Решение № 2051 от 05.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2051 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110202137 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. С. от ххх, с ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление № 24 – 4332 – 025829, издадено на 29.10.2024г. от Началник група в С., отдел ,,Пътна Полиция“ С., с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания, че наказаното лице не е извършило вмененото му административно нарушение, а в хода на проведеното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. С., редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник поддържат жалбата и молят съда да я уважи, ведно с произтичащите от това законови последици. Претендират разноски.

Административно – наказващият орган Началник група в С., отдел ,,Пътна Полиция“ С., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище до съда се оспорва жалбата с подробно описани 1 възражения. Предлага се на съда да я остави без уважение и потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа обстановка:

На 09.10.2024г. около 13:15ч., в град София, по ул.,,Христо Силянов“ на паркинга на МЦ ,,Надежда“ 8 с посока на движение от ул. ,,Възрожденска“ към бул.,,Ломско шосе“, жалбоподателят Д. С. управлявал собствения си лек автомобил ххх. Същият слязъл от автомобила и възникнал инцидент между него и други, неустановени по делото лица като се стигнало до физическа саморазправа. Тъй като посещението при медицинско лице се отложило, жалбоподателят, заедно със свидетеля ххх отишли в кафе, където ,,пили по 1 – 2 бири“. По повод възникналия конфликт на място пристигнали служители при 02 РУ С. старши полицай ххх. По сведения на неустановени по делото свидетели – очевидци двамата установили, че жалбоподателят лъхал на алкохол и поискали да го изпробват. Последният категорично отказал, което обусловило съставянето на АУАН за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена въз основа на свидетелските показания на старши полицай ххх, както и на тези на ххх. Видно от твърденията на първия свидетел е, че по негови признания, той не е бил очевидец на самото деяние, а е получил информацията от свидетели – очевидци. Същевременно от показанията на свидетелите ххх се установява, че към момента на управляването на МПС, жалбоподателят не е бил употребил алкохол, а това е станало едва след като автомобила е бил вече паркиран.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични е безпротиворечиви.

2

Същите формират фактическа обстановка, която се потвърждава и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът счита, че така възприетата фактическа обстановка не навежда на извода за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

По делото не се събраха категорични доказателства, които да установят, че жалбоподателят е бил ,,водач“ на МПС към момента на отказът да му бъде извършена проверка за наличие на употребен алкохол. Според разпитаните свидетели и в частност ххх пристигането на полицията е станало след като наказаното лице е било паркирало автомобила и е употребило алкохол.

Поради тази причина и свидетелката ххх признава, че е съставила АУАН по сведения на свидетели – очевидци, които не бяха установени и разпитани. В конкретния случая съдът приема, че липсва субект на извършено административно нарушение, тъй като разпоредбата на &6 т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП определя като ,,водач“ лице, което управлява пътно превозно средство. Видно от данните по делото е, че не са налице достатъчно доказателства жалбоподателят Д. С. да е управлявал към момента на проверката лекия автомобил. Поради тази причина и същият не е следвало да бъде изпробван за установяване на употреба на алкохол в кръвта, независимо че е същият очевидно е бил употребил алкохол преди пристигането на полицейските служители.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

Предвид изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото С. следва да бъде осъдена да заплати на Д. С. сумата в размер на 500.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 4332 – 025829, издадено на 29.10.2024г.от Началник група в С., отдел ,,Пътна Полиция“ С., с което на 3

Д. С. от ххх, с ЕГН: ********** са наложени наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. да заплати на Д. С. от ххх, с ЕГН: ********** сумата в размер на 500.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4