Определение № 439 от 18.07.2022, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. Кюстендил, 18.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20221500500196 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е въз основа на възражение с вх.№631/17.02.2022г. подадено от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***“№***, вх.**, ет.***, ап.*** представлявано от управителя М. В. чрез адв.С.И. от АК – Кюстендил, личен №*** служ.адрес – гр.Кюстендил, ул.“***“№******.Във възражението са изложени твърдения относно издадена срещу дружеството от Кюстендилския районен съд заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, за суми:975.50 лв,дължими заплати и задгранични командировки за м.януари 2021г., произтичащи от трудово правоотношение по трудов договор №061/13.01.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2021г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски в производството пред КнРС 25.00 лв. държавна такса и 500.00 лв. адвокатски хонорар.Сочи се ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, осъществено със съобщение от 11.08.2021г.- върнато в цялост, с отбелязване, че съдебният призовкар е посетил адреса на дружеството общо 4 пъти в рамките на 1 месец, не е открил представител на фирмата, който да получи съобщението, както, че на посочения адрес живее В. Ч., според която „на адреса няма такава фирма“.При служебна справка по банковата сметка на дружеството извършена на 15.02.2022г. била установена липса на средства, след което станало ясно, че бил наложен запор по изп.д.

№20217430401381 по описа на ЧСИ – Е.Х., потвърдено при посещение в кантората.След като се запознал с образуваното ч.гр.д.№1600/2021г. бил проведен разговор с В. Ч., която го уведомил, че някакво момче е идвало няколко пъти миналото лято да търси фирмата и тя му е казала, че на адреса има регистрирана такава фирма, но в момента няма представител.Обобщавайки, че дружеството е било лишено от възможност да оспорва 1 издадената заповед за изпълнение, като вместо да бъде осъществена процедура по чл.50, ал.4 вр. с чл.47, ал.1 ГПК и да бъде залепено уведомление, призовката е била върната с отбелязване, че при осъществени 4 посещения на адреса, представител на фирмата не е открит молителят прави искане възражението да бъде прието, да бъде спряно изпълнението на процесната заповед за изпълнение, делото да бъде върнато на Районен съд – Кюстендил за осъществяване на процедура по чл.415 ГПК и даване на указания до заявителя, относно предявяване на иск за установяване на вземането.

Като особено е формулирано искане на основание чл.423, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на заповедта.Дължимите суми преведени по банковата сметка на ЧСИ Христова, сочи, като обезпечение на вземането.

С възражението на съда са представени: нареждане за превод по сметка на Банка ДСК от „***“ ЕООД в полза на лице с имена В.Г. Ч. от 07.01.2021г., заявление – декларация по чл.270, ал.3 КТ, дневник на сметка 422 за периода 01.01.2021г.-31.01.2021г., разчетно – платежна ведомост на „***“ ЕООД за м.януари 2021г., съобщение по из.д.

№20217430401381, изх.№1744/09.02.2022г., дневно извлечение на банкова сметка, документ за внесена д.т., ДЗПС/ пълномощно, възражение по чл.414 ГПК.

Препис от възражението е връчен на кредитора Т. ТР. Ч..Подаден е отговор от Т. ТР.

Ч., ЕГН ********** чрез адв.В.Ч..Ответникът – заявител в първоинстанционното производство оспорва доводите в жалбата.Позовава се на обстоятелството, че длъжник е юридическо лице, вписано в съответния регистър, поради което във връзка с връчване на съобщения от съда, приложимо е правилото, установено със законова норма, според която при напускане на адреса и невписан нов адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.Ответникът счита, че ако управителят е бил в невъзможност да изпълнява задълженията си е трябвало да бъде назначен нов управител, прокурист или да бъде упълномощено лице, което да представлява дружеството.Ответникът сочи съобщение с дата 11.08.2021г., от което се установява, че адресът е посетен от призовкар, 4 пъти в рамките на месец.На адреса е установена В. Ч., установено е, че имота се ползва за жилищни нужди.Адресът посетен от призовкаря е идентичен с адреса вписан в ТР.Изложени са и доводи за основателност на подаденото заявление – издадена е командировъчна заповед №17/08.01.2021г., издадена от „***“ ООД за право на пътни разноски, средства за храна и настаняване в страните от ЕС и съгласно чл.8(8а) от Регламент ( ЕО) №561/2006г., работодателя е следвало да заплаща пътните разходи на водача до местоположението на камиона( камионите на „***“ ЕООД са се намирали в Кралство Дания на 2500 км.) до връщането в оперативната централа на предприятието (Република България).Ответникът отбелязва, че страните са в трудово правоотношение, в който случай именно на основание чл.8(8а) се дължи плащане.Предвид факта, че собственика М. В. бил издал заповед за пътуване с лични автомобили, при плащане на разходи за гориво, хотели, ферибот ( Рощок, ФРГ, Кралство Дания) винетни такси, дължима общо е сума 1951 лв.Представените с възражението доказателства съпоставено с изложеното са определени, като неотносими.Като извод от изложеното се твърди недопустимост и неоснователност на 2 подаденото възражение – искане за оставянето му без разглеждане, като просрочено, а по същество неоснователно.Представена е заповед за командировка, на български и в превод на английски.

Като има предвид становищата на страните в разменените съдебни книжа и въз основа на събраните по делото доказателства преценени по реда на чл.235 ГПК съдът прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК подадено от Т. ТР. Ч., ЕГН ********** срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от М. В..Претенцията касае парично вземане за сума 975.50 лв. – заплати и задгранични командировъчни- произтичащи от трудово правоотношение по трудов договор №061/13.01.2021г.В обстоятелствата от които произтича вземането е посочено трудово правоотношение по трудов договор №061/13.01.2021г., заплата за м.януари 2021г.: 201.75 лв. , задгранични командировъчни за м.януари 2021г. – 773.75 лв.Заявена е и претенция за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направени по делото разноски в размер на 25.00 лв – заплатена държавна такса и 500.00 лв. адвокатски хонорар.Заявлението е придружено с договор за правна помощ и пълномощно, трудов договор.

На 10.08.2021г. е постановено издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.Самата заповед е с дата 10.08.2021г. за същите суми – заповедта е в съответствие с образец, съгласно чл.4 от Наредба №Н-2 от 18.02.2020г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство.

Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение е посетен адрес на дружеството, адрес на управление съгласно вписванията в ТР – отразени са следните дати: 12.08.2021г.10:00ч., 22.08.2021г. – 18:30ч., 01.09.2021г. – 17:40ч., 13.09.2021г.-15:30ч.Отразено е, че обозначителни табели с лого и работно време на търсената фирма не са открити, нито пък служител, който да получи съобщението.Посочени са имената на В. Ч., която уведомила връчителя, че на адреса няма такава фирма.Съобщението е върнато в цялост, с дата 13.09.2021г. и подпис и печат на призовкар.

На 28.10.2021г. съдът е постановил да бъде издаден изпълнителен лист за сумите, посочени във влязлата в сила заповед за изпълнение, на парично задължение по чл.410 ГПК.

Препис от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са изпратени на Ч. чрез куриер.

В молба- становище представена по делото в с.з. в което е разгледана молбата, се изтъкват допълнително следните обстоятелства –фирмата е с назначени 9 работника и нито един от тях не е бил на адреса в офиса на фирмата при многократни посещения на призовкаря на съда и в последствие на призовкаря на ЧСИ Е.Х..Не са били на адреса, защото на същия няма обитаван офис от дружеството.Няма офис, няма пощенска кутия, за 3 дружество, ангажирано с транспорт с назначен диспечер и ръководител транспорт, които са на разположение през целия ден в офиса.При офис ненамирането на служител на дружеството според ответната страна е нелогично.

Справка в ТР показва, че седалище и адреса на управление на дружеството, са посочените по делото.

В качеството на свидетел по делото е разпитана В. Ч..Свидетелката потвърждава, че адреса на управление на дружеството е адреса посочен в съобщението, във връзка с връчване на заповедта – гр.Кюстендил, ул.“***“№***, вх.**, ет.***, ап.*** – адреса на която тя живее.Във връзка с това свидетелката познава шофьори и диспечери.Заявява, че въпросните служители посещават офиса но не стоят постоянно там.На пощенската кутия според свидетелката има надпис, но обозначителна табела за местонахождение и адрес на фирмата липсват.Потвърждава, че фирмата е търсена във връзка с връчване на съдебни книжа на адреса – поне 2, 3 пъти.Свидетелката била уведомила връчителя, че не е представител на фирмата и не може да подписва никакви книжа.Оспорва да е дала информация, че на този адрес няма такава фирма.

Съобщение до „***“ ЕООД по изп.д.№20217430401381 съдържащо уведомление за размера на задължението и основанието на вземането – посочен е изпълнителен лист, издаден на 01.11.2021г. въз основа на заповед за изп.-е по ч.г.д №1600/2021г. е с изх.

№1744/09.02.2022г.Няма данни за връчването му.

Разчетно платежна ведомост сочи към м.януари 2021г. задължения относно ДОО и трудови възнаграждения за 9 лица.

Дневник от сметка 422 – синтетични аналитични сметки, съдържа сведения относно платени на лицето средства, за което свидетелства и платежно нареждане от 07.01.2021г. относно превод на сума 975.00 лв. в полза на В.Г. Ч., която не фигурира в списъка на наети лица.

Възражение по чл.414 ГПК е приложено към настоящото възражение и носи дата 17.02.2022г.

С оглед на изложената фактология във връзка с релевантните за правилното решаване на спора обстоятелства и предвид разпоредбата на чл.423 ГПК, съдът намира подаденото възражение за допустимо, а преценено по същество за неоснователно.Съображения:

Съгласно чл.423, ал.1 ГПК – в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:

1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;

2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;

3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;

4

4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал.

1 и чл. 419, ал. 1.

Според ал.2 -подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на чл.

282, ал. 2.

Според ал.3 съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 , съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания по чл.

415, ал. 1. В това производство съдът разглежда и подаденото с възражението искане по чл.