Решение № 358 от 10.11.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Костинброд, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20241850100765 по описа за 2024 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца „ЙБ“ ЕАД, ЕИК ****, седалище/адрес на управление: гр. С., представляван от Д. К. Кинг – гражданин на Канада, пълномощник по делото: адвокат В. Г., съдебен адрес: гр. С., с която на основание чл. 422 от ГПК се иска да бъде признато за установено, че ответника А. Ц. М., ЕГН **********, му дължи следните суми: Сумата от 146.66 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги за периода от 15.06.2022 г. до 14.09.2022 г.; Сумата от 57.20 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг на базови аксесоари от дата 05.07.2022 г., сключен към договорен абонамент за номер ****, дължими за периода от м.11.2022 г. до месец 06.2024 г.; Сумата от 400.61 лева, представляваща неустойки, в това число сумата от 146.83 – неустойка за прекратяване на договор за посочения мобилен номер, и сумата от 253.78 лева – неустойка за предоставено за ползване на устройство TCL 305 32GB Black с отстъпка от стандартната цена.

Претендират се и законна лихва върху сумите от подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 14.06.2024 г., до окончателното плащане.

Претендира осъждане на ответника да заплати разноските за настоящото производство.

Твърди, че на 05.07.2022 г.ответницата и ищеца са сключили договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер ****, съгласно което е договорен абонаментен план Тотал Макс за сума 49,99 лева месечно, промоционално на 39.99 лева, като срока на договора е две години.

1

На същата дата ответницата е получила и мобилно устройство марка TCL модел 305 32GB Black на преференциална цена от 1.99 лева, която сума е заплатена на каса, като отстъпката е във връзка със сключения абонаментен план и при нормална цена на устройството от 349,90 лева, размера на отстъпката възлиза на 347,91 лева.

Твърди се, че на датата 05.07.2022 г., ответницата е сключила е договор за лизинг на пакет от базови аксесоари, а именно: ULTRON Real Power PB 2600 Alu; MyScreen Lite Glass TCL 305; Cellect Wired Headsets 3.5 mm Black; OXO TPU trans cover TCL 305 /външна батерия, предпазно стъкло за екран, слушалки и калъф/, като е договорено плащане на 23 месечни вноски по 2.86 лева и възможност да придобие собствеността над аксесоарите със заплащане допълнително на сума от 2.86 лева.

Твърди се в ИМ, че ответницата не е заплатила дължимите суми по издадени от ищеца фактури, както следва: Фактура № **********/15.07.2022 г. за отчетен период 5.06.2022 г. - 14.07.2022 г. с дължима стойност в размер на 54.53 лв. за месечни абонаментни такси и потребени услуги, дължима в срок до 30.07.2022 г.; Фактура № 7339525179/15.08.2022 г. за отчетен период 15.07.2022 г. - 14.08.2022 г. с дължима стойност в размер на 49.29 лева за месечни абонаментни такси и потребени слуги, дължима в срок до 30.08.2022 г.; Фактура № **********/15.09.2022 г. за отчетен период 15.08.2022- 14.09.2022 г. с дължима стойност в размер на 42.84 лева за месечни абонаментни такси и потребени услуги, дължима в срок до 30.09.2022 г.

Твърди се неколкократно напомняне чрез СМС за неплатените задължения. Твърди се, че поради неплащане на посочените фактури на основание т.11 от процесните договори, във връзка с чл. 75, вр.с чл. 196 от ОУ на ищеца, от негова страна едностранно са прекратени договорите с ответницата.

Твърди, че общата сума, дължима от ответницата за абонаментни такси и ползвани услуги възлиза на общата сума от 146.66 лева, като дължимите 19 лизингови вноски за предоставените аксесоари и допълнителната вноска възлизат на общата сума от 57.20, докато претендираната неустойка в общ размер на 400.61 лева включва 146.83 лева за срока на договора за мобилни услуги в размер на три месечни вноски и сумата от 253.78 лева за разликата между стандартната цена на устройството и цената, на която е предоставено устройството на ответницата, определена съразмерно с оставащия срок на договора.

Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК, след като по ч. гр. д. № 499/2024 г. по описа на РС Костинброд е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като след връчване на заповедта по реда на чл. 47 от ГПК са дадени указания на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съответно в месечния срок е предявен настоящият иск.

Посоченото заповедно производство е приложено към настоящото.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Писмено заявява, че поддържа претенцията си и иска гледане на делото в негово отсъствие.

В изпълнение на задълженията си по чл.131-133 от ГПК, след приемане на исковата 2 молба, съдът е изпратил препис от нея и приложените доказателства на ответника за писмен отговор.

Поради неоткриване на ответника на регистрираните постоянен и настоящ адрес, и липса на възможност за връчване чрез работодател е разпоредено уведомяване по реда на чл. 47 от ГПК, като на разноски на ищеца е назначен особен представител на ответника адвокат М. К. от САК.

В едномесечния срок за отговор е постъпил такъв от назначения особен представител, като с отговора не са представени писмени доказателства. Направени са възражения по същество.

В съдебно заседание ответникът се представлява от посочения особен представител, който поддържа направените оспорвания.

Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК, след като по ч. гр. д. № 499/2024 г. по описа на РС Костинброд е издадена заповед № 218/17.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, като след връчване на заповедта и постъпване на възражение в срок са дадени указания на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК, съответно в месечния срок е предявен настоящият иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим, като в проведеното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение за сумите, по отношение на които са предявени настоящите установителни искове и след уведомяване по реда на чл. 47 са дадени указания на ищеца и в срок е предявена разглежданата в настоящото производство претенция.

По същество исковете са изцяло основателни.

Налице са представени от ищеца и неоспорени от ответната страна писмени доказателства - договор за мобилни услуги и ползване на мобилен номер +**** от дата 05.07.2022 г., съгласно който ответникът е избрал абонаментен план Тотал Макс с месечна такса в размер на 49.99 лева. Срока на договора е 24 месеца, като е договорена промоционална такса в размер на 39.99 лева за срока на договора. С договора е осъществена и продажба на устройство – мобилен телефон, марка TCL, модел 305 32GB Black, като продажбата е на преференциална цена от 1.99 лева, която сума е заплатена на каса от ответницата. В договора е отбелязано, че преференциаланата цена представлява отстъпка във връзка със сключения абонаментен план, както е отбелязано и че нормалната цена на устройството от 349,90 лева, тоест размера на отстъпката възлиза на 347,91 лева.

Също на дата 05.07.2022 г. е сключен и договор за лизинг, съгласно който на ответника е предоставен за ползване на пакет от базови аксесоари, а именно: ULTRON Real Power PB 2600 Alu; MyScreen Lite Glass TCL 305; Cellect Wired Headsets 3.5 mm Black; OXO TPU trans cover TCL 305 /външна батерия, предпазно стъкло за екран, слушалки и калъф/, 3 като е поето задължение за изплащане на аксесоарите на 23 месечни вноски по 2.86 лева и възможност да придобие собствеността над аксесоарите със заплащане допълнително на сума от 2.86 лева.

Съгласно договора за лизинг устройствата са предадени за ползване с право на ответника да ги придобие след изплащане на окончателната вноска. В договора за лизинг фигурира и израз, представляващ удостоверяване на предоставяне на аксесоарите.

Договорите са подписани от ответника.

Ответникът не е заплащал в срок дължимите месечни суми по абонаментния план за периода м.07.2022 г. – м.09.2022 г., като практически не е заплатена нито една месечна такса или вноска по лизинг, освен плащането на промоционална цена на продаденото устройство – мобилен телефон.

От страна на ищеца са издадено посочените три отделни фактури, като за отбелязване е само факта, че неправилно в ИМ е обозначен отчетния период по първата фактура – посочено е в ИМ, че този период от 05.06.2022 г. до 14.07.2022 г., докато видно от самата фактура този период е от 05.07.2022 г. до 14.07.2022 г., като няма ангажирани доказателства за плащане на дължимите суми по фактурите.

Според съда фактурите съдържат необходимата информация като счетоводни документи и удостоверяват надлежно начислени суми съобразно потребените услуги, за които е налице и разпечатка. Начислените суми съответстват на подписаните договори за мобилни услуги и лизинг на аксесоари и конкретните уговорени месечни такси, отстъпки и размер на лизингови вноски, поради което оспорването им е неоснователно.

Неоснователно е оспорването и от страна на назначения особен представител за недоказване на обстоятелствата по неплащане или плащане на вноските, в каквато няма задължение за ищеца. Плащането на месечните такси и лизингови вноски е задължение за ответницата и в този смисъл тя носи тежестта да докаже направените плащания. В случая ответницата отсъства, като предвид посоченото съдържание на фактурите и съответствието им с сумите по отделните договори дадоха на съда основание да откаже извършване на съдебно-счетоводна експертиза, която в случая почти сигурно ще възложи допълнителни суми в тежест на ответницата – потребител, което съдът намира за излишно доколкото дължимите суми и разноски, в това число и за особен представител ще надхвърлят почти в двоен размер задълженията на ответницата по цитираните договори.

Налице е окончателна фактура от м.11.2022 г., в която са отразени всички дължими суми от ответницата, а именно претендираните в производството, което дава основание на съда да счита, че договорите са прекратени и в тежест на ответницата еда заплати дължимите суми за месечни такси и потребление на мобилни услуги, както и договорените неустойки.

При тези факти съдът намира, че претенциите на ищеца са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

Липсват доказателства за изпълнение на задълженията от страна на ответника за 4 заплащане на месечните такси по договора за услуги за конкретния телефонен номер, възлизащи на общата сума от 146.66 лева, както и за заплащане на дължимите суми по договора за лизинг в общ размер на 57.20 лева.

В съответствие с клаузите по договорите е извършено прекратяването им от страна на ищеца, като не е налице задължение за уведомяване на ответника за това и пораждане на последиците от прекратяването в зависимост от такова уведомяване.

Съгласно договора за електронни услуги за конкретния номер ответника дължи заплащане на месечните такси по него, а при прекратяване дължи неустойка в размер на месечните такси до края на договора, но не повече от общия размер на три месечни такси, като няма неравноправност или недопустимо увреждане с начисляване на този вид неустойка, като са налице и доказателства за одобрение от страна на КЗП за именно такъв размер неустойка при предсрочно прекратяване на договори за ел. услуги по вина на потребителя, която в случая е налице, след като не е изпълнявал задълженията си за плащане на месечните такси. Поради това ответницата дължи неустойка за прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на сумата от 146.83 лева, както и отстъпката от промоционалната цена, на която е закупен мобилния телефон, а именно сумата от 253.78 лева.

Съдът не констатира, някоя от посочените дължими думи да е на основание неравноправни клаузи.

При тези факти съдът приема, че претенцията е основателна и следва да бъде уважена. Налице са договорни задължения за заплащане на месечните такси и услуги, договорни задължения за заплащане на лизинговите вноски, както и задължение за заплащане на неустойки, които не са прекомерни и дължащи се без правно основание.