Решение № 1667 от 30.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1667 гр. П., 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220101700 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от „М.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № 147, ет.5, ап. 14, представлявано от В.

С. - Изпълнителен директор, действащо чрез пълномощника си - юрисконсулт Ж. Г. Т., против И. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Х. Р. Х.“ № 24, ет. 2, ап. 4, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 3000 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 162690/06.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението - 08.06.2023 г. до изплащането на вземането;

176,52 лева - договорна лихва за периода от 06.04.2022 г. до 06.07.2022 г.; 324,45 лева законна лихва за забава върху просрочената главница от 06.06.2022 г. до 08.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2103/2023 г. по описа на РС П..

В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3000 лева, в случай, че съдът приеме, че не е налице договорно правоотношение.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 06.04.2022 г. между „М.“ АД, в качеството на кредитор и И. А. Х., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 162690/06.04.2022 г., с който „М.“ АД предоставя потребителски кредит за текущо потребление в размер на 3000 лева, със срок на издължаване 3 месеца.

Посочва, че процесният договор е сключен изцяло онлайн, чрез официалната интернет страница www.kinti.bg. както и при условията на договаряне, осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща и телефон/, като всеки договор се сключвал 1 във формата на електронен документ и правоотношенията се реализират при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Посочва, че ответницата е кандидатствала за кредит посредством интернет страницата www.kinti.bp, на която е създала свой потребителски профил. Кредиторът бил изпратил електронно съобщение до кредитополучателя, чрез което, в изпълнение на чл.8 от ЗПФУР и чл.8 от Закона за електронната търговия и е запознал кредитополучателя с условията по договора и е предоставил необходимата преддоговорна информация, под формата на Стандартен европейски формуляр, както и Общия условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от „М.“ АД. След като искането било одобрено от кредитора, последният изпратил електронно съобщение до кредитополучателя с Договор за потребителски кредит и всички приложения към него, съдържащи се в прикачен към съобщението файл. В съобщението му било указано да въведе номера на договора в потребителския си профил на посочената по-горе интернет страница, с което да потвърди, че се е запознал с него и изразява съгласието си за сключване на договора. Съгласно Общите условия, страните са уговорили, че с натискане на бутона „Подпиши“, Кредитополучателят подписва всички страници на Договора за потребителски кредит, заедно с Общите условия и приложенията към Договора. Последният се считал за сключен след получаването на изявлението на кредитополучателя за сключване на договора /въвеждайки номера на договора в потребителския си профил на интернет страницата www.kinti.bg/ и потвърждение от страна на „М.“ АД, на основание Общите условия.

Сочи, че заемната сума била преведена, чрез „И.“ АД на 06.04.2022 г., като ответницата я получила на каса на 06.04.2022 г. в 11:08 часа.

Твърди, че ответницата не изплатила задълженията си по кредита, поради което станали изискуеми в пълен размер, на основание настъпил падеж.

Във връзка с гореизложеното, от страна на „М.“ АД било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 2103/2023 г. по описа на PC - гр. П., като съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Същата била връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което на заявителя било указано със съдебно съобщение възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването му.

Съобщението, с дадените от съда указания, е получено от „М.“ АД на 03.04.2024 г.. С оглед гореизложеното, предявява настоящата искова молба.

Претендира разноски.

В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира молба, с която поддържа претенцията си.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез адвокат Х. Г. от АК П., назначена в качеството му на особен представител, в който излага 2 доводи за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Твърди, че липсвали доказателства, че било налице неизпълнение на задължението на ответницата по кредита.

Смята, че от самото начало на договорните отношения между страните, ищцовото дружество създавало значително неравновесие в правата и задълженият им. Този извод се потвърждавал от условията на процесния кредит с необосновано високи лихви и надбавки, включително и неустойка /вън от лихвата, определена в чл.7/ при забава на погасяване, на която и да е вноска. Само тази стойности на кредита придавала качеството на неравноправни клаузи съгласно чл.143 от ЗЗП, съответно на нищожни.

Твърди, че клаузите по сключения договор не били индивидуално уговорени, а предварително изготвени от доставчика, поради което потребителят не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание.

На следващо място счита, че е налице явна нееквивалентност между престациите по договора - при размер на кредита от 3 000 лева и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от кредитора за срока на договора, дължимата сума по договора нараствала на 3 889,32 лева, и то за изключително кратък период от време, а именно три месеца.

Счита, че процесния договор противоречи на разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т. 7, т.9а, т. 10, т. 11 и т. 15 ЗПК, поради което се явявал недействителен, на основание чл.22 ЗПК.

В проведеното съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат Г. от АК П., която моли съда да отхвърли исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит № 162690/06.04.2022 г., погасителен план, СЕФ, Общи условия и ел. кореспонденция между страните се установява, че между страните е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на ответника в качеството на кредитополучател кредит в размер на 3000 лева, със срок на кредита 3 месечни вноски, с размер на вноска 1058,84 лева без неустойка и 1296,44 лева с включена неустойка, при годишен лихвен процент по кредита - 34,97 %, годишен процент на разходите 49,65 %. Общият размер на всички плащания е 3176,52 лева, а с включена неустойка е 3889,32 лева. В чл.10 от договора е предвидено, че кредитополучателят дължи неустойка в случай, че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.20 от договора. Неустойка е уговорена в размер на 27,90 лева, плюс 0,310 % от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,310 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. В ал.2 е посочено, че към датата на подписване на договора за кредит кредитополучателят отговарял на изискванията на кредитора за използване на преференциални условия при отпускане на 3 потребителски кредит на лоялни клиенти, като се прилага неустойка в размер на 23,76 дева плюс 0,264% от усвоения размер на кредита за първият ден на забава и 0,264% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. В чл.20 от договора е уговорено, че вземането по договора се обезпечава с поръчителство за пълния размер на кредита, като кредитополучателят се задължава, в срок от 3 работни дни от сключването на договор, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, която следвало да отговаря на описаните в чл.20 ал.3 изисквания физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лева; работещо по трудов договор, с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; да не е страна по договор за кредит сключен с „М.“ АД. Уговорено е, че заплащането на неустойка се включвало в погасителната вноска съгласно погасителния план. Неустойката се дължала само за срока, за който кредитът не бил обезпечен.

Не се оспорва от страните, че заемната сума в размер на 3000 лева е получена от ответника. Потвърждава се и от приложената по делото разписка за извършено плащане от 06.04.2022 г..

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 1024/12.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2103/202 г. по описа на Районен съд П., срещу И. А. Х., да заплати на „М.“ АД сумата в размер на 3000 лева, представляваща непогасена главница, ведно със законна лихва за период от 08.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 176,52 лева, представляваща договорна лихва за период от 06.04.2022 г. до 06.07.2022 г., сумата 324,45 лева, представляваща законна лихва за забава върху просрочената главница за период от 06.06.2022 г. до 08.06.2023 г., както и държавна такса в размер на 70,02 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 475,10 лева.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав е сезиран с искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 – искове за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответника и цедирани в полза на ищеца.

Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването им произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.

Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на 4 ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи твърденията си, че на 06.04.2022 г. между „М.“ АД, в качеството на кредитор и И. А. Х., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 162690/06.04.2022 г., че заемодателят е изпълнил задълженията си по договора, размерът на вземанията по пера и изискуемостта на задълженията по договора поради настъпил краен срок. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл.416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.