Решение № 3904 от 28.09.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 3904

Велико Търново, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар М.Н. като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ канд № 20267060600633 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на адв. П. С. като пълномощник на С. Г. Г. от [населено място] срещу Решение № 166/24.04.2026 г. по НАХД № 163/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1275-003454 от 09.01.2025 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново. Според касатора обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че неправилно не са взети предвид обясненията на наказаното лице и доводите, изложени в писмените бележки на проц. му представител. Според него няма данни касаторът да е възприел съприкосновението между колите. Счита, че деянието по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е несъставомерно, тъй като нарушението е по ал. 2, но за него не е повдигнато административно обвинение. Предвид тези съображения моли обжалваното решение и потвърденото с него НП да бъдат отменени.

Ответникът по касационната жалба – началник група в ОДМВР Велико Търново, сектор „Пътна полиция“, не ангажира становище по жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 24-1275-003454 от 09.01.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР Велико Търново, сектор „Пътна полиция“, с което на С. Г. Г. за нарушение по чл. 40, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /движи се на заден ход, без да се е убедил, няма да създаде опасност за другите участници в движението/ и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева; за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /не спира и не установява последиците от ПТП/ и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

За да постанови този резултат, от фактическа страна въззивният съд е установил от събраните писмени и гласни доказателства, че на 25.10.2024 г. в 10:50 часа в [населено място] чифлик, [улица], на паркинг на складова база на „В.Ч.“, жалбоподателят като водач на лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], при движение назад със задна дясна част блъска паркирания лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № [рег. номер] в предна лява част, с което реализира ПТП с материални щети по двата автомобила. След произшествието водачът не останал на място да установи последиците от ПТП и отпътувал в неизвестна посока, като е установен по-късно по данни на свидетел. Свидетелят-очевидец К. Ц. лично е възприел как управляваният от жалбоподателя автомобил при движение на заден ход удря паркирания автомобил „БМВ“, причинявайки му одрасквания по бронята, след което водачът напуска мястото без да спре и да провери. Съдът не е кредитирал защитната теза на жалбоподателя, че не е усетил съприкосновението между автомобилите и е посочил в тази връзка, че като правоспособен водач Г. е длъжен да проявява необходимата предпазливост при извършване на маневра "движение на заден ход" и да контролира непрекъснато пътното превозно средство. Посочил е, че правилно са определени както нарушените материалноправни, така и приложимите санкционни разпоредби, като по отношение на наложените наказания първото е в абсолютно определен от закона размер, а наказанията по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени в техния законоустановен минимум.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна. При постановяване на обжалваното решение районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП следва да се посочи, че с оглед снимковия материал относно причинените щети по двата автомобила се налага извода, че няма как касаторът да не е усетил съприкосновението, съответно да е разбрал за настъпилото ПТП. Дори обаче това да е така, то в такъв случай деянието е извършено при форма на вина непредпазливост, изразена като небрежност. Според настоящата инстанция съставът на административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвид и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН не изключва непредпазливата форма на вина като проявено субективно отношение към обективираното съставомерно поведение. Обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал МПС без необходимото внимание, което евентуално не му е позволило да забележи станалото ПТП, причинило видими имуществени вреди по двата автомобила, не изключва неговата вина, като елемент от субективната страна на състава на административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят е бил длъжен да управлява МПС по начин и с внимание, които да му позволят да види станалото ПТП и ако той не е забелязал същото е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. 11, ал. 3 от НК, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед на правоспособността си е бил длъжен да ги предвиди, а с оглед на опита си като дългогодишен водач на МПС е можел да ги предвиди. В тази връзка правилно въззивният съд е отхвърлил възраженията на жалбоподателя, че липсва субективно отношение към нарушението, тъй като не бил усетил съприкосновението.

Неоснователни са и възраженията на касатора относно правната квалификация на деянието по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. От приложения протокол за ПТП се установява, че пропускът на касатора е в това, че неправилно е преценил ъгъла на захода си назад и обстоятелството, че свивайки назад със задната част на своята кола ще засегне друг паркиран срещу него автомобил – т.е. той не се убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението от ПТП. По този начин нарушението е описано в НП в частта за нарушената норма, което напълно съответства на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 166/24.04.2026 г. по НАХД № 163/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�