Решение № 1361 от 09.11.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2671/2023
- Вид
- Решение № 1361
- Подписан
- 09.11.2023
- В сила
- 29.11.2023
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл.431 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.136 ал.1 т.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1361 гр. Пловдив, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300502671 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба депозирана от „СТЕП ИН 2 НЕЙЧЪР БЪЛГАРИЯ“
ЕООД
ЕИК 204114319, представлявано от управителя С. Ф. Р., чрез процесуалния им представител адв. А. Г., в качеството му на длъжник в изпълнителното производство против Разпределение от 29.08.2023г. по изп.д.№20238210400665 по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№821 на КЧСИ с район на действие ПОС. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на извършеното разпределениe, с твърдения, че в обжалваното разпределение съществува дублиране на удовлетворените авансово заплатени от първоначалния взискател по делото такси и разноски; че с извършеното разпределение неправилно са удовлетворени такси и разноски в полза на частния съдебен изпълнител в размер на 426.74лв. Иска се отмяна на обжалваното разпределение, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното производство „Витафоум България“ ЕООД не взема становище по жалбата.
Постъпили са писмени мотиви от ЧСИ Петко Илиев по реда на чл.436 ал.3 ГПК, като е изразено становище относно допустимостта, а по същество 1 относно неоснователността на постъпилата жалба.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от лице имащо правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е сезиран с жалба от длъжника в изпълнителното производство против действие на ЧСИ Петко Илиев, изразяващо се в извършено Разпределение от 29.08.2023г. /л.260 – 261 от изп.д./ на постъпилата сума в размер на 1 543.03лв по изп.д.№20238210400665, в изпълнение на наложения запор върху банкови сметки на длъжника, открити в „БАНКА ДСК“ АД .
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод извършено разпределение.
В конкретният случай, оплакванията на жалбоподателя се свеждат до следното: в обжалваното разпределение съществува дублиране на удовлетворените авансово заплатени от първоначалния взискател по делото такси и разноски; с извършеното разпределение неправилно са удовлетворени такси и разноски в полза на частния съдебен изпълнител в размер на 426.74лв
Видно от данните по делото, взискателят „Витафоум България“ ЕООД е заплатил авансово такси и разноски в общ размер на 254.24лв: по т.1 от ТТРЗЧСИ – 24лв с ДДС; по т.2 ТТРЗЧСИ - 120лв с ДДС; по т.5 от ТТРЗЧСИ – 48лв с ДДС, по т.31а от ТТРЗЧСИ – 6.24лв с ДДС, по чл.431 ГПК – 56лв.
Видно от съдържанието на извършеното разпределение, ясно са посочени таксите и разноските по ТТРЗЧСИ, точно е посочено какви суми са дължими за съответните такси, като последните са индивидуализирани, посочено е кои от тях се ползват с предпочитателно удовлетворяване по привилегията по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД и други свързани с удовлетворяване на вземанията по 2 делото до погасяване, на които не се стига. При извършване на разпределението в Раздел 1 т.6 са посочени авансово платените от взискателя такси и разноски, ползващи се с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД, изграждащи принудителния способ, в общ размер от 111.12лв, а в т.8 от разпределението са посочени авансово заплатените от взискателя такси и разноски за други действия на съдебния изпълнител, които не се ползват с привилегия, чийто общ размер е 143.12лв. Изложеното обосновава извода, че са удовлетворени единствено ползващите се с привилегии авансово заплатени от взискателя такси и разноски, поради което с извършеното разпределение не е налице припокриване на такси и разноски, в каквато насока са твърденията на жалбоподателя.
От друга страна, съгласно разясненията дадени в т.11 в Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г ВКС , ОСГТК, ако взискателят не е внесъл авансово дължимото такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл.79 ал.2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. В конкретният случай, съдебният изпълнител е пристъпил към събирането на дължимите такси и разноски по изпълнителното дело по т.9 в размер на 426.74лв, направо от длъжника.
Възражението на жалбоподателя, че веднъж се начислява такса по т.6 и т.7 при взискателя „Витафоум България“ и след това такива в размер на т.9, които водят да намаляване на размер на за погасяване на публичните задължения, съдът намира за неоснователно. Жалбоподателят не сочи коя такса, за кой конкретен изпълнителен способ е повторно начислена, респективно неправилно определена и с коя от тях, е следвало да бъде погА.о публично задължение. От данните по делото и от извършеното разпределение, не би могъл да се направи обоснован извод за допуснато от съдебния изпълнител нарушение, за начисляване на такси по т.6 и т.7 и такива по т.9 за реализирането на един и същи способ, поради което наведените в тази насока оплаквания се явяват неоснователни.
Гореизложеното обосновава извода, че извършеното Разпределение от 29.08.2023г., не страда от сочените от жалбоподателя пороци, поради което и жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба депозирана от „СТЕП ИН 2 НЕЙЧЪР БЪЛГАРИЯ“
ЕООД
ЕИК 204114319, представлявано от управителя С. Ф. Р. , чрез процесуалния им представител адв. А. Г., в качеството му на длъжник в изпълнителното производство против Разпределение от 29.08.2023г. по изп.д.№20238210400665 по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№821 на КЧСИ с район на действие ПОС.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4