Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 15.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно административно наказателно дело 1525/2024
Вид
Решение № 19
Подписан
15.01.2025
В сила
15.01.2025
Състав
Михаела Атанасова Добрева, Момчил Александров Найденов, Атанаска Анастасова Анастасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Пловдив, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Атанаска Ан. Анастасова

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Въззивно административно наказателно дело № 20245300601525 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК

С Решение № 367/13.03.2024г. по НАХД 3879/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, съдът е признал обвиняемия И. Й. К. – роден на 03.09.1980г. в гр. П., живущ в с. Б. обл. П., ул.“Г. Г.“ № **, б., български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 13.04.2020г. в гр. Пловдив, на територията на арматурен двор, собственост на „Хъс“ ООД с ЕИК – 115259725, като кранист в „Арм Трейс“ ЕООД с ЕИК – 203635601, назначен с трудов договор с № 87 от 16.12.2019 г., причинил другиму – на Т. Б. К. с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на десния тибиален глезен и счупване на малкия пищял на границата средна – долна трета с леко разместване на фрагментите, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок по – голям от тридесет дни, поради немарливо изпълнение на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – извършване на товаро – разтоварни работи с мостови кран - нарушил следните разпоредби, регламентиращи осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд:

1

- чл. 19, т. 2 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро – разтоварни работи /обн., ДВ, бр. 11 от 3.02.2006 г., в сила от 4.08.2006 г. / - „Не се допуска - … т. 2 присъствието на хора в транспортни средства при товаренето/разтоварването им с повдигателни съоръжения“.;

- чл. 33 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд /обн., ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г., изм. бр. 97 от 5.12.2017 г. / - „Всеки работещ е длъжен да се грижи … за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.“;

- чл. 126, т. 5 и т. 6 от Кодекса на труда / обн., ДВ, бр. 26 от 1.04.1986 г. и бр.27 от 4.04.1986 г., изм. и доп. бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. / - „При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът е длъжен - … т. 5 - да спазва техническите и технологическите правила ; т. 6 - да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд/, във вр. с т. 5.3. от Инструкция с индекс РИ_ЗБУТ – 03 „Безопасни товаро – разтоварни работи с кран, управляван от пода“, в сила от 04.08.2015 г., утвърдена от Хр. А.

– законен представител на „Арм Трейс“ ЕООД с ЕИК – 203635601 - „Преди започване на работа, работникът е длъжен да провери общото състояние на повдигателното съоръжение, да се увери в изправността на всички механизми, като ги изпробва на празен ход.“, като предприел придвижване на мостовия кран в присъствието на Т. Б. К. с ЕГН ********** в товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *********, при товаренето му с това повдигателно съоръжение, обърнат с гръб към автомобила, и без да се убеди, че куките на товарозахватните приспособления са откачени от товара – престъпление по чл.134 ал.1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на хиляда и петстотин лева.

По веществените доказателства съдът е постановил 1 бр. книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на „Арм Трейс“ ЕООД – гр.

Пловдив, 1 бр.пътен лист № 30285 за товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № *********, 1бр. книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на „Хъс Транс“ ЕООД – автотранспорт, 1 бр. диск, съдържащ видеозапис от охранителни камери, намиращи се в производствено хале на „хъс Транс“ ЕООД – т.1, л.23 и 1 бр. диск от Районен център – 112 – гр. Кърджали – т.1, л.88 да останат по делото.

Със същия съдебен обвиняемият И. Й. К. е осъден да заплати в полза на ОД МВР гр. Пловдив направените в досъдебното производство разноски в размер на 1545,30 лева, както и направените в хода на съдебното следствие разноски в размер на 383 лева.

Горното решение е обжалвано от адвокат С. К., в качеството и на защитник на обвиняемият И. Й. К., като в жалбата се посочва, че същото решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и 2 процесуалния закон и предлага последното да бъде отменено и вместо него да бъде постановен съдебен акт, с който обвиняемият да бъде признат за невиновен. Подробна аргументация в този смисъл се излага в допълнение към въззивната жалба.

В съдебно заседание процесуалния представител на обвиняемия – адвокат К. поддържа жалбата на изложените основания, като и направените в същата искания, а в условията на алтернативност предлага делото да бъде върнато на първоинстанционния съд или размерът на наложеното наказание да бъде намален.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като в неговите мотиви е даден отговор на възраженията на защитата. Предлага същото решение да бъде потвърдено изцяло.

Подсъдимият К. – редовно призован, не се явява, не взема становище.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивните жалба и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Посочената въззивна жалба се явява процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок, при наличие на правен интерес, от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.

При самостоятелна проверка относно правилността на съдебния акт, настоящата инстанция констатира, че проведеното пред районния съд съдебно производство е протекло при съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия, както и се констатира липса на мотиви по постановеното решение, предвид следното:

На първо място се констатира, че още в хода на досъдебното производство /т.III – л.19 – 21 от ДП/ обвиняемият К. е привлечен за престъпление с правна квалификация „чл.134, ал.1 от НК“. Именно същата квалификация се установява и в постановлението на прокурора по реда на чл.375 от НПК, по което е образувано НАХД 3879/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, както и в решението по същото дело – предмет на настоящата жалба. Въпреки това, разпоредбата на чл.134, ал.1 от НК не описва състава на твърдяното престъпление, доколкото последната съдържа две точки, които предвиждат различни хипотези от обективна страна, а именно – тежка или средна телесна повреда, в който смисъл липсва конкретизация. Действително, в описателната част на обвинението е налице словесно изписване на вида на телесната повреда, но няма съответствие между последното и цифровата квалификация. Същото нарушение процесуалните правила и съответно – правото на защита на обвиняемия се явява съществено, доколкото следва да е налице съответствие между словесно и цифрово посочване на твърдения като осъществен престъпен състав, а липсата на същото не може да бъде преодолявана по „пътя на логиката“ и др., още повече следва да се отбележи, 3 че НПК не борави с понятието за „техническа грешка“.

Горното е посоченото от защитника още в съдебното заседание на 14.09.2022г., но първостепенният съд е оставил без уважение искането за връщане на делото с мотив, че възражението се основава на смесване постановлението на прокурора по реда на чл.375 от НПК и обвинителния акт по дела от общ характер. Същото становище не може да бъде споделено от настоящия съдебен състав, доколкото от разпоредбата на чл.375 от НПК не може да бъде изведен аргумент в смисъл, че редът на производството по Глава двадесет и осма от НПК е свързан със занижен стандарт относно ясното посочване състава на престъплението, за което се предлага обвиняемият да бъде признат за виновен. В този смисъл е предвидено и правомощието на съда по чл.377, ал.1 от НПК, във вр. с чл.249, ал.4, т.1 от НПК в хипотеза като настоящата.

На следващо място и отделно от горното – разпоредбата на чл.375 от НПК изрично сочи, че постановлението на прокурора следва да бъде мотивирано. Ето защо в същото най-малкото следва да намери място описанието на фактите, свързани с обвинението, посочено в диспозитивната на постановлението.

При това се установява, съгласно посоченото в диспозитивната на постановлението на прокурора, че на обвиняемия К. е повдигнато обвинение за престъпление, свързано от обективна страна и с нарушение на чл. 126, т. 5 и т. 6 от Кодекса на труда, във вр с т. 5.3. от Инструкция с индекс РИ_ЗБУТ – 03 „Безопасни товаро – разтоварни работи с кран, управляван от пода“, в сила от 04.08.2015 г., утвърдена от Хр. А. – законен представител на „Арм Трейс“ ЕООД с ЕИК – 203635601 - „Преди започване на работа, работникът е длъжен да провери общото състояние на повдигателното съоръжение, да се увери в изправността на всички механизми, като ги изпробва на празен ход.“.

Въпреки това, в постановлението на прокурора не съществува твърдение, че обвиняемият К. не е проверил общото състояние на повдигателното съоръжение, не се е уверил в изправността на всички механизми, не ги в изпробвал на празен ход. Установява се само общо посочване на това задължение на К., но не и твърдение за неговото неизпълнение в конкретния случай. Още повече липсва описание на фактология, от която да може да се изведе понятна връзка между състоянието на повдигателното съоръжение и неговата изправност – от една страна, и реализирания инцидент – от друга.

Последното несъмнено се явява съществено нарушение правото на защита на обвиняемия, на който не са посочени съставомерните по обвинението факти, във връзка с които да организира защита.

Също така, отново отделно от горното, установява се и липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.335, ал.2 от НПК в Решение № 367/13.03.2024г. по НАХД 3879/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Тук на първо място се установява, че първостепенният съд е признал обвиняемия К. за виновен в това, да е извършил престъпление, свързано от обективна страна и с нарушение на чл. 126, т. 5 и т. 6 от Кодекса на труда, във вр с т. 5.3. от Инструкция с индекс РИ_ЗБУТ – 03 „Безопасни товаро – 4 разтоварни работи с кран, управляван от пода“, в сила от 04.08.2015 г., утвърдена от Хр. А. – законен представител на „Арм Трейс“ ЕООД с ЕИК – 203635601 - „Преди започване на работа, работникът е длъжен да провери общото състояние на повдигателното съоръжение, да се увери в изправността на всички механизми, като ги изпробва на празен ход.“.

Въпреки това, в същото решение липсва констатация на съда в смисъл, че обвиняемият К. не е проверил общото състояние на повдигателното съоръжение, не се е уверил в изправността на всички механизми, не ги в изпробвал на празен ход. Също не е посочено и каква е връзката между състоянието на повдигателното съоръжение и неговата изправност – от една страна, и реализирания инцидент – от друга. Ето защо остава неясно основанието на заключението на Районен съд – Пловдив, че обвиняемият К. е нарушил чл. 126, т. 5 и т. 6 от Кодекса на труда, във вр с т. 5.3. от Инструкция с индекс РИ_ЗБУТ – 03 „Безопасни товаро – разтоварни работи с кран, управляван от пода“, в сила от 04.08.2015 г., утвърдена от Хр. А. – законен представител на „Арм Трейс“ ЕООД, както и значението на едно такова нарушение за реализиране на разглежданото престъпление.

Още следва да се обърне внимание, че съгласно указаното в Постановление № 6 от 7.Х.1969 г. на Пленума на ВС по въпросите на престъплението по чл.134 от НК – под "правно регламентирано занятие или дейност" се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение. Първоинстанционният съд в мотивите на решението е констатирал, че обвиняемият К. е осъществявал дейност като кранист, както и е обсъдил защо същата дейност е такава, представляваща източник на повишена опасност. Въпреки това съдът не е посочил и обсъдил обстоятелства, свързани с това, дали тази дейност е предполагала проверка и удостоверяване знания и умения на обвиняемият К. по някакъв ред и в този смисъл – дали той е имал съответно разрешение. При това от събраната в досъдебното производство доказателствена съвкупност се установяват данни /т.II, л.25 от ДП/, които биха могли да бъдат предмет на обсъждане в този смисъл, но такова не сторено в проверявания съдебен акт, а преди това не е намерило място (като изложение на факти) и в постановлението на прокурора.