Решение № 363 от 17.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Плевен, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20254430103363 по описа за 2025 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното: на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П. С. П., ЕГН**********, гр.Плевен, ул.“***" № *** чрез адв. Д. М., против „***“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „***“, ул.

„***“ №***, с ЕИК ***, представлявано от Н.П.П..

В исковата молба се твърди, че на 06.02.2023 г. между ищеца в качеството му на заемополучател и „***" ООД, в качеството му на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит № ***.

Твърди, че в чл. 3 от Договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението. Твърди се, че съгласно посочената клауза, размерът на заема е 600 лв. За предоставения кредит се твърди, че заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 40,05% годишно, като в чл. 3, т. 5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 49,85%. Твърди, че съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да бъде върнат 1 на 10 месечни вноски, по 62,60 лева. Твърди се, че в чл. 5.1 от Договора страните са се договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама — поне 4 минимални работни заплати; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

Твърди се, че съгласно чл. 11 ал. 2 от договора, при неизпълнение на условията по чл. 5 се дължи фиксирана неустойка в размер на 172,33 лв.

Твърди се, че въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена неустойка в размер на 172,33 лв. Ищецът сочи, че същата е включена в погасителния план още от самото начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 73 лв., а общото задължение ще бъде в размер на 803лв. Ищецът счита, че към процесния договор следва да се приложат разпоредбите на ЗПК. Счита, че уговорената в чл. 11 от Договора неустойка противоречи па множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна. На първо място счита, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница, предвидена в закона. Счита, обаче че същото отговаря на всички критерии, посочени в пар. 1, т. 1 от ЗПК. Сочи, че то представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е па кредитора и следва да се заплати от потребителя. Позовава се на самия погасителен план, съгласно който разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Твърди, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове 2 обратния извод. Твърди, че срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Позовава се на ЗПК, че е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. Прави извод, че с предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, счита, че то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика.

Твърди, че видно от представения погасителен план възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока на договора се равнява на 30,67 лв., а неустойката в размер на 172,33 лв., с което реалният ГПР става близо 84,87%.

На следващо място счита, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Счита, че същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Счита, че се нарушават основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Твърди, че процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Посочва, че същата е в размер на близо 29,08% от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. От изложеното прави извод, че с договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати. Излага доводи, че неустойката е излязла извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Твърди, че цитираната клауза нарушава добрите нрави и е в противоречие на чл. 26 ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД.

Посочва, че за неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано обезпечение в чл. 71 от ЗЗД е предвидена достатъчно тежка санкция.

На следващо място счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.

3

26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Намира подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо. Освен това счита, че клаузата на чл. 6 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Независимо от горното счита, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза, като моли съдът да се произнесе относно действителността на договора в мотивите на решението.

Посочва, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита.

Съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в нея, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, който е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК.

Отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния Договор за потребителски кредит; а в условията на евентуалност, моли да бъде прогласена нищожността на клаузата предвидена в чл. 11, ал. 2 от Договора за паричен заем предвиждаща заплащането на неустойка.

Направени са доказателствени искания. Претендират се направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв. Х. М. от САК, в който твърди, че е налице спор, разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Сочи, че по отношение на същите страни и по отношение на същия договор за кредит има постановено влязло в сила Решение № 229/29.02.2024г. по гр.д. № 6702/2023г. по описа на РС-Плевен. Моли производството да бъде прекратено.

4

По същество, в случай че Съдът приеме за допустим иска, излага становище за неговата неоснователност. Направени са доказателствени искания. Приложени са писмени доказателства по опис, сред които и соченото Решение № 229/29.02.2024г. по гр.д. № 6702/2023г. по описа на РС-Плевен.

Счита, че клаузата за неустойка е действителна. Твърди, че оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Сочи, че процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Твърди се, че дори ищецът да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Ответникът счита, че именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Посочва, че друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. Твърди, че в случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права. Излага доводи, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, а тъкмо обратното - с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор. Твърди, че ищецът е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 5

ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Твърди, че към момента на сключване на договора за заем, кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Предвид това счита клаузите по процесния договор за индивидуално договорени с конкретния потребител.

Поддържа становище, че Кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на договора с неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество.

Сочи, че от нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 59,1% и ГПР определен в процесния договор в размер на 49,85%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в Г П Р. Излага аргументи, че кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Посочва, че неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.