Решение № 140 от 19.11.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

19.11.2021 град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

27.10.2021 година

В публично заседание и следния състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

МАРИЯ БОЖКОВА и при участието на

Секретар

Мелиха Х.

Прокурор

Росица Георгиева от Окръжна прокуратура - Кърджали като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов

Кас. Адм. Нак. Дело номер

117 по описа за

2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от

С.С.Х., с постоянен адрес:***, ***, подадена чрез адв.Г.И.Т. от АК-***, против Решение №11 от 02.07.2021 год., постановено по АНД №43/2021 год. по описа на Районен съд – Крумовград, с което е потвърдено наказателно постановление №21-0289-000039 от 08.04.2021 год., издадено от началника на Районно управление – Крумовград към ОДМВР – Кърджали.

Касаторът заявява в жалбата, че решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, необосновано е и в своята цялост не се основава на събраните по делото доказателства, поради което го обжалва в законния срок. Развива съображения за това, като в жалбата интерпретира показанията на свидетелите и установените с тях факти по случая.

Сочи, че в съдебно заседание, на въпросите към св.Т. З., в какво се изразява превъртането на гумите на автомобила, изведен ли е бил той извън контрол, по какъв начин, създадени ли са предпоставки за ПТП, отговорът от страна на свидетеля бил, че задните гуми на автомобила направили „дзит, дзит” и мълчание по отношение на останалите въпроси. Касаторът твърди, че автомобилът не е бил звеждан извън контрол.

Впоследствие свидетелят изтъкнал, че било петъчен ден, имало много хора по тротоарите и било възможно да създаде опасност за тях и останалите участници в движението, но такива конкретно в дадения случай нямало. В жалбата се твърди, че видимо мотивиран от обидните реплики на С.Х., св.Т. З. подал сигнал за извършено нарушение от страна на С.С.Х., както и твърди, че обективно, разстоянието от входа на сградата на „Български пощи” до ъгъла на завоя към ул.„***” било прибилизително към 40-50 метра и за да слезе от автомобила, който бил спрян до входа на сградата и да се изнесе до ъгъла на ул.„***”, както твърдял този свидетел, му били необходими минимум 10-12 секунди и през това време, той нямал практическата възможност обективно да възприеме движението на автомобила на С.С.Х. *** в продължение на посочените 200 метра. В жалбата се твърди също, че тези обстоятелства не били обективирани и от страна на актосъставителя при съставяне на АУАН, като според касатора, на поставените по-горе въпроси, свидетелите Т. Т.

- актосъставител и К. К. - свидетел, не дали смислени отговори за конкретните нарушения, извършени от страна на С.Х., позовавайки се само на това, че са получили сигнал за извършено нарушение и в съотвествие с това предприели действия. В жалбата се изразява учудване защо, съдът не кредитирал свидетелските показания на свидетелката С. Ф. М. и от части показанията на свидетеля С. Ф. М., за възникналия конфликт между Т. З. и С.Х., а се позовавал на обясненията на Т. З., който бил със съпругата си, които се възмутили от действията на водача С.Х. и се притеснили, защото било пазарен ден и по улиците на града имало много хора, поради което можело да се създадат предпоставки за възникване на ПТП. В жалбата се излага довод, че доколкото по делото не било установено в изискуемата от закона степен на несъмненост и категоричност, че при управлението на автомобила С.С.Х. е използвал пътя за други цели, а не по предназначение, то повдигнатото административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като основание от страна на административно-наказващия орган за налагане на администратвни санкции по чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, се явявало фактически и доказателствено необосновано. Предвид гореизложеното, касаторът моли в жалбата съдът да отмени изцяло Решение №11 от 02.07.2021 год., постановено по АНД №43/2021 год. по описа на Районен съд – Крумовград, като неправилно, както и да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът

С.С.Х., с постоянен адрес:***, ***, не се явява и не се представлява. От пълномощника на същия - адв. Г.Т. от АК-***, преди съдебното заседание е постъпило писмено становище, в което заявява, че подържа жалбата така, както е предявена и че счита Решение №11 от 02.07.2021 год., постановено по АНД №43/2021 год. по описа на Районен съд - Крумовград за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и за необосновано, тъй като в своята цялост, не се основава на събраните по делото доказателства. Предвид изложените основания в касационната жалба, моли да бъде отменено изцяло Решение №11 от 02.07.2021 год., постановено по АНД №43/2021 год. по описа на Районен съд - Крумовград като неправилно, както и да бъде отменено атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Ответникът по касация - началникът на Районно управление – Крумовград към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт намира за правилен и обоснован. Счита, че в жалбата са изложени същите идентични доводи за недоказаност на извършеното нарушение, както и твърдение за наличие на лични мотиви у лицето, което пряко е възприело действията на касатора и е свидетелствало пред първата инстанция за неговото поведение, както и че твърдението, че е липсвала заплаха за хората на пътя в конкретната ситуация, също противоречат на събраните по делото доказателства пред първата инстанция. Намира, че изложените мотиви в обжалваното решение на Районен съд – Крумовград изцяло съответстват на събраните по делото доказателства, които са всички необходими и възможни, включително са уважени искания за събиране на доказателства на защитата и в случая са изяснени в цялост. При това положение счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице нарушение на ЗДвП, така, както е описано в обжалваното НП и го е потвърдил. Предлага да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде оставено в сила решението на Районен съд

– Крумовград, като правилно и законосъобразно.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание всъщност е нарушение на закона, т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение

№11 от 02.07.2021 год., постановено по АНД

№43/2021 год., Крумовградският районен съд е потвърдил наказателно постановление №21-0289-000039 от 08.04.2021 год., издадено от началника на Районно управление - Крумовград към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175а, ал.1 предл.3 от ЗДвП, на С.С.Х., с постоянен адрес:***, ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба”, в размер на 3000/три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12 месеца, за извършено виновно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Със същото решение Районен съд – Крумовград е осъдил С.С.Х., с постоянен адрес:***, ***, с ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - Кърджали сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляващи направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 26.02.2021 год., петък, жалбоподателят С.С.Х. от ***, до ***, управлявал лек автомобил „БМВ”, модел 560L, *** на цвят, с peг.№***, собственост на Ф. М. А., ЕГН **********, като минавайки покрай спрения автомобил на свидетеля Т. З. Ю. започнал да превърта гумите на задвижващите колела на управлявания от него автомобил. Свидетелят Ф. М. А. (!?-вероятно се има предвид св.Т.

З. Ю.) възприел автомобила, марка „БМВ”, тъмен на цвят, с *** регистрационен номер, като запомнил цифрата *** и видял, че негов водач е С.С.Х., а след като свидетелят забелязал, че автомобилът започнал да „върти гуми” на ул.„***” до ***, веднага слязал от управлявания от него автомобил и незабавно отишъл на кръстовището на тази улица и ул.„***”, при което видял, че жалбоподателят продължил да прави това, след като завил и продължил движението си по тази улица, като не забелязал дали в автомобила на С.Х. има и други лица. Свидетелят Т. З. Ю., който бил заедно със съпругата си Н. Ю., се възмутили от действията на водача и се притеснили, защото било пазарен ден и по улиците на града имало много хора, поради което можело да се създадат предпоставки за възникване на ПТП. След това свидетеляг Т. З. Ю. веднага отишъл до близката канцелария на полицейските инспектори от РУ - Крумовград, за да се оплаче от поведението на жалбоподателя С.С.Х.. Полицейски патрул на РУ –

Крумовград, в състав - свидетелите Т. И. Т. и К. С. К., бил уведомен незабавно за това нарушение и по време на обход по улиците на града, на ул.„***” установили лек автомобил, марка „БМВ”, модел 560 L, *** на цвят с рег.№***, собственост и управляван от Ф. М. А., с ЕГН **********, от ***, ***, като при проведения разговор с него се установило, че същия ден, около 11 часа, автомобилът му е бил управляван от неговия племенник. Ф. А. се обадил на племенника си С.Х., който пристигнал пред сградата на РУ - Крумовград, където установили неговата самоличност и той потвърдил, че на същата дата, около 11 часа, е управлявал посочения лек автомобил, марка „БМВ”, модел 560 L, *** на цвят, с рег.№***. Тогава свидетелят Т. И. Т. - ***, в присъствието на свидетелите К. С. К. и Т. З. Ю., съставил на водача С. А./презимето всъщност е С./ Х. акт за установяване на административно нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движение по пътищата, с бл.№029410, за това, че на 26.02.2021 год., около 11 часа, в ***, на ул.„***”, до ***, управлява лек автомобил „БМВ”, модел 560L, *** на цвят, с peг.№***, собственост на Ф. М. А., с ЕГН ********** , след което завива по ул.„***”, извършва резки рисковани маневри, като подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила и го извежда извън контрол, като използва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Жалбоподателят Х. не отразил в акта възражения и отказал да го подпише, но получил препис от него, като отказът му бил удостоверен с подписа на свидетеля К.

С. К., сед което, в 3-дневен срок подал жалба до началника на РУ - Крумовград, в която посочил, че не бил извършил вмененото му с АУАН бл.№029410 от 26.02.2021 год. нарушение и свидетел на това била *** С.

М. А., като поискал актът да бъде отменен, защото бил ученик в ***. На 08.04.2021 год. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от Закона за движение по пътищата, наложил на касатора в надстоящото производство С.С.Х., с ЕГН **********, административни наказания „глоба”, в размер на 3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движение по пътищата.

Тази фактическа обстановка районният съд е приел за установена от показанията на свидетелите Т. З. Ю., Т. И. Т. и К. С. К., които е кредитирал изцяло като достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото, както и отчасти от показанията на свидетеля С. Ф. М., с изключение на частта, в която същият е посочил, че свидетелят Т. З. Ю. е ударил шамар на жалбоподателя, тъй като не са подкрепени от събраните по делото доказателства.