Определение № 1914 от 17.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1914 гр. Варна, 17.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20253100500733 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Ай Ти Еф Груп” АД, гр. София, срещу Определение № 107 / 30.01.2025 г., постановено по гр. д. № 534/2024 г. по описа на РС Провадия, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Ай Ти Еф Груп” АД за изменение в частта на разноските на постановеното по делото решение № 331/03.12.2024г. по гр.д. № 534/2024г. по описа на ПРС.

В частната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Според жалбоподателя правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица по чл. 38 ЗАдв, е безплатна и по смисъла на чл.9 ал.1 вр. чл.8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга неподлежаща на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл.2 т.1 ЗДДС, чл.2 пар.1, б. „в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност“. Позовава се на съдебна практика. Счита, че върху размера на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на страната не следва да се начислява 20% ДДС. Моли на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 633 вр. с чл. 631 ал. 1, изр. 1 от ГПК съдът да спре настоящото производство, до приключване на производството по дело С-744/23 на СЕС, образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение № 42767/29.11.2023 г. на СРС по гр. д. № 20221110142769/2022 г. Счита, че произнасянето на Съда на Европейския съюз по въпросите на запитването е от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор.

Отправя искане да бъде отменено Определение № 107 от 30.01.2025 г., постановено по гр. дело № 534/2023 г., по описа на Районен съд – Провадия, и постановяване на акт, с който да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна, съответстващо с правото на ЕС и отчитащо конкретната правна и фактическа сложност на делото, без да се начислява 20% ДДС върху него.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК насрещната страна Еднолично адвокатско дружество Е. И., като пълномощник на ищцата Т. И., е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, излагат съображения за правилност на обжалваното определение и настояват 1 за потвърждаването му в съответната част.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Искането за спиране на производството по делото е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Съгласно чл.631, ал.1 ГПК с отправянето на преюдициално запитване съдът спира производството по делото, по което е отправено запитването. По силата на тази разпоредба се спира единствено делото, по което е отправено преюдициалното запитване. В случая отправеното преюдициално запиване е по друго дело, различно от настоящото, поради което не са налице предпоставки за спиране на настоящото производство. Следва да се има предвид още, че в подобна хипотеза, визирана в чл. 292 ГПК, на спиране подлежи само висящото пред Върховния касационен съд производство по делото.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Предоставената адвокатска защита в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1, т. 1 до т. 3 ЗАдв. е безплатна единствено в отношенията между адвоката и неговият клиент – страна по делото. Възможността адвокатската услуга да има безвъзмезден характер е изключение а не правило. Изключението е изрично предвидено в закона само за лимитативно изброени случаи и има за цел да гарантира достъп да правосъдие.

Настоящият съдебен състав споделя цитираната в обжалваното определение съдебна практика, според която в хипотеза на предоставена безплатна правна помощ от адвоката по реда на чл. 38 ЗАдв, присъденото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да включва и ДДС. С присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС и съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС. В случай че насрещната страна загуби делото и съдът присъди в полза на адвоката съответното на предоставената правна помощ възнаграждение, възниква задължение за начисляване а внасяне на ДДС. Ето защо, адв. възнаграждение следва да се присъди с ДДС, както е сторено в случая.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 107 / 30.01.2025 г., постановено по гр. д. № 534/2024 г. по описа на РС Провадия, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Ай Ти Еф Груп” АД за изменение в частта на разноските на постановеното по делото решение № 331/03.12.2024г. по гр.д. № 534/2024г. по описа на РС Провадия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3