Решение № 209 от 04.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. София, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Цветомила Данова при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100604768 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 29.11.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 21641/2013 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 20-ти състав, подсъдимият Н. Г. Б. е признат за невиновен в това, че на 30.09.2013 г. около 12:00 часа в гр. София, ул.

*******, апартамент 19, е отнел чужди движими вещи – 1 брой позлатен дамски часовник на стойност 110 лева, 1 брой златен синджир с тегло 15 грама на стойност 877,50 лева, 1 брой златени синджир с тегло 15 грама на стойност 877,50 лева, 1 брой златен синджир с тегло 5 грама на стойност 292,50 лева, 1 брой златен медальон с изображение Богородица с тегло 3 грама на стойност 175,50 лева, 1 брой златен пръстен-халка с тегло 2 грама на стойност 117 лева, 1 брой златен пръстен инкрустиран с червен камък с тегло 2 грама на стойност 117 лева, 1 чифт златни обеци с форма на листо с тегло 4 грама на стойност 234 лева, всички вещи на обща стойност 2 801 лева, от владението на А. Д. П. и нейна собственост, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност – след като Н. Г. Б. и осъждан с присъда, постановена по н.о.х.д. № 7313/2010 г. по описа на СРС, влязла в сила на 16.05.2011 г., за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години, и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

С присъдата на основание чл. 190 от НПК направените разноски са оставени в тежест и за сметка на държавата.

1

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура с оплаквания, че постановената присъда е неправилна и първоинстанционният съд незаконосъобразно е оправдал подс. Н. Б. по повдигнатото му обвинение. Излага се отново фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, като се поддържа, че обвинението е доказано по несъмнен начин от показанията на пострадалата А. П. и свидетелите Х.Х. и И.С.. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс. Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, но не го и оттегля. Счита протестираната присъда за правилна, като поддържа, че изводите на първоинстанционния съд кореспондират със събраните в хода на съдебното следствие доказателства, поради което прави искане за нейното потвърждаване.

Защитникът на подсъдимия моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства не може да се установи по категоричен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Посочва, че от показанията на разпитаните свидетели не се установява подсъдимият да е извършил деянието.

В своя защита подс. Н. Б. поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Протестът е подаден в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

Подсъдимият Н. Г. Б. е роден на ******* г. в гр. Бухово, обл. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, трудово ангажиран.

През септември 2013 г. св. А. П. решила да извърши основен ремонт на апартамент № 19, който се намирал в гр. София, ул. „*******. Жилището представлявало мезонет, в който на първия етаж имало баня и тоалетна, една голяма стая с тераса и една по-малка стая, а на втория етаж имало три стаи. За извършване на ремонтните дейности в апартамента св. А. П. се свързала със св. Н. Н., който бил управител на „Е.П.Е.К.“ ЕООД, чиято дейност била свързана строително-монтажни работи. Двамата се договорили част от ремонтните дейности – шпакловане и боядисване, да бъдат извършени от служители на неговата фирма – свидетелите И.С. и М.М.. Св. П. възложила ремонтните дейности, свързани с електрическата и ВиК инсталации, както и с поставянето на изолация в апартамента на други лица.

В началото на септември 2013 г. свидетелите С. и М. започнали ремонта и св.

П. им оставила ключ от апартамента, като те сами се уговаряли кой да го ползва. При изнасяне на част от старите мебели майсторите намерили в един от шкафовете на първия етаж и в една от стаите на втория етаж бижута и уведомили за това св. П., за да 2 дойде да ги вземе. В шкафа на първия етаж били оставени в кутия следните бижута: 1 позлатен дамски часовник на стойност 110 лева, 1 златен синджир с тегло 15 грама на стойност 877,50 лева, 1 златен синджир с тегло 15 грама на стойност 877,50 лева, 1 златен синджир с тегло 5 грама на стойност 292,50 лева, 1 златен медальон с изображение на Богородица с тегло 3 грама на стойност 175,50 лева, 1 златен пръстенхалка с тегло 2 грама на стойност 117 лева, 1 златен пръстен инкрустиран с червен камък с тегло 2 грама на стойност 117,00 лева, 1 чифт златни обеци с форма на листо с тегло 4 грама на стойност 234,00 лева, всички вещи на обща стойност 2 801 лева.

Междувременно св. А. П. наела св. Х.Х. да извърши ВиК ремонт на банята в апартамента, която се намирала на първия етаж до входната врата. Св. Х. се уговорил с подс. Н. Б. да му помага за извършването на ремонтната дейност. На 30.09.2013 г. двамата отишли към сградата, в която се намирал мезонета на св. П.. Тъй като входната врата на кооперацията била заключена и не успели да влязат в сградата, св. Х. се обадил на св. П. и след около 10 минути тя пристигнала на адреса. Отключила входната врата на сградата и тримата се качили в апартамента. Там вече бил св. И.С., който се подготвял за работа.

Св. Х.Х. започнал да работи в банята на първия етаж на апартамента, като започнал да демонтира тръбите. Подс. Н. Б. изнасял извън банята всички материали, които били за подмяна и изхвърляне. В хода на работата св. Х. поискал от подс. Б. да му подаде ролетката от куфара му с инструментите. Подсъдимият потърсил ролетка, но не открил. Тогава св. Х. му казал да попита другия работник – св. И.С., дали има ролетка. Подс. Б. отишъл в кухнята на първия етаж и отворил един от шкафовете, където се намирали златните бижута. Тези действия били възприети от св. И.С., който попитал подс. Б. какво прави. Подсъдимият му отговорил, че търси ролетка. Св. С. се ядосал, обадил се на св. П. и й казал, че подсъдимият рови из вещите й. Св. С. се обадил и на св. М. и му разказал за случилото се.

Междувременно подс. Н. Б. излязъл от апартамента. След известно време се върнал и там вече била св. П., която му казала да върне всичко, което е взел от дома й, и го предупредила, че към адреса пътува неин приятел. Подс. Б. се притеснил и напуснал апартамента.

Св. П. подала сигнал на спешен телефон 112, че от апартамента й са отнети вещи. На място пристигнал екип от 06 РУ – СДВР, който извършил оглед на местопроизшествието, за което бил съставен протокол.

Подс. Н. Б. бил задържан за срок от 24 часа със заповед за задържане на лице от 08.10.2013 г. Същия ден били извършени процесуално-следствени действия по разпознаване от страна на свидетелите П., Х. и М., при които те разпознали подсъдимия като лицето, което св. С. хванал да рови в шкафа, където се намирали бижутата на св. П..

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следните обективно съществуващи и относими към предмета на делото доказателства и доказателствени средства: гласните доказателствени средства чрез показанията на свидетелите А. Д. П. (л. 183-184 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 17-18 от ДП), Х.К. Х. (л. 220-221 от съд. д.), И.В. С. (л. 284-285, 286 от съд. д.), М.К. М. (л. 285-286 от съд. д.), Н. Н. Н. (л. 288-289 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК – л. 238-239 от н.о.х.д. № 21641/2013 г.); писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от 30.09.2013 г. (л. 4-5 от ДП), заповед за задържане на лице от 08.10.2013 г. (л. 16 от ДП), 3 бр. протоколи за разпознаване на лица и предмети от 08.10.2013 г. ведно с фотоалбуми (л. 19-20, 22-23, 25-26 от ДП), справка и бюлетин за съдимост на подс. Н. Б. (л. 15-22, 47-50 от съд. д.); способи на доказване: съдебно3 оценителна експертиза (л. 44-46 от ДП) и съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. Н. Б. (л. 67-73 от ДП).

Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните доказателства, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК СРС е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

Настоящият въззивен състав отчете, че установената от СРС фактическа обстановка не се оспорва от страните във въззивното производство и тъй като изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.

Правилно районният съд е основал изводите си, че на инкриминираните време и място е извършена кражба на бижутата, подробно описани в обвинителния акт, въз основа на показанията на свидетелите И.С., А. П., Х.Х. и М.М., като въззивният съд в частта относно времето, мястото и предмета на престъпното деяние намира същите за обективни, логични, достоверни и взаимно допълващи се. От заключението на съдебно-оценителната експертиза, която въззивният съд кредитира като обективна и компетентно изготвена, се изяснява стойността на инкриминираните вещи, като общият им размер е 2 801 лева.

По отношение на авторството на деянието от подс. Н. Б. обаче въззивният съд споделя изцяло изводите на първия относно липсата на безсъмнени и категорични доказателства, които да го установяват. В този смисъл по делото няма каквито и да е преки доказателства, доколкото от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели се установяват единствено последиците от деянието, но не и самото му извършване. Следва да се отбележи, че на инкриминираната дата действително св. И.С. е забелязал подс. Н. Б. да пипа в шкафа, в който са се намирали бижутата, собственост на св. П., но не е възприел лично подсъдимият да е взимал конкретни вещи оттам.

Поради това не се установява с категоричност, че именно подсъдимият е извършил действия по противозаконното отнемане на бижутата. Показанията на свидетелите Н., М. и Палова по същество представляват пресъздаване на разказаното им от св. С. по отношение на разглежданите събития, вкл. предположението му, че подсъдимият е отнел процесните бижута, тъй като е ровел в шкафа, където са се намирали те.

Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c455a3b-d396-4d77-9421-2a6e9db0c61e