Определение № 87 от 08.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. София, 08.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. Г. Д. като разгледа докладваното от К. Г. Д. Административно наказателно дело № 20231110211058 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 144 АПК, вр. чл. 248, ал. 1 ГПК.

Същото е инициирано по молба на адв. Д. Д. – процесуален представител на А., с която се иска изменение на Решение № 5709 от 09.12.2023 г., постановено по НАХД № 11058/2023 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, в частта за разноските, като се присъди в цялост заплатеният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по делото от 1450 лева.

В молбата за изменение на решението в частта за разноските е посочено, че съдът неправилно е преценил, че е релевирано възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото такова е било направено предварително преди наказващият орган да се запознае с размера на претендираното адвокатско възнаграждение. На следващо място е посочено, че неправилно не е била съобразена разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед проведените по делото повече от две съдебни заседания.

В срок не е постъпил отговор от ответната страна.

Съдът счита, че направеното искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските е процесуално допустимо, доколкото е депозирано от страна по делото и в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, а именно в срока на обжалване на постановеното решение. До 1 приключване на съдебните прения пред СРС е бил представен и списък по чл.

80 ГПК, поради което искането се явява допустимо. По същество, обаче, искането се явява неоснователно по следните съображения:

На първо място, съдът намира за неправилно тълкуването на процесуалния представител на жалбоподателя, че възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да е релевирано в открито съдебно заседание след като съответната страна е посочила размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Такова изискване не съществува в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, като освен това в случая възражението за прекомерност е обективирано в съпроводително писмо с УРИ № 43320088030/04.08.2023 г. на наказващия орган, с което на съда е изпратена жалбата заедно с цялата административнонаказателна преписка. Тоест, очевидно в случая наказващият орган е бил запознат със съдържанието на жалбата и направеното в същата искане за присъждане на направените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. С оглед на това, в случая посоченото съпроводително писмо има характер на писмен отговор срещу подадената жалба. В този смисъл съдът счита, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е релевирано своевременно, поради което съдът го е разгледал правилно по същество, като го е намерил за основателно по подробно изложените в Решение № 5709 от 09.12.2023 г., постановено по НАХД № 11058/2023 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав мотиви.

Съдът намира за неоснователно и второто възражение, релевирано в молбата за изменение на решението в частта за разноските, а именно несъобразяване от съда на разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На първо място, посочената разпоредба е неприложима в настоящото производство по реда на ЗАНН, доколкото препращането по чл. 18, ал. 2 от Наредбата е само по отношение на чл. 7, ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт. В разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е регламентирано, че за защита по наказателно или административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева, която се явява аналогична на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Съдът обаче е съобразил нормата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като освен минималния размер на адвокатското 2 възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата в размер на 400 лева, е присъдил в полза на жалбоподателя и сумата от 250 лева на основание чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., която сума се явява допълнително възнаграждение от 250 лева за проведеното по делото трето съдебно заседание. В този смисъл в полза на жалбоподателя е присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер от 650 лева. Това обстоятелство подробно е описано в мотивите на обжалваното решение, поради което за съда остава неясно на какво се дължи релевирането на посоченото възражение.

Същевременно, в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСС, I и II колегия на ВАС е посочено, че „Възражението по чл.

78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата , е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона "справедлив и обоснован". … Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството“.

Обобщавайки гореизложеното, при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съдът следва да съобрази критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно същият да е обоснован и справедлив, като е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, в контекста на фактическата и правна сложност на спора. В конкретния случай молителят оспорва намаляването от страна на 3 съда на заплатеното адвокатско възнаграждение до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 650 лева. Същевременно, обаче, не са изложени каквито и да е доводи кое отличава делото с фактическа и/или правна сложност в сравнение с обикновените случаи на дела с такъв предмет. Както съдът е посочил в атакуваното решение, в случая се касае за дело, което е без фактическа и правна сложност, доколкото по спорния казус е налице задължителна съдебна практика, което от своя страна обуславя и липсата на извънредни усилия при оказване на правната помощ на жалбоподателя.

Константната съдебна практика разрешава основния спорен въпрос по делото, като определя неговата сложност като такава със значително по-ниска степен.

От друга страна, макар и да са проведени три съдебни заседания по делото, двете от тях са били отложени поради неявяване на свидетели, като в хода на съдебното следствие са разпитани двама свидетели – актосъставителят и свидетелят по установяване на нарушението. Именно с оглед на това, съдът приема, че е налице явно несъответствие между размера на заплатеното адвокатско възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, поради което законосъобразно договореният адвокатски хонорар е намален до предвидения му минимум съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

По изложените съображения, съдът счита, че искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските, се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А., чрез адв. Д. Д., за изменение на Решение № 5709 от 09.12.2023 г., постановено по НАХД № 11058/2023 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, в частта за разноските, с която съдът е осъдил СДВР да заплати на А. сумата от 650 лева, представляваща минималния размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд 4

София-град на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Преписи от определението да се изпратят на Г. В. Б. (началник Група към ОПП-СДВР), А. и адв. Д. Д..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5