Решение № 241 от 24.03.2023, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Сливен, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20222230105245 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът твърди, че ответника купил от Р.С.К. и С..С.К. идеални части от два поземлени имота с предназначение земеделска територия, единият от които е ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, с адрес гр. Сливен, местност “Чинтулово”. Площта на имота била 717 кв.м., а ответникът купил 600/717 ид.части от него /н.а. № 169, т. Ill, per, № 5909, дело № 511 от 19.07.2022 г. на нотариус Е. Ш., вписан в СВ вх.рег. № 4486/20.07.2022 г. и 4494/20.07.2022 г., акт № 143 том XV дело № 2750/2022 г. на СВ - Сливен/. Продавачите по описания по-горе договор за покупко- продажба били наследници на Стоян И.

Карадраганов, на който с Решение № 23/1984г. на ОбНС ИК - Сливен била предоставена за земеделско ползване от ДПФ земя от 1200 кв.м. в м.

“Чинтулово”, на основание ПМС № 21 и № 76 /т.нар. постановления, предоставящи за ползване земеделски земи за лични нужди на граждани/. От запазените от този момент скици било видно, че земята от 1200 кв.м. в момента попадала в ПИ с идентификатори № *** и № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен. По силата на 1 пар. 4а ЗСПЗЗ наследодателят на продавачите придобил 600/1103 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** /н.а. № 155/ 1994г., том VI, д. 3586, вх.рег.

3588 от 11. 11.1994 г. на СлРС/. Посочва, че на 19.07.2022 г. нотариус Е. Ш. издала на продавачите Радка и Станимир Карадраганови констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит “на основание нот.акт от 1994г., заповед 656/2008г., отказ от наследство и наследяване по закон”, с който признала Радка Стоянова Карадраганова и Станимир Стоянов Карадраганов за собственици при равни квоти на 600/717 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, местност “Чинтулово”, с площ на целия имот 717 кв.м. /н.а. № 168, т.Ш, per. № 5908, д. № 510 от 19.07.2022 г./ От номерацията на нотариалните актове било видно, че този нотариален акт бил издаден непосредствено преди сключването на договора за покупко продажба между продавачите и ответника купувач. Нотариалният акт от 1994г., посочен като основание за собственост в цитирания констативен нотариален акт бил този, с който наследодателят на продавачите придобил по реда на пар.4а ЗСПЗЗ друг имот, а именно този с актуален идентификатор ***, а не този с идентификатор ***. Така продавачите не биха могли да продадат ид. части от двата имота, а само от този, който действително притежавали.

Имотът с идентификатор *** бил част от земеделска земя, която със същото решение № 23/1984г. на ОбНС -ИК - Сливен била предоставена за земеделско ползване на друго лице, Дончо И. Карадраганов, чиито наследници не поискали закупуване. Той не бил възстановен и на бивши собственици, поради което, на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, станал общинска собственост. Описаните факти и обстоятелства сочат, че продавачите Радка и Станимир Карадраганови не били собственици на ПИ с идентификатор ***, поради което сключеният от тях договор за продажба на 600/717 ид. части от този имот не породил вещно-правен ефект, т.е. ответникът - купувач по договора не станал собственик. Община Сливен била титуляр на правото на собственост върху целия поземлен имот, поради което имала правен интерес да води настоящия иск.

Иска се от съда да признае за установено, че Н. Т. Д. не е собственик на 600/717 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, с адрес гр. Сливен, местност “Чинтулово”, целият с площ 717 кв.м, и да отмени н.а. № 169, т. Ill, per. № 2

5909, дело №511 от 19.07.2022 г. на нотариус Е. Ш., вписан в СВ вх.рег. № 4486/ 20.07.2022 г. и 4494/20.07.2022 г., акт № 143 том XV дело № 2750/2022 г. на СВ - Сливен в частта, с която /Н. Т. Д. закупил 600/717 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, с адрес гр. Сливен, местност “Чинтулово”.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Признава, че бил съставен констативен нот.акт 168, том III, д.№ 510/19.07.2022г. вписан в СВ акт № 142,т.15, д.№2749/20.07.2022г., с който били признати по наследство за съсобственици : Р.С. Д. и синът й С.С.К., по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ и приложените писмени доказателства, от които съответната релевантност към спора имали : нот.акт № 155, т.6, д.3586/1994г., Заповед № РД-/2008г. на Кмета на Община Сливен и Решение № 23/1984г. на ОбНС-ИК Сливен върху ПИ с идентификатор *** пo КК с площ от 600/717 кв.м.

Твърди, че в точка 17 на Решение № 23/1984г. на ОбНС-ИК Сливен било посочено, че на С.И. К. от ДПФ се предоставя земя с площ от 1 200 кв.м., като били посочени граници, които не съответствали на реалните съседи на имота, а по някаква работна карта, която обслужвала предоставянето на земите по 21 и 76 ПМС и чл.100 и чл.12 от ЗСГ. В Заповед № РД-15-656/12.05.2008г. на Кмета на Община Сливен било посочено, че на основание §62, ал.З ПЗР ППЗСПЗЗ и при наличие условията на §4а и §4 б ПЗР ЗСПЗЗ и §63 ПЗР ППЗСПЗЗ се предоставяло правото на изкупуване до 600 кв.м. от имот с № 431.79, който бил идентичен с ПИ с идентификатор *** по КК в местността „Чинтулово“. Към същата Заповед № РД/2008г. на Кмета на Община Сливен била приложена Скица № 5270/18.06.2008г. за ПИ с идентификатор *** по КК с площ от 717 кв.м., в която било посочено като основание за собственост нот. акт № 155, изд. на 11.11.1994г., том 6, д.№3586 за собственост върху 600 кв.м. На скицата ясно били посочени съседните имота с идентификатори :

*** — който бил собственост на същите собственици; *** от юг, собственост на Д.И. К. и запад път - № 343 по КК. Ясно била посочена съсобствеността в идеални части - 600/717 кв.м. и основанието за отразеното право на собственост. В приложената молба към ИМ с вх.рег.№ 3

2960/25.06.1992г., С. И. К. предлагал за замяна 1 200 кв.м. в землището на село Раково, с които се придобива собствеността върху земята по § 4 ЗСПЗЗ върху имоти 78 и 79, последният от които бил предмет на ИМ. Заявява, че в точка 18 на Решение № 23/1984г. на ОбНС-ИК Сливен е посочено, че на Дончо И. Карадраганов от ДПФ се предоставяла земя с площ от 1 200 кв.м., като били посочени граници, които не съответствали на реалните съседи на имота, а по някаква работна карта, която обслужвала предоставянето на земите по 21 и 76 ПМС и чл.100 и чл.12 от ЗСГ. Тази земя съответствала на ПИ с идентификатор 6733.431.80, собственост на същото лице. От скица № 15-464613-29.04.2022г. се установявало, че ПИ с идентификатор *** бил собственост на С.И. К. с площ 600/1103 ид.ч., а останалата част от 503/1103 кв.м. била собственост на Община Сливен, с посочено основание за правото на собственост с нотариален акт № 155, т.6, д.3586/1994г. Изводът бил, че за двата ПИ (78 и 79) било придобито правото на собственост в резултат на замяната с 1 200 кв.м., за всеки от двата имота по 600 кв.м., което било допустимо за земите по §4 ЗСПЗЗ. Само 600/717 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КК били станали собственост на С. И. К., като останалата част от 117/717 ид.ч. били собственост на Община Сливен.

Наследниците на Д. И. К. не изкупили ПИ 431.79, тъй като не са имали правото да извършат това и не са упражнявали владение върху него.

Общинска собственост съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ ставали земите, които подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но били останали незаявени в законните срокове. Тази правна последица настъпвала след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. При наличието на посочените условия, общината придобивала безвъзмездно по силата на закона имоти, които били частна собственост на граждани и юридически лица, а не принадлежали на общините. Общината не била съставила Акт за частна общинска собственост и тази земя не била предмет на Земеразделителен план (КВС) и не била включена в обхвата на допълнителният план за земите по § 4 ЗСПЗЗ, което не било основание на Община Сливен да счита имота за своя собственост.

Оспорва верността на съдържанието на скица № 492 от 05.02.1991 г. в частта за посоченият път от юг, което не съответствало на действителността като граница от запад - Дончо И. Карадраганов и такъв път не е имало и нямало под този имот, а било видно, че в мащаб, площ, граници и местоположение на 4 сградата, съответствала на скицата на ПИ с идентификатор *** по КК. Път имало като южна граница на ПИ с идентификатор *** по КК. Скицата била съставена за нуждите за узаконяване на съществуващата вилна сграда и най-вече за местоположението на сградата в имота.

Прави възражение за придобИ.е на 600/717 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, и на друго основание - по давност от 01.01.1975г. до настоящият момент, поради упражнявано владение, държане и ползване върху описаните идеални части от имота, което било извършвано спокойно, явно, добросъвестно и несъмнено. Имотът загубил статута на общинска частна собственост с издаването на Заповед № РД-15-656 от 12.05.2008г., в която била опредЕ. само 600 кв.м. от същият да се придобива от титуляра в същата заповед и с влизането й в сила бил настъпил транслативният ефект за абсолютно вещното право на собственост и по давност върху терена в ид.ч. 600/717 кв.м. в полза на С. И. К. и след смъртта му на 23.04.2021г. и за неговите наследници - съпруга и деца. Прави възражение против твърдението в ИМ, че Д. И. К. имал правото да изкупи или да му се предостави по реда на §4 ПИ с идентификатор 431.79 и същият не го изкупил и на това основание бил станал собственост на Община Сливен на основание чл.19 ЗСПЗЗ. Община Сливен не придобивала правото на собственост на земите по чл.19 на това основание и въобще, тъй като този поземлен фонд имал друго предназначение и начин на придобИ.е, ред за разпореждане и временно управление.

Иска се отхвърляне на иска, като неоснователен.

Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ и преценка на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства и гласни доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 23 на ИК на ОбНС Сливен, взето по протокол № 2/31.01.1984г. т.6 за прераздаване на земи по 21 и 76 ПМС, чл.100, чл.12 ЗСГ била предоставена на Д.И. К. земя за земеделско ползване от ДПФ земя от 1.200 дка в м.“Чинтулово“ при граници изток: Стоян И. Карадраганов, път.

С Решение № 23 на ИК на ОбНС Сливен, взето по протокол № 2/31.01.1984г. т.6 за прераздаване на земи по 21 и 76 ПМС, чл.100, чл.12 ЗСГ била предоставена на Стоян И. Карадраганов земя за земеделско ползване от 5

ДПФ земя от 1.200 дка в м.“Чинтулово“ при граници запад: Дончо И.

Карадраганов, север Стефан Динев, изток Койчо И. Коев, път.

На 10.07.1991г. бил издаден Акт № 198 за узаконяване на сезонна постройка в м.“Чинтулово на С. И. К..

С молба от 25.06.1992г. С. И. К. поискал от Сливенска община да бъде направена оценка на земята от 1 200 кв.м., дадена му за ползване в с.Чинтулово, в която имало застроена сграда 36,53 кв.м. на един етаж, мазе с акт за узаконяване № 198/10.07.1991г. и навес 18 кв.м., като поискал замяна със земя, притежавана от него в землището на с.Раково, общ.Сливен. По делото няма данни за извършена замяна със земя от с.Раково, общ.Сливен.

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ №155, том VI, дело № 3586/1994г. на нотариус Е. Ш. с район на действие СлРС на 11.11.1994г. С. И. К. бил признат за собственик на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ върху земеделски имот в м.“Чинтулово“, Сливенско землище, състоящ се от 600 кв.м. при граници: С. Д. К. К., Д. И. К. и от две страни път. При съставянето на този нотариален акт са представили удостоверение за тарифна оценка № 2604/18.10.1994г. на Община Сливен, скица, служебна бележка от 26.09.1994г., вносна бележка и квитанция за платена държавна такса.