Решение № 267 от 11.05.2013, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Търговско дело 144/2012
- Вид
- Решение № 267
- Подписан
- 11.05.2013
- В сила
- 15.11.2013
- Състав
- РАЯ ПЕТКОВА ЙОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.297 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.115 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за собствеността
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.70 · Закон за собствеността
- чл.8 · Закон за собствеността
- чл. 634 · Търговски закон
- чл.64 · Търговски закон
- чл.646, ал.2, т.4 · Търговски закон
- чл.647, ал.1, т.3 · Търговски закон
- чл.647, ал.7 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
29
Разград
11.V.2013г.
Номер Град
Разградски окръжен
В ИМЕТО НА НАРОДА съд
2013
8.ІV.
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В публично заседание в следния състав:
Председател
М. Н.
Секретар
№ 144
Търговско като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
2012 дело по описа за година.
За да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по молба вх.№4773/
10. ХІІ.2012г., сезираща съда с иск, предявен на осн.чл.108 ЗС от “Ф. М.” ЕООД/н/, гр. Разград *** , чрез назначеният му в производството по несъстоятелността синдик Д. П. против
„П.-Д”ООД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в *** за отстъпване собствеността и предаване владението върху недвижим имот, индивидуализиран като незастроен ПИ от 15 800кв.м., за който в кв. 176 по действащия ПУП на гр. И. е отреден парцел ІІ с планоснимачен номера:№ 17 и от №20 до №36, при съседи: от север-парцел І(едно) “Дървопласмент”, от запад и от юг – път; от изток – парцел ІІІ “ГСМ”, с идентификатор по одобрена кадастрална карта ***. Ищецът твърди, че е собственик на имота, който като принадлежащ към масата на несъстоятелността му, съгласно постановено и влязло в сила на 1.ХІІ.2011г. Решение № 15/30.ІV.2010г. по т.д.№90/2009г. на РОС се намира без основание във владение на ответното дружество.
Основателността на иска си, обосновава с притежаваното от него право на собственост върху имота и с обстоятелството, че владението на ответника върху имота е без основание, поради придобиването му от несобственик. В тази връзка се позовава на прогласената, с вл. в сила решение относителна недействителност на предприетото от него, преди обявяването му в несъстоятелност, възмездно разпореждане с имота.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК претендира присъждане на направените в производството разноски,.
Ответникът, с подадените от него по реда и в сроковете на чл.367, ал.1 от ГПК писмени отговори, оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва претендираното от ищеца право на собственост, твърдейки придобиването му по силата на валидно сключен, между него и „Т.”АД,***, С. с нот.акт №11/16.ІІ.2005г. по описа на нотариус Р.А., с рег. №254 и р-н на действие при ИРС, договор за покупко-продажба. Признава, че се намира във владение на имота. Твърдейки добросъвестност, противопоставя качеството си на изключителен собственик на имота. Депозира възражение за придобиване собствеността върху имота и по оригинерния способ на кратката придобивна давност.
В с.з., чрез явилия се за него надлежно упълномощен процесуален представител-юриск. К., ответникът поддържа становището си за неоснователност и недоказаност на предявения срещу него ревандикационен иск и претендира присъждане на направени по делото разноски, вкл. и юриск. възнаграждение.
В законоустановения и предоставен му за това срок, ищецът не депозира становище по отговора на ответника, както и по същество на направеното с него възражение за придобиването на имота по давност.
За да се произнесе по същество на предявения иск, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Относимо на активно заявеното от страните процесуално поведение, съдът приема за безспорен и ненуждаещ се от друго доказване:
1/Фактът на открито по отношение на ищеца “Ф. М.”
ЕООД производство по обявяването му в несъстоятелност с Решение №29/5.ІV.2006г. по т.д.
№478/ 2005г. по описа на РОС;
2/Обстоятелството, че от 28.ХІІ.2002г.
“Ф. М.” ЕООД е в неплатежоспособност. Съгласно чл. 634 от ТЗ, постановеното в този смисъл решение №49/15.VІ.2006г. по т.д.№478/2005г. а РОС поражда незабавно действие, поради което така определената дата е задължителна за настоящия съдебен състав.
3/С Решение
№7/9.І.2007г. “Ф. М.”
ЕООД е обявено в несъстоятелност и върху имуществото му е постановена обща възбрана и запор.
Решенията по обявяването на ищеца в неплатежоспособност и несъстоятелност, както и за мерките, постановени върху имуществото му с цел обезпечаването им в масата на несъстоятелността за удовлетворяване вземанията на кредиторите му, са от публичен характер и са обявени чрез вписването им в ТР .
4/На 24.ІІ.2004г., след обявената дата на неплатежоспособност-28.ХІІ.2002г. и преди поставянето му в производство по несъстоятелност, сключвайки (в качеството си на продавач) с “Т.”ЕАД(в качеството му на купувач) договор за покупко-продажба, отразен в Нот.акт №113/24.ІІ.2004г. по нот.д. №86/2004г. по описа на нотариус Р.А., с рег. №254 и район на действие при ИРС, ищецът “Ф. М.” ЕООД се е разпоредил възмездно с процесния недвижим имот, индивидуализиран към тази дата като незастроен ПИ от 15 800кв.м., за който в кв. 176 по действащия ПУП на гр. И. е отреден парцел ІІ с планоснимачен номера:№ 17 и от №20 до №36, при съседи: от север-парцел І(едно) “Дървопласмент”, от запад и от юг – път; от изток – парцел ІІІ “ГСМ”
5/ Между страните не се спори, а от представените по делото писмени доказателства се явява доказано и обстоятелството, че съгласно договор за покупко-продажба, сключен на 16.
ІІ.2005г. с Нот.акт №11 по нот.д.№90/2005г. по описа на нотариус Р.А., с рег.№254 и р-н на действие при ИРС ответникът е закупил правото на собственост върху процесния имот от „Т.”ЕАД,С. срещу заплатената от него цена в размер на 41 238,88лв.; Съгласно одобрена със
Заповед №РД-18-16/6.VІV2005г. на изп.директор на АК кадастрална карта на гр.И., в цитирания нот. акт, имотът е индивидуализиран като урбанизиран ПИ с начин на ползване –„депо за вторични суровини”и с идентификатор ***.
6/ Между страните не се спори, а от представените по делото писмени и гласни доказателства се явява доказано и обстоятелството, че понастоящем ответникът се намира във владение на процесния имот. С предприети от него фактически и правни действия, същият е предоставен в обезпечение на дълг по кредитен договор, съгласно учредена с нот.акт №123/5.VІІ.2005г. по нот. д.№549/05г. по описа на нотариус с рег.
№254 договорна ипотека. С нот.заверен на
1.ІV.2011г. Договор от 5.І.2011г., легитимирайки се като негов собственик, ответникът е отдал процесния имот под наем на трето по отношение на делото лице.
С вл. в сила на 1.ХІІ.2011г. Решение №15/30. ІV.2010г. по т.д.№90/2009г. по описа на РОС по отношение на кредиторите на обявеното в несъстоятелност ищцово дружество е прието за установено, че договорът за покупко-продажба на процесния имот, сключен между него и „Т.”ЕАД с нот. акт №13/24.ІІ.2004г. по нот.д. №86/2004г. по описа на нотариус Р. А. е недействителен(нищожен). Делото е било образувано по искова молба, депозирана в регистратурата на РОС на 14.ХІІ.2009г., вписана в СВп при РРС на 23.ХІІ.2009г. с вх.рег.№2115, т.ІІ, №2901, парт.кн.том 4152.
За да обяви недействителността на сделката, решаващият съд е приел за доказани предпоставките на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, в редакцията му към 2010г.: обявен в несъстоятелност длъжник; извършена от него, след начална дата на неплатежоспособността му възмездна сделка на разпореждане с принадлежащ към масата на несъстоятелността му имот, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото;
По правилото на чл.297 и сл. ГПК в настоящото производство съдът следва да съобрази силата на пресъдено нещо на постановеното по т.д.№90/2009г. по описа на РОС Решение №15/30.ІV.2010г. досежно обстоятелствата, доказано относими към търсената по реда на чл.108 ЗС защита от ищеца. Едно от които е и установената с цитираното решение принадлежност на имота към масата на несъстоятелността му.
Проследени в хронологичната им последователност и обсъдени в духа на настъпилите в хода на делото изменения в ТЗ(ДВ бр.20/2013), приложените по делото писмени доказателства дават основание на съда да приеме за установено от фактическа страна, че сделката, по силата на която ответникът е придобил правото на собственост върху имота се явява сключена на дата, предхождаща значително датата, на която се явява вписана молбата, сезираща съда по несъстоятелността на ищеца с иск за прогласяване нищожността на предприетите от него, в т. нар. подозрителен период, действия на разпореждане с принадлежащия към масата на несъстоятелността му имот.
Както бе посочено и по горе, на 24.ІІ.2004г. съгласно сключен с нот.акт №113/24.ІІ.2004г. договор за покупко-продажба, ищцовото дружество продава процесния имот на „Т.”АД. При доказано наличие на визираните в чл.646, ал.2, т. ТЗ предпоставки, с вл. в сила на 1 .ХІІ.2011г. Решение №15/30.
ІV.2010г. пот.д.№90/2009г. на РОС, сделката е обявена за недействителна. При законово регламентирано обратно действие на прогласената по отношение на сделката недействителност, от фактическа и правна се следва за установено, че приобретателят по тази сделка не легитимира качеството си собственик на процесния имот. Исковата молба по т.д.№90/2009гг. е вписана на 23.ХІІ.2009г.
„Т.”ЕАД, в качеството си на приобретател на имота по обявената за недействителна сделка, продава същия на ответното „П.-Д”ООД на 16.ІІ.2005г. съгласно сключения с нот. акт №11/16.ІІ.2005г. по нот.д.№90/2005г. договор за покупко-продажба.
Ответното дружество е доказано във владение на имота, считано от датата на придобиването му- 16.ІІ.2005г. Което към датата на предявяване на ревандикационния иск - 10.ХІІ.2012г., сочи на непрекъснато и необезпокоявано осъществявана от него фактическа власт върху имота в продължение на седем години и девет месеца. По делото не са ангажирани доказателства, сочещи на противното,
Въз основа на така изложеното, от правна страна съдът прие, че предявеният на осн.чл.10 ЗС иск е недоказан и следва да се отхвърли по следните съображения:
Искът по чл. 108 ЗС е средство за защита на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик, по който иск, в тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост и факта, че към датата на предявяване на иска ответникът владее или държи имота без основание. В тежест на ответника е да докаже, че владее и държи имота на законно основание. От трите кумулативно изискуеми се за основателността на иска по чл.108 ЗС предпоставки, в случая доказан се явява факта на осъществяваното към днешна дата владение на имота от ответното дружество.
В съвкупността си, доказателствата по безспорен начин установяват, че към 24.ІІ.2004г. ищецът е бил собственик на процесния имот. Именно в това си качество на посочената дата се е разпоредил с имота, което действие е прогласено за недействително с постановеното и вл. в сила на 1.ХІІ.2011г. Решение №15/30. ІV.2010г. по т. д.№90/2009г. по описа на РОС. Нищожността на тази сделка е прогласена по реда на действащата към този период разпоредба на чл.64 ТЗ, понастоящем възпроизведена в разпоредбата на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ(ДВ бр.20/2013г.), на чиято приложимост към висящото на производство пред РОС т.д.№144/2012г. препраща изрично §14 от ПЗР на ЗИДТЗ, в сила от м.ІІІ.2013г.
Като страни в образуваното по реда на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ/стар/ производство по т.д.№90/2009г. на РОС , ищецът “Ф. М.” и „Т.”АД, са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното по същото решение, чиито правни последици предвиждат връщане в масата на несъстоятелността на даденото по сключената между тях сделка на разпореждане с процесния имот .
Сделката, по силата на която ответното дружество е закупило имота от „Т.”АД, се явява сключена при спазване на формалните изисквания за действителност и сама по себе си представлява годно за придобиване собствеността върху имота правно основание. Обстоятелството, че ответникът е закупил имота от несобственик, не съставлява порок на сделката. При доказано наличие и на субективния фактор-незнание на приобретателя по редовно сключената сделка, че прехвърлителят по същата не е собственик на продаваемия имот, на осн.чл.70 ЗС съдът приема, че установеното от ответното дружество владение върху имота е добросъвестно. Това му качество се явява регламентирано и с настъпилите в хода на делото изменения на ТЗ-чл.647, ал.7 във вр. с ал.1, т.3 ТЗ(ДВ бр.20/2013г.). Съгласно действащата и приложима в конкретния случай разпоредба на чл.647, ал.7 във вр. с ал.1, т.3 ТЗ, обявената на посоченото основание недействителност на сделката на разпореждане с имот от масата на несъстоятелността НЕ ЗАСЯГА ПРАВАТА, които третите добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на молбата, сезираща съда по несъстоятелността с иска за прогласяването й.
Разпечатката съдържа 58 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c4038ce-7c1a-4eb4-a107-1fc487060fb9