Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1388 от 29.05.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 172/2024
Вид
Определение № 1388
Подписан
29.05.2024
В сила
29.05.2024
Състав
Ирина Петрова, Десислава Добрева, Мария Бойчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.181, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, изр. трето · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214,ал.1,изр. трето, предл. първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.281,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.281,т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.284,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.292 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.294,ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.108 · Закон за собствеността

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1388 гр. София, 29.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002900172 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на двете насрещни страни по спора срещу решение № 164 от 09.03.2023г. по в.т.д.№ 876/2022г. на Апелативен съд София.

Ответникът „Къмпани Билд Комерс“ ЕООД, гр.София обжалва решението в частта, с която е потвърдено решението по гр.д.№ 8936/2021г. на Софийски градски съд за уважаване на иска с правно основание чл.59 ЗЗД и осъждане на ответното дружество да заплати на „Ню Бояна филм“ АД обезщетение в размер на 140 141.24лв. за лишаване от ползване на подробно индивидуализирана част от имота на ищеца, находящ се в град София, ул.“Кумата“ № 84, за периода 18.04.2014г. до 18.03.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 14.05.2019г.

Ищецът „Ню Бояна филм“ АД обжалва въззивното решение, с което е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на иска с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главицата за периода 14.05.2016г. - 15.04.2019г.

Срещу решението на САС в частта за частична отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на същия имот за същия период за разликата над 140 141.24лв. до 141 978.81лв. е 1 подадена и насрещна касационна жалба от ищеца.

В касационната жалба на ответника са въведени доводи за недопустимост и за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Искането е за обезсилването му, съответно отмяната му като неправилно. Доводът по чл.281,т.2 ГПК е обоснован с твърдението, че първоинстанционният съд недопустимо е постановил увеличаване на цената на исковата претенция по чл.59 ЗЗД над първоначалната сума от 121 670лв. до заявения от ищеца увеличен размер от 141 978.81лв. и това процесуално нарушение не е отстранено от въззивната инстанция. Посочва се, че в съдебно заседание пред СГС на 10.02.2022т. ищецът е представил молба за увеличение на иска, а с протоколно определение в съдебно заседание на 31.03.2022г. е допуснато увеличение на цената на иска по „молба, представена в съдебно заседание от 14.02.2022г.“, а същевременно протоколът, съгласно чл.152 ГПК, е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Твърди се, че на дата 14.02.2022г. по делото не е провеждано съдебно заседание, на същата дата ищецът не е подавал молба за увеличение на иска, следователно не е налице надлежно процесуално действие по чл. 214,ал.1,изр. трето, предл. първо ГПК, поради което и първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли по искова молба с петитум, който не е надлежно заявен. Изложени са и подробни съображения за необсъждане на наведени с жалбата оплаквания, оспорва се правилността на извода за неоснователност на въведения с жалбата довод, че на ответника не е връчен препис от исковата молба и не му е била осигурена възможност да депозира отговор по чл.131 ГПК. Оспорва се правилността на извода, че искът по чл.59 ЗЗД е доказан и изводите относно размера, за който претенцията е уважена. Изложени са съображения за неправилно кредитиране на заключението на приетата пред САС съдебно оценителна експертиза.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът „ Къмпани Билд Комерс“ ЕООД поддържа доводите си и искането за допускане на касационното обжалване поради вероятна недопустимост на въззивното решение по съображенията, изложени в касационната жалба. Поставя и въпросите:

1/„Длъжен ли е въззивният съд съобразно очертания от въззивната жалба 2 предмет на спора да изложи собствени мотиви по спорния предмет на делото и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба, като обсъди всички допустими и относими доказателства и отговори на всички доводи и възражения на страните, включително и на такива, които не са обсъдени от първоинстанционния съд?“ Позовава се на противоречие на обжалваното решение с посочена практика на ВКС.

2/ „Какви са предпоставките за уважаването на иска по чл.59 от ЗЗД? В чия тежест - на ищеца или на ответника е пълното и главно доказване наличието на тези предпоставки? Следва ли да се приеме, че е проведено пълно и главно доказване, когато назначената по делото експертиза е дала заключение за пазарна цена на наем на поземлен имот при съпоставка с наеми на имоти без обосновка с установен аналог? Установяването единствено на факта на заемане на площите достатъчно ли е, за да се счита за доказано и обедняването на ищеца, при ангажирани доказателства, създаващи съмнения относно основателността на иска? Заключението на вещото лице трябва ли да бъде обсъдено в пълнота, наред с всички останали доказателства по делото и решаващият съд длъжен ли е да изложи мотиви, обективиращи преценката му за годността на експертизата? Съдът, включително и въззивният, следи ли служебно дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано?

Каква е доказателствената сила на частен документ при оспорване на отразената в него дата на съставяне от страна по делото, която не е трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК?“ Касаторът се позовава на несъобразяване на цитирана практика на касационната инстанция.

В касационната жалба на ищеца „Ню Бояна филм“ АД са въведени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е за отсъствие на мотиви по иска по чл.86,ал.1 ЗЗД, което не може да се санира чрез извършеното препращане по реда на чл.272 ГПК. Оспорва се правилността на извода, че ответникът не е поставен в забава. Защитава се тезата, че задължението да се върне вещта и задължението да се плати обезщетение са еквивалентни - връщането на вещта изключва правото на обезщетение, респ. плащането на обезщетението има заместващ характер на отнетото ползване, поради което поставянето в забава на длъжника да плати обезщетение става с поканата да върне вещта. Твърди се, че още през 2013г. по предходно дело с искова молба по чл.108 ЗС ответникът поканен и е 3 поставен в забава да плати законната лихва върху обезщетението, дължимо за релевирания в настоящото производство исков период - 18.04.2014г. до 18.03.2016г

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „Само с покана за плащане на обезщетение ли може ответникът по неоснователното обогатяване да се постави в забава /по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД/ или това може да стане и с покана длъжникът да преустанови неоснователното разместване? Може ли да се приеме, че е налице правнорелевантна разлика между покана да се преустанови неоснователното имуществено разместване и покана да се заплати обезщетение за неоснователното разместване? От кога и с какво действие може да се приеме, че кредиторът е поставил длъжника в забава за възстановяване на неоснователното имуществено разместване в хипотезата на неоснователно обогатяване?“

2/ „Ако неоснователно обедненият кредитор е поканил длъжника да възстанови имущественото равновесие като му върне имота, тази покана има ли някаква юридическа последица и каква? Ако тази покана има юридическа последица то каква би била тя, може ли да се приеме, че е еквивалентна на поканата за заплащане на обезщетение или не? Може ли да се приеме, че поканата да се върне вещта поставя неоснователно обогатяващия се длъжник в условия на недобросъвестност и от това следват ли последици еквивалентни на тези, каквито носи нарушителят при непозволеното увреждане, че при всички случаи се дължи лихва?“

3/ „Само и единствено за вече възникнало задължение за обезщетение от неоснователно обогатяване ли може длъжникът да се постави в забава?“

4/„Възникването на действително задължение за обезщетение ли е правопораждащият отговорността за забава факт или отправянето на покана за възстановяване на имущественото разместване? “ Като допълнителна предпоставка са посочени съображенията, че отговорите на тези въпроси са необходими за бъдещото развитие на правото основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се, че към настоящия момент тези въпроси не са изяснени в тълкувателната практика на ВКС, а и по част от тях е формирана неправилна практика. Поддържа се, че тези въпроси налагат произнасянето на ВКС с тълкувателно решение поради това, че едни състави споделят правно мнение, което не е правилно и не взема предвид редица релевантни обстоятелства. Посочва се, че произнасянето на състава на ВКС 4 по настоящото дело ще допринесе за изясняване на материята чрез еднократно казуално тълкуване, но то няма да е от характер да внесе нужната правна сигурност по въпроса, поради което е налице необходимост от произнасяне на

ВКС с тълкувателно решение.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Сезирана с жалби на двете насрещни страни по спора въззивната инстанция е съобразила, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 13555/2013г. на СГС е уважен иск, с който е признато по отношение на „Къмпани Билд Комерс“ правото на собственост на „Ню Бояна Филм“ върху процесната част от недвижимия имот, както и е бил уважен иск по чл.59 ЗЗД срещу „Къмпани Билд Комерс“ за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот за предходен период 10.10.2009г.

- 10.10.2013г. Съставът на САС е констатирал и, че искът за предаване на владението върху имота е бил отхвърлен по съображения, че съгласно признанието на самия ищец, потвърдено и от останалите доказателства, през 2016 г. собственикът е възстановил владението си като е поставил ограда на действителната имотна граница, препятстваща достъп от ответника или трети лица. Споделени са съображенията за признание на ответника, че е владял имота до 12.03.2016г. Съставът на САС е мотивирал извод за зачитане на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д.№ 13555/2013г. на СГС и при констатацията за отсъствие на възражение на ответника, че за исковия период не е бил в процесната част от имота, е приел главния иск по чл.59

ЗЗД за доказан.

По отношение на размера на обезщетение въззивната инстанция е ценила заключението на приетата в това производство по искане на въззивника-ответник съдебно-оценителна експертиза, която е работила по поставената от тази страна задача. Изложила е съображения, че заключението е компетентно и обективно и е акцентирала на обстоятелството, че именно поради възраженията на ответната страна за липса на оферти в същия район, вещото лице е използвало при определяне размера на наемната цена метода на пазарните аналози, съобразявайки цени на сходни имоти в сходни райони. Като допълнителен аргумент за обективност на заключението е изложен и този, че ищецът е представил договори за наем на други части от своя имот, съгласно които многократно по-малки по обем обекти са отдадени под наем за цена много по-висока от 5 посочената в експертизата усреднена пазарна стойност от 6 365лв. на месец.

По отношение на частта от недвижимия имот, за който е определен наемът, вещото лице изрично е посочило, че ползва границите и описанието и квадратурата на имота - 3 656кв.м., така както е отразен в решението по гр.д.

№ 13555/2013г. на СГС. При кредитиране на тази експертиза искът по чл.59 ЗЗД е счетен за основателен в размер на 140 141.24лв. за исковия период, което е обусловило частичната отмяна на първоинстанционното решение и частичното отхвърляне на иска.

Въззивната инстанция е приела за правилно първоинстанционното решение в частта по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 42 082, 082 лв. и на основание чл. 272 ГПК е препратила към мотивите на СГС. Изложила е и собствени съображения: Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок, поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора.