Решение № 20318 от 11.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20318 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110120853 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В. Г. М., в качеството й на земеделски производител, чрез адв. Р. И., с която срещу ***** е предявен иск по чл.

55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 5000 лева, с която ищцата твърди, че ответникът неоснователно се е обогатил с оглед неосъществено основание - несключването на договор за покупко-продажба на земеделска техника.

Ищецът твърди, че е земеделски производител и за нуждите на дейността си искала да закупи земеделска техника – трактор с прикачен инвентар. Свързала се с ответника и след проведени разговори на 27.01.2023 г. й е била представена оферта, валидна до 27.02.2023 г. за закупуване на колесен трактор *****, модел ***** на цена 83 000 без ДДС и челен товарач марка *****, модел ***** на стойност 30 000 лева без ДДС или обща стойност на офертата 113 000 лева без ДДС. Твърди да не е приемала офертата, въпреки което ответникът да е издал проформа фактура на 03.02.2023 г., с която поискал да му заплати сума в размер на 12 500 лева без ДДС, като аванс за неопределена по вид, количество и цена земеделска техника. Ищцата не се съгласила да заплати тази сума преди да е приела офертата и преди да е обсъдила с представител на ответника възможността да закупи друга, различна от посочената в офертата земеделска техника, която да отговаря на нуждите и възможностите й. Желаела обаче да продължи преговорите с ответника с цел намиране на приемливо решение за закупуване на селскостопанска техника. Поради това с плащане от 07.02.2023 г. превела на ответника сумата 5000 лева с основание „аванс за трактор“. За тази сума ответникът издал фактура № *****/07.02.2023 г. с посочено наименование на 1 стоката, за която се издава „доставка на селскостопанска техника“. Служители на ответника продължили да я убеждават, че техниката, описана в офертата, отговаря на нуждите й, с което ищцата не била съгласна. Впоследствие получила уведомление, че „закупената“ от нея земеделска техника съгласно офертата е била доставена и може да я получи след заплащане на дължимата цена и приспадане на заплатената сума от 5000 лева. Ищцата на свой ред с писмено изявление уведомила ответника, че не желае да закупи конкретно предлаганата й техника, с оглед което отправила покана до ответника да й върне заплатената сума. Счита, че между страните не е възникнало облигационно отношение по договор за доставка и продажба на земеделска техника, с оглед което и ответникът неоснователно се е обогатил за сметкана ищеца с процесната сума. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срок е подаден отговор от ответника, чрез адв. П. Т., с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Ответникът счита, че ищцата е приела отправената й оферта, а той се съгласил да приеме плащане на части – аванс в размер на сумата 15 000 лева, във връзка с което е била издадена и проформа фактура, а остатъкът да бъде заплатен при получаване на техниката. На 07.02.2023 г. ищцата уведомила, че не може да заплати сума в посочения в проформа фактурата размер, както и че се отказва от закупуване на челния товарач.

Заплатила сума в размер на 5000 лева като авансово плащане на цената на трактора. Ответникът приел плащането и издал фактурата. Счита, че между страните е възникнало договорно правоотношение за продажба на трактора и във връзка с него ищцата е заплатила сумата от 5000 лева. Твърди, че ищцата е неизправна страна по правоотношението и за нея не е възникнало правото да иска връщане на платеното. В тази връзка допълва, че ищцата е поискала финансиране за покупка на трактора от *****, което дружество поискало информация за сключения договор и заплатения аванс. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: че ответникът е отправил по искане на ищцата оферта за доставка и продажба на трактор от 27.01.2023 г.; ответникът е издал на 03.02.2023 г. проформа фактура за сумата 12 500 лева без ДДС; че на 07.02.2023 г. ищцата е заплатила на ответника сумата 5000 лева с основание „аванс за трактор“; че ответникът е издал на 07.02.2023 г. фактура с посочено наименование на стоката „аванс за доставка на селскостопанска техника“; ответникът е отправил до ищеца покана да получи вещта колесен трактор *****, модел ***** и да заплати остатък от продажната цена след приспадане на сумата 5000 лева; ищцата е изпратила до ответника уведомление, че иска да й бъде върната заплатената сума в размер на 5000 лева предвид липсата на договорно правоотношение между страните. Не се спори също така, че ищцата е регистриран земеделски производител и осъществява тази си професионална дейност в качеството си на физическо лице съобразно действащото законодателство.

По делото като доказателство е приета адреси рана до ищеца от ответника, чрез негов служител оферта за земеделска техника от 27.01.2023 г. за колесен 2 трактор марка *****, модел ***** с мощност 102 конски сили на цена 83 000 без ДДС и челен товарач марка *****, модел ***** на цена 30 000 лева без ДДС. В офертата е посочено, че същата е валидна до 27.02.2023 г.

Ответникът е издал проформа фактура № *****/03.02.2023 г. с получател ищеца със срок за плащане 03.02.2023 г. на стойност 12 500 лева без ДДС с посочено наименование на стоките:аванс за доставка на селскостопанска техника.

Като доказателство е прието платежно нареждане, с което на 07.02.2023 г. ищцата е наредила по банкова сметка на ответника да бъде заплатена сума в размер на 5000 лева с посочено основание за плащането: „аванс за трактор по ***** г.“.

Ответникът е издал фактура № *****/07.02.2023 г. с получател ищеца за сумата 5000 лева с ДДС с посочено наименование на стоката: „аванс за доставка на селскостопанска техника“.

С писмо, изх. № 78/24.03.2023 г. ответникът е уведомил ищеца, че закупената от нея стока – 1 бр. колесен трактор марка *****, модел ***** е доставена в базата в гр. ***** и може да бъде получена при заплащане на остатъка след приспадане на авансово заплатената сума, възлизащ на 94 600 лева с вкл.

ДДС.

Ищцата е изпратила до ответника писмено уведомление, съгласно което не желае да получи предлаганата й стока, тъй като счита, че няма сключен договор за същата. Отправено е искане да й бъде върната сумата в размер на 5000 лева, заплатена от нея по проформа фактурата.

Установява се на следващо място, че на 16.02.2023 г. ищцата в качеството си на земеделски производител, е отправила до ***** ***** искане за сключване на договор с това дружество, като е приложила оферта за земеделска техника от 27.01.2023 г. за същите марка и модел колесен трактор, представена й от ответника, на стойност 83 000 лева без ДДС.

На посочения в искането до лизинговото дружество ел.адрес на ищцата е бил изпратен проект на договор за финансов лизинг № *****/28.02.2023 г. между ***** ***** и Земеделски производител В. Г. М. за колесен трактор марка *****, модел *****, който ще бъде придобит от страна на лизингодателя от ***** и ще бъде предоставен за ползване на лизингополучателя при посочените в договора условия. Не се твърди и не се установява договорът за лизинг да е бил подписан или вещта, посочена в същия, да е била придобита от страна на лизинговото дружество чрез закупуването й от ответника.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д. М., син на ищцата, и Н. У., служител на ответника.

Свидетелят М. е заявил пред съда, че той е водил преговорите за закупуване на колесен трактор от страна на земеделския производител В. М.. Бил им предложен трактор *****, но същият според свидетеля не отговарял на нуждите на стопанството, тъй като разполагал с по-малко конски сили, от тези, от които се нуждаели, а цената на инвентара не е имала значение. Пред съда е изложил, че ответникът е поискал 15 000 лева като капаро, а те заплатили 5000 лева, за да продължат преговорите с цел да закупят друг трактор. От страна на ответника не им е бил предложен друг трактор, а настоявали за заплащане на цената на този, който се намирал в техен склад. Според показанията на този свидетел преговорите с ответника за закупуването на трактор за водени през есента на 2019 г. или на 2020 г. Оферта от страна на ответника е била получена само за този модел трактор, не и 3 за друг.

Въз основа на показанията на свидетеля У., съдът приема, че между страните няколко пъти са водени преговори за сключване на договор за покупко-продажба на колесен трактор. Към края на м.януари или началото на м.февруари 2022 г. или 2023 г. от стопанството на земеделския производител М. потърсили свидетеля и поискали да изготви оферта за конкретен колесен трактор с челен товарач, нови без регистрация. Обсъждали закупуването и на друг трактор, но той бил на по-висока цена, но със същите конски сили. Първоначалната оферта била за такъв земеделски инвентар. След това е била изготвена оферта по искане на ищеца само за трактор.

Свидетелят уведомил съпруга на ищцата, с когото преговарял, че тракторът е наличен в склад на дружеството и може да бъде получен след заплащането на цената. Съгласно показанията му след заплащането на капарото не са искали оферта за друг трактор, а са водили разговори за финансовата част на сделката. На свидетеля е известно, че от страна на ищеца са водени преговори за сключване на договор за лизинг, подали са искане за кандидатстване и са били одобрени.

Преценявайки показанията на разпитаните свидетели по реда на чл. 172 ГПК при отчитане на евентуалната тяхна заинтересованост, съдът намира, че показанията на свидетеля М., син на ищцата, не следва да бъдат кредитирани.

Същите, освен че са неточни, не са логични, последователни и убедителни. Не кореспондират и със събраните в производството писмени доказателства, а обслужват тезата на ищцата, че процесната сума е била заплатена само за да продължат преговорите за закупуване на друг вид земеделска техника. Не се усановява от тях, след като се поддържа, че моделът трактор, посочен в офертата на отвтеника, не е бил пригоден за нуждите на стопанството, за някой друг конкретен по марка и модел инвентар да е била поискана оферта, каква е била цената на трактор с повече от 130 конски сили (както е изложил свидетеля в показанията си), можел ли е ответникът да достави и продаде такъв трактор на ищеца, съответно ищецът да е разполагал с финансова готовност за заплащане на аъответната цена. Показанията на този свидетел не кореспондират също така с установените по делото факти, че повече от седмица след извършеното плащане, ищцата е подала заявление за сключване на договор за лизинг, по силата на който същата вещ, посочена в офертата на ответника, да бъде придобита от лизинговата компания и предоставена за ползване на ищцата срещу заплащането на възнаграждение. В това заявление също така е посочено, че ищцата има задължения по три договора за банков кредит в размер на сума над 1300 лева месечно. Следователно и съдът приема, че земеделският производител е търсел начин на финансиране закупуването на инвентара от трето лице по силата на договор за лизинг при оскъпяване крайната стойност на вещта с около 20 000 лева за периода на действие на лизинговия договор, което не кореспондира с показанията на свидетеля, че цената на трактора за ищцата е била без значение. По изложените съображения и съдът не кредира тези показания и не взема същите предвид за изводите си относно правнорелевантните за спора факти.