Решение № 152 от 19.12.2025, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Разград, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора С. С. О. като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253300600125 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия против присъда рег.№ 8/28.01.2025 г. по Наказателно дело от общ характер № 20243330200304 по описа за 2024 година на Районен съд – гр. Разград.

Постъпила е жалба (вх. №1351/11.02.2025 г. на РС Разград) от адв. Д.

П. – защитник на подсъдимата С. Н. П.. Оплакването е, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна, необоснована, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното наказание явно несправедливо. Изтъква, че изводите на съда не кореспондират с доказателствения материал. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде оправдана.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата – адв. П. поддържа жалбата.

Изразява становище, че едностранчиво е изследван доказателствения материал и поради това съдът е направил грешни фактически и правни изводи. Изтъква, че районният съд счел, че подсъдимата е пуснала обявата за продажба на процесния имот, а от събрания пред първа инстанция доказателствен материал става ясно, че не съответства на истината.

Обявата е била публикувана от посредници на сделката, а не лично от г-жа П..

Според адв. П. не са събрани доказателства, че г-жа П. със свои активни действия е изпълнила едната хипотеза на чл. 209 от НК - да въведе в заблуждение пострадалия. Не е изследвал първоинстанционният съд изобщо 1 дали някое друго лице е въвело в заблуждение купувача по процесната сделка.

Защитникът се позовава на противоречия в показанията на С. и Н., които са посочени пред Районен съд, но не са намерили място в неговите мотиви.

Защитникът посочва, че голяма част от присъдата почива на показанията на свидетеля Й., който има качеството на частен обвинител и граждански ищец в настоящото производство, а към момента, когато е дал показанията си пред районния съд, е налице и висящ граждански процес между него и подсъдимата.

Адв. П. посочва, че с влязло в сила решение е установено, че процесната сделка е симулативна, за което знание имат и двете страни по сделката. Към момента на сключването различна е била волята, от обективираната в процесния нотариален акт, както на подсъдимата, така и на частния обвинител. Според защитника не може да се твърди, че г-жа П. го е въвела в заблуждение във връзка със сумата, доколкото това автоматично се изключва от симулация. Адв. П. поддържа, че г-жа П. продължава да има съзнанието, че този имот е неин и дори в обясненията си използва израза: „откраднаха ми ги“.

Адв. П. намира, че не се установява подсъдимата да е въвела в заблуждение другата страна, нито с активни действия, нито с бездействия.

Въпреки, че вещите лица да са заключили, че подсъдимата няма съдова деменция, но има леки когнитивни дефицити и дори да може да извършва ежедневните дейности, с които е свикнала, включително и трудовата си активност, която практикува вече доста години, една сделка изисква покритично мислене и съответно по-високи, да ги наречем, когнитивни способности, така че да осъзнава свойството и значението на своите постъпки.

От обясненията на подсъдимата, както от част от свидетелските показания, а и във видеозаписите, става ясно, според защитника, че подсъдимата е била в нетипична за нея ситуация. Тя многократно повтори, че е била уплашена и нейната когнитивна функция със сигурност не е била в необходимия обем, за да разбере и осмисли случващото се. Адв. П. твърди, че не е обсъдена от районния съд възможността действително г-жа П. да е била принудена да подпише процесната сделка, нито е установено, че тя действително е взела сумата от 42 000 лв. Като не става ясно включва ли се в нея тази от 5 000 лв., споменати в нотариалния акт или не, кога и как е предавана тази сума от 5 000 лв., за която има волеизявления пред нотариуса както от подсъдимата, така от пострадалия Й., че е дадена. В тази връзка напълно противоречиви са неговите показания.

По отношение на видеоматериалите, на които е стъпила първоинстанционната присъда, счита, че следва да бъде критично подходено към тях, доколкото същите представляват частен запис чрез мобилен телефон.

Подсъдимата, видно от самите записи, дори не знае, че е била записвана и това е в конфликт с разпоредбите на чл. 32, ал. 2 от Конституцията, съобразно която разпоредба никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или други подобни действия, без негово знание. Адв. П. завява, че за този вид действия е предвиден специален ред в НПК, който в случая е бил заобиколен и посочва, в тази връзка Решение № 83/2012 г. по НД №3135/2011 г. на ВКС. Защитникът изтъква, че ако бъде потвърдена първоинстанционната 2 присъда и гражданският иск бъде уважен, то от нейния патримониум на г-жа П. ще излязат едни средства, които никога не са влизали в него и предвид гр. д., по което има влязло в сила решение за тази сума, то всъщност тя нараства двойно. Счита, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и моли съда да я отмени, да оправдае доверителката й. Алтернативно прави оплакване, че наказанието не съответства на целите на НК и моля да бъде определено под минимума, доколкото лицето е неосъждано.

Жалбоподателката С. П. моли да бъде оправдана, защото не е взела никакви пари и купувачът И. С. признава, че не е взела пари пред нотариуса.

Препис от жалбата е връчен на РП Разград на 12.03.2025 г. и на частния обвинител и граждански ищец на 18.03.2025 г. и на повереника му – адв. К. на 18.03.2025 г.

В срока по чл. 322 НПК не са постъпили възражения.

Прокурорът в съдебно заседание моли съда да отхвърли жалбата на подсъдимата. Намира, че в хода на първоинстанционното производство безспорно, ясно и категорично е установено, че подсъдимата П. е въвела в заблуждение И. С. Й., че е собственик на земя в Ясеновец, а всъщност тя не е била собственик, което е знаела, тъй като съдилищата са отхвърли тези претенции за ревандикационен иск. Обстоятелството заявено от нея, че не получава рента, означава, че знае че тази земя не е нейна и не получава рента, с което се доказва нейният умисъл да въведе в заблуждение И. Й., че е собственик и да вземе пари в брой 42 000 лв. Прокурорът счита за безспорно доказано деянието. Моли съда да потвърди присъдата на РС-Разград, като правилна и законосъобразна.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвините адв. К. в съдебно заседание излага становище, че жалбата е неоснователна. Заявява, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са внимателно изследвани, което е отразено в мотивите, всяко едно доказателствено средство, гласни, писмени, веществени доказателства.

Според него се установява, че много преди инкриминираната дата, преди да извърши процесуални деяния, подсъдимата П. е била наясно, че имотът, за който е представила документи и вадила скици и данъчни оценки, не е бил нейна собственост. Тя е запозната със съдебните актове, които лично е обжалвала и подписвала въззивни и касационни жалби. Съответно знае, че имотите, които тръгва да продава не са нейни. На въпрос на купувача: „Абе, аз видях тази нива неожъната.“, тя отговаря: „Моят племенник взема рентата.“, което е достатъчен знак, според адв. К., какви са съзнанията и за това дали има документ за нея, дали няма документ. Повереникът посочва, че решението на ВКС не е вписано в имотния регистър и там е пречката страните и нотариуса е пренебрегнал да види, че ако това беше вписано, щеше да се види отразяването, което е задължително, че по отношение на този имот тя не разполага с правото на собственост. Счита, че няма непълноти, неточности и непоследователност в показанията на свидетелите. Непосредствено преди подписването самата П. е разговаряла, това са активни действия, ясно е защо 3 се е стигнало и инициативата е нейна да се впишат 5 000 лв., а е получила 42 000 лв. посочва, че ВКС в много свои решения и в практика и на ЕСПЧ, където дава приоритет, когато са засегнати други интереси, да се даде приоритет на други веществени доказателства и използвани съвсем телефони и други записи. Това е отразено и в представеното определение на ВКС по воденото гражданско дело и посочено защо това доказателствено средство е отчетено като такова.

Адв. К. посочва, че цялата доказателствена съвкупност е проверена внимателно от съда. Сочи, че има записи, които не са манипулирани и се вижда как си прибира парите, как ги брои. Заявява, че били принудени да водят няколко дела, тъй като се забавила процедурата по образуването на досъдебно производство, а същевременно се притеснявали, че може лицето да прехвърли имота си, затова беше инициирано гражданско дело, но предметът е различен, основанието, на което е потвърдено с определението на ВКС касае наличието на симулативност. Сочи, че деянието, което представлява едновременно граждански деликт и безспорно имат правото на избор, но няма как да получат два пъти една и съща сума на основание уважен граждански иск. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна, обоснована, както по отношение на гражданската, така на наказателната част, включително по отношение вида и размера на наказанието, изпитателния срок, защото счита, че само по този начин в конкретния случай спрямо конкретното лице, тази индивидуализация на наказанието, както е определена от съда може да има своя ефект.

Претендира за присъждане на разходите във въззивното производство.

Посочва, че трябва да се допълни присъдата на първоинстанционния съд, доколкото е уважен граждански иск, но не е присъдена държавната такса.

Посочва, че поискали разноски пред първата инстанция, но не били записани.

Частният обвинител И. Й. заявява, че парите, които дал са оставени от баща му, който починал през 2020 г. и искал да купи нещо, което да остане за неговите деца.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи:

Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал.

2-6 НПК.

С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимата С. Н. П. за виновна за това, че на 12.10.2022 г. в гр. Разград, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала у И. С. Й. от гр. Търговище заблуждение, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, представляващ земеделска нива с площ 25,805 декара в местността 4

„Корубостанлък“, в землището на с. Ясеновец, общ. Разград и сключила с него Договор за покупко-продажба на недвижим имот-Нотариален акт за покупкопродажба на гореспоменатия недвижим имот № 19, том 7, рег.№ 11253, дело № 1109 от 2022г. от 12.10.2022г. при нотариус Р. И.ова с рег.№ 378 на Нотариална камара, район на действие Районен съд - Разград със страни продавач С. Н. П. и купувач-И. С. Й. и с това му е причинила имотна вреда в общ размер на 42 000 /четиридесет и две хиляди/ лева - престъпление по чл.

209, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК и наложил наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от четири години.

Осъдил подсъдимата да заплати на И. С. Й., ЕГН **********, гр.

Търговище, 42 000 лева лева - обезщетение за причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта 12.10.2022 г. до окончателното изплащане.

Присъдил разноски в тежест на подсъдимата.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимата С. Н. П. е българска гражданка, родена на 30.08.1946 г. в с.