелативна прокуратура - Велико Търново е направен анализ на установените факти и правилно е достигнато до извода, че няма данни за извършено престъпление от общ характер и в частност по чл.

282 НК. В жалбата се съдържат общи твърдения без конкретика как „цялото 2 общество съзнава, че обществените поръчки са едно безкрайно поле, засято с корупционни действия и практики“, какъв анализ били предоставили с цел да подпомогнат разследващите, как не била изчерпана възможността за събиране на данни за действията на колективен орган.

За да са налице достатъчно данни /а не доказателства/, прокурорът следва да е събрал предварителния фактически материал, който да има прогностична доказателствена стойност. Ако се образува ДП, тези данни ще се установяват чрез способите и средствата на НПК. Предположението за извършено престъпление има само определена степен на вероятност и затова основанието за образуване на досъдебно производство няма да е доказано заключение, при все още липсваща съвкупност от доказателства и доказателствени средства. Това е и задачата на прокурора - да направи тази предварителна преценка за наличието на достатъчно данни. Като е обсъдил събраните до момента данни, прокурорът е счел че не е необходимо да се събират повече за твърдяното престъпление. Този извод на прокуратурата съдът напълно споделя, тъй като не може по презумпция да се приеме, че всяка процедура е опорочена, тъй като е останал само един класиран кандидат, а другите са били отстранени по дадена причина. Няма никакви обективни находки за тези твърдения, като следва да се има предвид, че е недопустимо да се образува досъдебно производство само на базата на предположение. Противоречи на всякаква житейска логика отстранените участници да не подадат жалба до КЗК в 10-дневния срок за обжалване , ако считат, че има нещо нередно. Те имат сериозен интерес да обжалват и въпросът да бъде разгледан от друг орган, тъй като все пак става дума за оползотворяване на значителна сума. Още повече, от изисканата информация е видно, че никой кандидат не е обжалвал, което означава, че са съгласни с постановеното от комисията, тъй като и при най-малкото съмнение поне един от кандидатите е щял да подаде жалба.

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществения апарат и неговите органи, дейността на държавните органи с властнически правомощия от сферата на органите на власт и управление като част от държавния апарат. При тях се нарушава отношението гражданин държавен орган. Съгласно съдебната практика престъплението по служба в чл. 282 НК 3 се характеризира от субективна страна с пряк умисъл и специална цел- да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда.

Изпълнителното деяние по чл. 282 НК се изразява в нарушение или неизпълнение на служебните задължения или превишаване на властта или правата. Длъжностното лице нарушава служебните си задължения, когато извършва дейност, несъобразена с установените изисквания за заеманата длъжност. Превишаването на власт или права се изразява в извършването на различни действия, които влизат в компетентността на друго длъжностно лице, от друга служба, на колегиален орган или които могат да се извършват само при строго определени условия. Съставът на престъплението по чл. 282, ал. 1 НК е осъществен, когато в резултат на поведението на длъжностното лице могат да настъпят немаловажни вредни последици. Те се извеждат по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, те се изразяват не само в посегателство над обществени или лични имуществени права и интереси, но и в създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държавните органи и организации. Без наличието на този обективен признак (както е и настоящият случай), не би се стигнало до осъществяване на престъплението. Трябва да има реална възможност за тяхното настъпване, а не абстрактна. „Липсва текст в НК, в който да е посочено, че може да се носи отговорност за участие във вземането на колективно решение (вж. чл. 35, ал. 1 НК) и това е така, защото решението на колективния орган е плод на воля на колектива, а наказанието по своето съдържание е от лично естество“- решение № 461/17.12.2004г. по н.д. № 95/2004г., ІІІ н.о. По преписката не е установено обстоятелство, което да може да представлява достатъчно данни, даващи основание за образуване на досъдебно производство и последващо разследване за събиране и проверка на доказателства по някой текст от НК.

Неоснователни са възраженията за сформиране и вземане на решенията от страна на комисията. На първо място следва да се отбележи, че заповедта за определяне на комисия не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а има характер на вътрешноведомствен, вътрешнослужебен акт и по силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на съдебен контрол. По определение от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК посочените актове не подлежат на съдебен контрол, освен ако засягат права, свободи или законни интереси на граждани или организации. В настоящия случай оспорената 4 заповед № РД-10-1551/18.09.2024г. е основана на разпоредбата на чл. 103 ЗОП, като изискването на закона е комисията да се състои от нечетен брой членове и няма изискване за професионална компетентност, за разлика по отменения ЗОП. В чл. 103, ал. 4 ЗОП изрично е посочено, че решенията се вземат с мнозинство. Когато член на комисията е против решението, той трябва да подпише с особено мнение и да го мотивира, така че тези възражения нямаше да има нужда да се разглеждат, ако жалбоподателят се беше запознал със съдържанието на ЗОП. На следващо място, в чл. 51, ал. 4 и 5 ППЗОП детайлно са регламентирани задълженията на комисията и на председателя. Безспорно, актът има организационен характер, издаден е при упражняване на правомощието и задължението на възложителя да сформира комисия и не засяга по никакъв начин правната сфера на жалбоподателя. За такива вътрешнослужебни актове съдебното обжалване е недопустимо по аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. В този смисъл е и т. 2 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 22.09.1976 г., съгласно което с чл. 3, ал. 1, б.

"а" ЗАП /понастоящем този текст е пренесен в чл.2, ал.2, т.3 АПК/ от действието на закона са изключени актовете на административните органи, с които се създават задължения за техни подчинени органи или се разрешават вътрешнослужебни въпроси. Тази категория актове всъщност нямат белезите на индивидуалния административен акт, защото с тях не се създават задължения, нито се засягат права или защитени от правото интереси на граждани или организации. Задълженията от такива актове произтичат само за лица, които се намират в служебнойерархическа подчиненост на административния орган, и могат да се отнасят само до пряката им служебна работа. Посочено е още в Тълкувателното постановление, че „пораждат съмнение и в практиката различно са третирани случаите, когато посредством такива вътрешнослужебни указания и нареждания се създават предпоставки и условия да бъдат засегнати права и интереси на други лица. Но и в тези случаи от акта на по-горния административен орган не произтичат пряко никакви други задължения освен за подчинения му орган. Възможните последици за други лица ще възникнат едва след като подчинения орган изпълни задълженията си по акта на по-горния орган. Затова и тези актове са от вътрешнослужебно естество, което ги изключва от приложното поле на Закона за административното производство. А доколкото изпълнителските действия на подчинения орган се изразяват в издаването на конкретен акт, 5 адресиран до определено лице, последното вече ще може да ползва защитните средства по този закон, в случай че се засягат негови права или интереси“.