Определение № 226 от 29.03.2022, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. Перник, 29.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Гражданско дело № 20211700100678 по описа за 2021 година

Предявени са искове от В. ЕМ. Г., ЕГН ********** и Г. ЕМ. Г., ЕГН **********, двамата непълнолетни, със знанието и съгласието на своята майка: С. ТР. СТ., ЕГН **********, с общ адрес: ***, чрез пълномощника им адв. И.Й., съдебен адрес: *** СРЕЩУ ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК 203066057, ***, за осъждане ответника да заплати на ищците сумите в размер на по 100 000 лева (сто хиляди лева) за всеки, като обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, заедно със законната лихва върху горните суми, считано от 10.02.2021 г. - датата на получаване на уведомлението за настъпване на застрахователното събитие, по смисъла на чл. 429, ал. 3 КЗ от Кодекса за застраховането, до окончателното плащане, както и всички разноски по делото.

По посочени в исковата молба обстоятелства на 08.01.2021 г., около 20.30 часа, в ***, настъпило пътнотранспортно произшествие, при което Д. Е. С., ЕГН **********, управлявайки лек автомобил марка: ***, нарушил правилата за движение по пътищата като не реагирал на съществуваща опасност, застигнал и блъснал движещата се по пътното платно като пешеходка В. Б. И., ЕГН: **********, която вследствие на причинените й телесни увреждания починала на мястото на произшествието. За произшествието бил издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ***

Съгласно посоченото от ищците за управлявания от водача Дени Страхилов автомобил имало сключена при ЗАД „Асет Иншурънс” АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица № ***, със срок на валидност, считано от 18.05.2020г. до 18.05.2021г. За настъпилото ПТП молителите подали уведомление до ЗАД „Асет Иншурънс” АД, получено на 10.02.2021 г.

Ищците В. ЕМ. Г. и Г. ЕМ. Г., като внуци на загиналата В. Б. И., се твърди, че понасят изключително тежко смъртта на своята баба, с която били много близки и имали чудесни отношения. Връзката между тях била много силна и много се обичали. От момента на раждането им децата живеели със своята баба. Молителката В. ЕМ. Г. била кръстена на баба си (В.-В.) и винаги живяла в един дом с нея. Загиналата В. Б. И.била изключително привързана към своите внуци и участвала активно в отглеждането им от най-ранната им възраст. След смъртта на сина си Е. Г. С. (баща на В. и Г.) на 15.02.2009г., В. И. полагала извънредни грижи за своите внуци. След смъртта на съпруга си майката на В. и Г. - С.С. живяла още около 2 години в къщата на своята свекърва, след който момент се посочва, че се преместила в бащината си къща в ***, като В. отказала да отиде с майка си и останала да живее със своята баба, а Г. последвал майка си, но всеки ден бил оставян за отглеждане при 1 своята баба. Ищците твърдят, че В. И. била всеотдайна и полагала много грижи за тях, водела ги и ги взимала от детска градина, впоследствие от училище, помагала им с уроците, разговаряла и прекарвала много време с тях, постоянно им купувала дрехи, играчки, книги, била силно загрижена за тях и се стараела да запълни максимално липсата на техния баща и всячески да помага на майката при трудното отглеждане на двамата сираци. Майка трябвало да работи и практически бабата на двата ищци била техен постоянен настойник, възпитател, морална и материална опора. Посочва се, че на практика и двете деца отраснали в дома на своята баба, където били отглеждани от нея през цялото време, били много близки със своята баба и между нея и тях в годините се изградила дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайната между баба и внуци.

Според изложеното в исковата молба със смъртта на своята баба ищците изживявали тежък емоционален срив, загубили завинаги своя най-близък човек, когото обичали и който постоянно им оказвал морална и материална опора, мъките и страданията им били огромни, не можели да се възстановят от преживяното и у тях трайно се било установило чувството за ненавременна и невъзвратима загуба и житейска трагедия. Двете семейни трагедии загубата на техния баща и смъртта на тяхната баба, изживени от ищците в ранна възраст, оставили в тях тежък отпечатък върху психиката им и щели да ги съпътстват до края на живота им, тъй като останали без моралната опора на своята баба във възраст, в която имали ежедневно нужда от нейната подкрепа като възпитател и близък родственик.

В исковата молба се твърди, че ищците с молба от 28.10.2021г. се обърнали към ответника ЗАД „Асет Иншурънс” АД за определяне и заплащане на обезщетение на причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, но с писмо № 002-1600 от 04.11.2021г. застрахователят отказал плащане, поради което за тях възниквал правният интерес да предявят настоящите искове. Освен обезщетението претендират заплащане и на законна лихва върху него, считано от датата на уведомлението на основание чл. 429, ал.3 от Кодекса за застраховането.

Към исковата молба са представени документи с искане за приемане като доказателства по делото: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ****.; Докладна записка по peг. № 313р-549/21 г.; Протокол за оглед на местопроизшествие от 08.01.2021 г. и фотоалбум; Препис извлечение от акт за смърт ***.; Съдебномедицинска експертиза на труп № 3/2021 г. по ДП № 4/2021 г. на ОДМВР-Пк; Съдебна-автотехническа експертиза по ДП № 4/2021 г. на ОДМВР-Пк; Удостоверение за наследници изх. № 16 от 28.01.2021 г.;

Удостоверение за раждане на В. ЕМ. Г.; Удостоверение за раждане на Г. ЕМ. Г.; Справка от ИЦ на Гаранционен фонд изх. № 24-01-87 от 11.02.2021 г.; Уведомление до ЗАД „Асет Иншурънс” АД от 10.02.2021 г., заедно с обратна разписка; Молба до ЗАД „Асет Иншурънс” АД от 28.10.2021 г., заедно с обратна разписка; Писмо № 002-1600 от 04.11.2021 г.

Моли се да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, с чиито свидетелски показания ищците ще установяват причинените им неимуществени вреди.

Отправени са и следните доказателствени искания: за назначаването и изслушването на съдебно-медицинска експертиза, която да се изготви от съдебен лекар, който след запознаване с аутопсионните данни от приложената като доказателство съдебно-медицинска експертиза на труп, да отговори на въпросите: 1. Какви телесни увреждания е получила пострадалата В. Б. И. при описаното ПТП; 2. Каква е причината за смъртта и има ли връзка с описаното ПТП?

Моли се съдът, да допусне автотехническа експертиза, която да отговори на следните задачи: 1. Какъв е механизмът на ПТП (скорост, движение на МПС и пешеходеца преди удара, предприетите маневри от водача на лек автомобил „Мерцедес”, модел: „Е 250 Д” ДК № РК 75 37 ВА, място на удар, начин на настъпване на ПТП и др.); 2. Каква е техническата причина за ПТП и имал ли е възможност водачът на лек автомобил „Мерцедес”, модел: „Е 250 Д” ДК № РК 75 37 В А да предотврати настъпването на ПТП?

2

Отправено е искане за назначаване и на съдебно- психологическа експертиза, която да се изготви от клиничен психолог въз основа на писмените доказателства и личен преглед на ищците, който да отговори на въпросите: 1. Какво е отражението върху психиката на двамата ищци на загубата на тяхната баба и начина, по който е настъпила? Налице ли е била емоционална връзка между ищците и тяхната баба, която надхвърля обичайната емоционална връзка между баба и внуци предвид обстоятелството, че ищците са останали без баща в ранна детска възраст? Преодолели ли са ищците психическата травма от смъртта на тяхната баба към настоящия момент?

Моли се съдът да задължи ответника да представи в оригинал или заверен препис Застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” № BG/33/120001334149, със срок на валидност, считано от 18.05.2020 г. до 18.05.2021г.

С молба вх. № 5993/23.12.2021г., депозирана по делото, ищците са представили с искане за приемане като доказателство по делото присъда № 17/18.10.2021г., влязла в законна сила на 03.11.2021г. по НОХД №300 по описа на Пернишки окръжен съд за 2021г., заедно с мотиви към нея.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК с писмен отговор по подробни съображения оспорва изцяло исковете по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба за механизма на настъпване на ПТП, както и твърдението, че причина за произшествието е единствено противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил Мерцедес Е 250 Д с peг. № РК 7537 ВА - Дени Еленов Страхилов, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, с оглед на което въвежда възражение за съпричиняване на ПТП и вредоносния резултат от страна на пострадалата В. Б. И., която сочи, че като пешеходец е нарушила правилата за движение по пътищата, по – конкретно е нарушила разпоредбата на чл. 108 от Закона за движението по пътищата и сама е допринесла за получаването на увреждания, несъвместими с живота. В отговора на исковата молба се твърди, че към момента на настъпване на произшествието, пострадалата се е движила като пешеходец, несъобразявайки поведението си с правилата за движение на пешеходците и необходимите мерки за безопасност. Същата се е движила по пътното платно, в дясната му част, в лентата за движение и посоката на автомобила, а не в крайната лява част съобразно установените правила. Сочи, че това нейно противоправно поведение се намира в пряка причинноследствена връзка с настъпилото събитие.

Отделно от горното, ответникът твърди, че към момента на ПТП пострадалата се е намирала в състояние на алкохолно опиянение - с наличие на алкохол в кръвта в концентрация 1,30 промила, като макар и за пешеходците да не съществувало задължение да се движат без да са употребили алкохол, то употребата на алкохол обуславяла отслабено внимание, намалена предпазливост, нарушена координация на движение. Обстоятелството, че към момента на ПТП пострадалата се е намирала в състояние на алкохолно опиянение, включително предвид нейната възраст от над 70 години, както и количеството промили на алкохол, ответникът посочва, че е от значение за настъпване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата сама не била взела мерки за собствената си безопасност и не била в състояние да се самоопази. Според ответника именно вследствие на употребата на алкохол, пострадалата не могла да реагира адекватно и движейки се по пътното платно, сама била поела риск от увреждане на здравето и живота си, с което допринесла в изключително висока степен за настъпване на събитието и вредите.

В отговора на исковата молба се посочва, че доколкото причинителят на вредите отговаря само за онези вреди, които са в пряка причинна връзка с неговото собствено виновно поведение, той не следва да отговаря за вредите, които са последица от 3 поведението на пострадалата, поради което в случай, че исковете бъдат приети за основателни, моли да бъде намален размерът на обезщетението, съобразно изключителния принос на пострадалата.

Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по повод управлението лек автомобил Мерцедес ***, към датата на настъпване на процесното ПТП - 08.01.2021 г., обективирано в застрахователна полица № ***

На следващо място ответникът оспорва материалноправната легитимация на ищците, с оглед вида, тежестта и размера на претендираните вреди. Твърди, че не са настъпили претендираните неимуществени вреди, както и че ако има настъпили болки и страдания, то те не отговарят на степента и интезитета, твърдян от ищците. Посочва, че предпоставките да се присъди обезщетение в настоящия случай е наличието на особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, връзка между търсещите обезщетение и починалата, поради която вследствие от смъртта са настъпили изключителни по интензитета си болки и страдания. В тази хипотеза попадат само тези отношения, при които смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на близките, обременява ежедневието и бъдещето им с продължителни негативни емоции, поради липсата на изключително значим близък. Според ответника претенциите на ищците не отговаряли на тези критерии, поради което ищците не били легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, тъй като техните отношения с починалата им баба били в рамките на обичайните, типичните и често срещаните в българското общество и липсвали конкретни обстоятелства, сочещи за претърпени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, поради което претенциите били изцяло неоснователни.