Решение № 164 от 08.08.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Бургас, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242000500181 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Със съдебно решение №237 от 06.03.2024г.,постановено по гр.д.

№1179/2022г.по описа на БОС съдът е ОСЪДИЛ “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89б, представлявано от К. Х. Ч. - главен изпълнителен директор и Б. А. В. - изпълнителен директор да заплати на Е. М.

М., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ап. * сумата от 15000 лева /петнадесет хиляди лева/ главница, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, причинени от ПТП на 10.02.2022г., изразяващи се в болки, страдания и неудобства, като гражданската отговорност на причинителя на ПТП е застрахована при ответния застраховател, ведно със законната лихва върху главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от уведомяването с извънсъдебна претенция – 18.03.2022г. до окончателното изплащане, сумата от 1142.31 лева /хиляда сто четиридесет и два лева и тридесет и една стотинки/ главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП настъпило на 10.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от уведомяването с извънсъдебна претенция – 18.03.2022г. до окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за горницата над 15000 лева обезщетение за неимуществени вреди до целия претендиран размер от 60000 лева, както и исковете за законните лихви върху сбора от главниците и лихвите по чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата, на която изтича срокът от 15 1 работни дни – 08.04.2022г. до окончателното изплащане.

Въззивна жалба срещу решението на БОС в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА му част е подала в законоустановения срок ищцата Е. М.. С подадената въззивна жалба ищцата М. е оспорила решението на БОС като неправилно,незаконосъобразно и необосновано. Въззивницата счита,че съдът и е присъдил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в занижен размер,не съответстващо на критериите за справедливост. Заявява се,че обезщетението не съответства на обема,интензитета и продължителността на търпените от ищцата вреди/занижено е спрямо тези критерии/. Посочва,че по делото е приета СМЕ,която е установила,че ищцата като пешеходец е получила фрактура на пета метатарзална кост на дясно ходило,обхващаща средна и дистална части на същата кост с наличие на трети фрагмент,което счупване е затруднило движението на крайника за срок по-дълъг от 30 дни.

Лечението на фрактурата е било оперативно,с възстановителен период между два и три месеца.Тъй като при операцията са поставени импланти,ищцата е претърпяла втора оперативна интервенция за отстраняване на импланта,придвижвала се е с помощта на патерици около 45 дни. Освен физическите болки,ищцата е търпяла и душевни страдания,като психичологическото и състояние е било увредено предвид претърпените травми и постоянното продължаващо лечение.Направен е анализ на показанията на свидетелите,които според въззивницата подкрепят твърденията и за настъпилият в живота и негативен обрат след увреждането и търпените болки и страдания. Подчертава се,че в решението не е обсъдена прогнозата за бъдещото и състояние-невъзможност за пълно възстановяване.Счита,че съдът не е отчел в достатъчна степен претърпените от ищцата болки и страдания,както и търпените към момента и предвидимите,установени по реда на ГПК бъдещи болки и страдания. Тъй като ищцата е претендирала пълно обезщетение за всички неимуществени вреди,то съдебният състав е следвало да съобрази и бъдещите такива,което не е сторено,в противоречие и с практиката на ВКС. Моли също така,при определяне размера на обезщетението да бъде взета предвид и съществуващата в страната икономическа конюнктура към релевантния момент,нарастващата инфлация, а така също и нивата на застрахователно покритие. Счита,че размерът на обезщетението следва да бъде определен към датата на приключване на устните състезания във въззивното производство,при съобразяване на неблагоприятната прогноза за възстановяване,както и инфлационните процеси.Моли за отмяна на решението на БОС в обжалваната отхвърлителна част и за уважаване на иска в пълния му размер от 60 000 лв./разликата над присъдените 15 000 лв.до претендираните 60 000 лв./. Няма доказателствени искания.Претендира разноски.

С подадения писмен отговор ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД е оспорил въззивната жалба,като е изложил аргументи за нейната неоснователност.Счита,че съдът е обсъдил всички посочени във въззивната жалба факти и обстоятелства и ги е взел предвид при определяне размера на обезщетението.В жалбата обаче не са изложени твърдения за 2 установени увреждания,медицински манипулации или други морални вреди,които да не са били обсъдени в обжалваното решение и да не са били взети предвид от съда. Оспорва твърдението,че обезщетението е в занижен размер,като сочи,че го намира за съобразено с всички установени по делото факти и обстоятелства,релевантни към размера му,а така също и към обичайно присъжданите обезщетения в сходни случаи и с общественото разбиране за справедливост.Моли решението на БОС да бъде потвърдено в обжалваната част,няма доказателствени искания,претендира разноски.

С подадения писмен отговор третото лице помагач на ответника А. Ч. е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба. Не се спори,че Ч. е извършил виновно и противоправно деянието,обуславящо исковата претенция,за което има и влязла в сила присъда,задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК. Твърди,че поведението на пешеходката е било в нарушение на чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП,което е основание за намаляване размера на дължимото обезщетение.По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди се изразява становище,че същото е съобразено с критериите за справедливост- чл.52 ЗЗД. Взети са под внимание свидетелските показания,писмените доказателства и съдът ги е ценил в тяхната съвкупност.Намира за неоснователно и оплакването,че съдът не е присъдил обезщетение за всички вреди,тъй като съдът е изложил мотиви,че не са установени усложнения и няма дълготрайни вредни последици за ищцата,в какъвто смисъл е и заключението на вещите лица.Моли решението на БОС да бъде потвърдено,а въззивната жалба-оставена без уважение.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивницата М.,редовно уведомена,не се явява и не се представлява.Постъпила е писмена молба от пълномощника и адв.Д.,в която се поддържа въззивната жалба и се моли за уважаването и.Няма доказателствени искания,претендират се разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД,редовно уведомена,не изпраща представител.

Третото лице помагач А. Ч.,редовно уведомен,се представлява от адв.К.,който оспорва въззивната жалба,няма доказателствени искания.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БАС намери следното:

В съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БОС е дал правилна правна квалификация на предявените искове - по чл.432 КЗ вр. чл.45,чл.52 ЗЗД,вр.с чл.497 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания , претърпени от ищцата вследствие на процесното ПТП, с участието на лек автомобил,застрахован при ответника-застраховател,ведно със законната 3 лихва по чл.429 ал.3 КЗ.

Исковата претенция е уважена частично от първоинстанционния съд,като решението не е обжалвано от ответника-застраховател и третото лице помагач,а въззивна жалба е подадена само от ищцата М. срещу отхвърлителната част на решението –над уважения размер от 15 000 лв.до претендирания размер от 60 000 лв.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в горепосочената му част, то основанието на предявения осъдителен иск е установено със сила на присъдено нещо.

Във въззивната жалба не са наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение досежно основанието /правопораждащите юридически факти/ на предявения иск- по настъпването и механизма на процесното ПТП, както и относно факта,че ПТП е причинено от А. Д. Ч.,водач на л.автомобил марка „БМВ“, модел „X 5“, с peг. № А 0500 НХ . Не е спорно също,че за горепосочения лек автомобил е бил сключен валиден и действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие договор за застраховка „Гражданска отговорност на МПС“ с въззивното застрахователно дружество.

По отношение на механизма на настъпилото ПТП и вината на водача Ч. е установено безспорно по делото,че е налице одобрено от съда споразумение по НОХД № 4624/2023г. по описа на БОС,съгласно което водачът А. Д. Ч. се е признал за виновен в това, че на 10.02.2022 г. в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, в близост до блок № 141, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „X 5“, с peг. № А 0500 НХ, нарушил правилата за движение, посочени в Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 20, ал. 2 - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като допуснал пътно-транспортно произшествие между управляваното от него моторно превозно средство и Е. М. М., родена на **.**.**** г. в гр. Б., причинявайки й по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на пета метатарзална кост на дясно ходило, което е довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 1.5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл. 343, ал. 1, бук. „б“ , предл. „второ“ , вр. чл. 342, ал. 1, предл. „трето“ от НК, вр. чл.

20, ал. 2 от ЗДвП. Деянието е извършено от обвиняемия виновно, при форма на вината „непредпазливост” по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК. За посоченото престъпление по чл. 343, ал. 1, бук. „б“, предл. „второ“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. „трето“ от НК обвиняемият А. Д. Ч., ЕГН ********** е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

4

Правилно и в съответствие със закона и утвърдената задължителна съдебна практика първоинстанционният съд е зачел на основание чл.300 ГПК задължителната сила на споразумението,което е равнозначно на влязла в сила присъда. БОС не е уважил възражението на ответника и третото лице помагач за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,въз основа на подробен и задълбочен анализ на ангажираната по делото САТЕ /повторна/.Въззивният съд намери за неоснователно поддържаното в отговора на въззивната жалба,подадена от третото лице помагач Ч. възражение за съпричиняване,тъй като от една страна,същото не се подкрепя от доказателствата,събрани по делото,а от друга страна третото лице помагач не е подало въззивна жалба с оплаквания за неправилност на решението на БОС в частта му,с която възражението за съпричиняване е намерено за неоснователно и не е редуциран размерът на присъденото в полза на ищцата обезщетение.

По гореизложените съображения въззивният съд намира,че не следва да излага повторно мотиви по фактите,релевантни за установяване на основанието на предявения иск,идентични с изложените в първоинстанционното решение.

Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на заявените оплаквания във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Разпечатката съдържа 31 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c3f9333-f7a2-4891-a0d4-e9de7676c72a