Определение № 293 от 31.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. Пловдив, 31.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500176 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредито“ ООД с ЕИК: 204554530 против определение № 15416/10.12.2024г. по гр.д. № 3865/2024г. на РС Пловдив, III гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по същото дело решение № 4249/30.10.2024г. в частта за разноските. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. От въззивния съд се иска да го отмени и вместо него да измени решението в частта за разноските, като намали до размера от 100 лв. присъденото в полза на ЕАД „Д.М.“ адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцовата страна, в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА за първоинстанционното производство, с оглед изхода на спора.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна ЕАД „Д.М.“ чрез управителя Д.М., оспорва жалбата, като счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл правилно по отговорността за разноски в производството.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

С Решение № 4249 от 30.10.2024г., постановено по гр.дело № 3865/2024г. на Районен съд - Пловдив, III гр.с., е признато за установено в отношенията между страните Х. А. Н. с ЕГН ********** и „Кредито” ЕООД с 1

ЕИК 204554530, че клаузата от договор за потребителски кредит от разстояние № *** от 18.01.2023 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 278.87 лева, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност. Със същото решение е отхвърлен предявеният на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД осъдителен иск от Х. А. Н. против „Кредито” ЕООД за сумата от 383.87 лева, представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит от разстояние № *** от 18.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, поради осъществено цялостно погашение на задължението от ответника след подаване на исковата молба. Ответникът е осъден да заплати на ЕАД „Д.М.“ сумата от 480 лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС за оказаната безплатна правна помощ на ищцата по реда на чл.38, ал.2 ЗА. При определянето му съдът е съобразил, че уважаването на исковете почива на един общ правопораждащ факт - договор за кредит, сключен между страните, който е обявен за недействителен, поради което не следва да се дължи възнаграждение за двете отделни искови претенции. Взел е предвид размера на материалния интерес /сумата от общо 1462,74 лева/, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание, без изслушване на вещи лица и събиране на гласни доказателства. Първостепенният съд не е възприел направеното от ответната страна възражение, че не е станала причина за образуване на делото, тъй като плащането по осъдителната претенция е извършено след депозиране на исковата молба.

Недоволен от решението в частта му за разноските, ответникът „Кредито“, с нова правноорганизационна форма - ООД, чрез пълномощника адв. С. С., е депозирал молба по чл. 248 от ГПК, с искане да се намали адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата до размера от 100 лв., без да се присъжда ДДС. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че в решението са изложени подробни съображения за размера, дължим за адвокатско възнаграждение. Все пак районният съд е подчертал, че макар осъдителният иск да е отхвърлен, това е станало поради настъпило погашение на задължението в хода на процеса. Поради това е приел, че ответникът е дал повод за предявяване на исковата претенция. Доколкото предоставената адвокатска услуга била възмездна, по нея се дължало плащане, върху което се начислява ДДС.

Настоящата инстанция намира, че адвокатското възнаграждение на ЕАД „Д.М.“ по чл. 38, ал.2 ЗАдв. е определено от ПдРС в несправедлив размер.

Пред първата инстанция е направено своевременно искане от ЕАД „Д.М.“ за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. По делото са налице и доказателства за регистрацията на адвокатското дружество по ЗДДС.

С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е Наредба 2

№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението по предявените искове, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия /в същия смисъл са определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение/.

В случая фактическата и правна сложност на делото не са високи събрани са само писмени доказателства, проведено е едно открито съдебно заседание, в хода на което процесуалният представител на ищцата не се е явил, не са разпитвани свидетели, нито са изслушвани вещи лица. Съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. Кумулативната преценка на тези обстоятелства обосновава справедливо възнаграждение в размер на 200 лв., до която сума следва да бъде намалено присъденото с първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

Както бе посочено по-горе наредбата не може да се приложи поради несъответствието й с правото на ЕС. Този решаващ правен извод на въззивния съд обхваща и приложението на наредбата в пълнота, в т.ч. и разпоредбата на параграф 2а от ДР на същата наредба, предвиждаща начисляване на ДДС върху възнагражденията, фиксирани в нея, по силата на препращането в чл.

38, ал. 2 от ЗА. Ето защо не следва да се присъжда искания ДДС върху определеното по реда на чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се измени решението на ПдРС в частта за разноските, като се намали от 480 лв. на 200 лв. размера на адвокатското възнаграждение, което „Кредито“ ЕООД е осъдено да заплати на ЕАД „Д.М.“.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 15416/10.12.2024г., постановено по гр.д. № 3865/2024г. на РС - Пловдив, III гр.с., с което е оставена без уважение молба с вх.№ 121872/26.11.2024г. на „Кредито“ ООД за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по същото дело решение № 4249/30.10.2024г. в 3 частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 4249/30.10.2024г., постановено по гр.д. № 3865/2024г. на РС - Пловдив, III гр.с., в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като НАМАЛЯВА от 480 лв. на 200 (двеста) лв. размера на адвокатското възнаграждение, което „КРЕДИТО“ ООД /с предишна правноорганизационна форма ЕООД/, ЕИК: 204554530, е осъдено да заплати на ЕАД „Д.М.“, Булстат:

177492004.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4