Решение № 1079 от 19.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2074/2025
- Вид
- Решение № 1079
- Подписан
- 19.03.2026
- В сила
- 15.05.2026
- Състав
- Йоана Николаева Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 10б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14, ал. 1 т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 17, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19, ал. 4, т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19а, ал. 4, т. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 36, ал. 1 и ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 36, ал. 1 и ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18д · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18ж, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19, ал. 17 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 ал. 8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28, ал. 9 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 45ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 45ж, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 1079 гр. Варна, 19.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Йоана Н. ВА. при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА. Гражданско дело № 20253110102074 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Е. И. Ф. срещу Решение № ****/09.01.2025 г. на О. с. з., гр. ****, с което е определено на наследниците на И. П. М., бивш жител на с. ****, общ. ****, правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 0.500 дка, VI категория, с Решение № **** от 11.10.2004 г. по чл.
18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове на обща стойност 147 лева.
Жалбоподателят навежда доводи за нищожност на обжалваното решение. Поддържа, че същото е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи, че решението по чл. 19 ал. 8 ППЗСПЗЗ е част от обезщетителното производство, което съдържа няколко последователни етапа, като същото следва да се предхожда от влязло в сила решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, каквото в случая не е налице. Излага, че в атакуваното решение О.***-**** се позовава на Решение № ****/11.10.2024 г., с което се изменя редът за възстановяване на правото на собственост, определен с Решение № ****/15.07.2005 г. /в съществуващи/ възстановими стари реални граници/, като се постановява правото на собственост да бъде възстановено в нови реални граници с план за земеразделяне на процесния имот. Счита, че Решение № ****/11.10.2024 г. не е влязло в законна сила, тъй като не е връчвано на реституираните собственици, респ. срокът за обжалването му не е започнал да тече. Поради изложеното поддържа, че липсва правно основание за постановяване на административния акт, което обосновава неговата нищожност. В тази връзка се позовава на Решение № **** от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № ****/2009 г., IV о.
1
Отделно от гореизложеното, излага съображения за незаконосъобразност на административния акт. Твърди, че при издаването му не е спазена предвидената в закона процедура по признаване правото на собственост върху земеделска земя по чл. 10б ЗСПЗЗ и обезщетяване на правоимащите. Излага, че същата следва да премине през три задължителни етапа, както следва: 1. постановяване на решение по реда на чл. 18д ППЗСПЗЗ за признаване правото на собственост по чл. 10б ЗСПЗЗ и отказ да бъде възстановено; 2. постановяване на решение по чл. 19, ал. 4, т. 1 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за признаване на правото на обезщетение и определяне на неговата стойност; 3. Постановяване на решение по чл. 19а, ал.
4, т. 3 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, за определяне вида на обезщетението. Заявява, че всяко едно решение се издава въз основа на влязло в сила решение от предходния етап.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение представлява смесица от части от задължителната тристепенна процедура по определяне вида на обезщетението. Заявява, че въобще липсва решение по чл. 10б ЗСПЗЗ, с което да е признато правото на собственост и да е постановен отказ за възстановяването му. Наред с това сочи, че не е отправено писмено искане от собствениците за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове.
Твърди, че Решение №. ****/15.07.2005 г. на О.***-**** е единственото влязло в сила и реално изпълнимо на терен. Поддържа, че имотът попада в територия за възстановяване в стари реални граници, като са изпълнени законовите изисквания за възстановяването му по този ред. Жалбоподателят заявява, че е подал заявления на 30.06.2015 г. и 16.04.2024 г. за възстановяване на имота и е представил проект за изменение на кадастралната карта, но същият се оказал вписан като собственост на Община ****.
Сочи, че Решение № ****/15.07.2005 г. е издадено на основание чл. 14, ал. 1, т. З ЗСПЗЗ, като по отношение на процесния имот е приложим чл. 14, ал.
1 т. 1 ЗСПЗЗ, тъй като попада в плана за СРГ. В изпълнение на същото О.******* съгласно чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е представило мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ на О. с. з. или със съдебно решение, скица-проект на имота, издадена от О. с. з. или от службата по геодезия, картография и кадастър. Сочи, че въз основа на искането кметът на общината следва да внесе преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Твърди, че в случая Общинският съвет е сезиран, като съгласно чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ е следвало да се произнесе с решение за предоставяне на имота в изпълнение на задължението по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 61 от 2016 г./. Заявява, че ОС не може да преценява други обстоятелства, освен наличието на решение на О. с. з. за признато право на възстановяване, мотивирано искане от О.***-**** и приложена към него скица-проект. Поддържа, че единствено О.*** е 2 компетентна да се произнесе по искането за възстановяване правото на собственост.
Развива аргументи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и поради неправилно изчисляване на обезщетението.
Позовава се на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ, съгласно който то следва да бъде определено по текущи пазарни цени, установени от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.).
Моли Решение № ****/09.01.2025 г. на О. с. з., гр. **** да бъде обявено за нищожно, а в условията на евентуалност – за незаконосъобразно.
С писмен отговор вх. № **** от 17.07.2025 г. административният орган – О. с. з. – ****, изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Оспорват се твърдените пороци на административния акт. Поддържа се, че той е издаден от компетентен орган, спазена е изискуемата писмена форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наведени са доводи, че нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност. Излага се, че не е налице несъответствие с целта на закона и се подчертава, че липсва оплакване за липсата на мотиви на административния акт. Поради изложеното ответникът смята, че не е налице основание за нищожност на същия.
Излага се, че за да постанови оспореното решение, О.*** е съобразила, че е образувана преписка за възстановяване правото на собственост на наследниците на И. П. М., като във връзка с подадено заявление от 04.10.2004 г. от жалбоподателя е издадено решение, с което е признато правото на възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне. Сочи се, че това решение изменя решението от 15.07.2005 г. в частта относно способа за възстановяване на собствеността. Решението от 11.10.2004 г. е връчено на жалбоподателката и срещу него не е постъпила жалба, поради което О.*** е пристъпила към следващата стъпка в производството, като е издадено оспореното решение.
Поддържа се, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ.
Наведени са доводи, че със съобщаване на решението от 11.10.2004 г. на заявителя започва да тече срокът за обжалването му по отношение на всички собственици, доколкото подаване на заявлението от един от тях ползва всички останали.
Оспорва се да е нарушена процедурата и се сочи, че срокът за посочване на начини на обезщетяване тече от датата на връчване на обжалваното решение.
Сочи се, че оценката се извършва съгласно издадената въз основа на чл.
36, ал. 2 от ЗСПЗЗ Наредба.
Отправено е искане жалбата да бъде отхвърлена и в полза на административния орган да бъдат присъдени разноски, включително и за 3 юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят навежда доводи, че решението е нищожно поради наличието на предходно влязло в сила решение, което би могло да бъде изменено единствено при наличие на очевидна фактическа грешка.
Процесуалният представител на О.***-**** оспорва така изложените доводи, като се придържа към съображенията, изложени в писмения отговор.
Заинтересованите страни П. К. Б., М. К. В. и Ю. Й. Г. се присъединяват към изложеното от жалбоподателя. Останалите заинтересовани страни - М. П.
С., М. В. П., Н. С. М., В. С. И., И. С. И., К. П. К., И. Й. Н., С. А. И., М. А. И.,
К. А. И., П. А. К. и К. М. П., не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С молба вх. № ****/17.07.1995 г. А. Г. С. е отправила искане за възстановяване собствеността върху земи на И. П. М., находящи се в землището на с. **** /л. 14/.
Към горепосочената молба е приложено Решение от 13.01.1995 г., постановено по гр. д. № ****/1994 г. на Районен съд – Варна /л. 16/, влязло в сила на 23.02.1995 г., по силата на което е прието за установено по отношение на Община ****, че наследниците на И. П. М. имат право да възстановят собствеността си върху земеделски земи, находящи се в землището на с. ****, ******* област, представляващи: нива с площ от 5 дка в местност „****“, нива с площ от 1.5 дка в местност „*******“ и лозе с площ от 0.5 дка в местност „****“. Изрично в съдебното решение е посочено, че правото на собственост се възстановява при условията на чл. 17, ал. 2 ЗСПЗЗ.
С Протокол № ****/05.09.1995 г. на ПК-**** /л. 19/ е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, както следва: 5 дка шеста категория в местност „****“, 1.5 дка четвърта категория в местност „*******“ и 0.5 дка шеста категория в местност „****“.
С Решение № ****/20.11.1996 г. на ПК-**** /л. 20/ е възстановено правото на собственост на наследниците на И. П. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: нива от 5 дка, шеста категория, находяща се в терен по § 4 на с. ****, в местност „****“ и лозе от 0.5 дка, шеста категория, находящо се в терен по § 4 на с. ****, в местност „****“.
С Протокол № **** от 20.11.1996 г. на ПК-**** /л. 21/ е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, а именно 1.5 дка, четвърта категория, в местност „*******“. Изрично е посочено, че протоколът изменя Протокол № ****/1995 г.
С молба от 20.05.2005 г. /л. 25/ С. И. П. е отправил искане за отмяна на 4 ограничението по § 4 по отношение на последния от гореописаните имоти.
Въз основа на същата е постановено ново Решение № ****/15.07.2005 г. на О.***Г-**** /л. 26/, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на И. П. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: нива от 5 дка, шеста категория, находяща се в землището на с. ****, в местност „****“ и лозе от 0.5 дка, шеста категория, находящо се в землището на с. ****, в местност „****“. Съгласно същото решение възстановяването ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ.
След изрично дадени указания от административния орган с искане от 16.04.2024 г. /л. 56/ Е. И. Ф. е представила проект за изменение на КК с оглед възстановяване правото на собственост на наследниците на И. П. М. върху поземлен имот в землището на с. ****.
На 24.04.2024 г. от О.***-**** е отправено мотивирано искане до Общински съвет – **** за предоставяне на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с. **** на наследниците на И. П. М..
Със заявление вх. № РД-****-****/04.10.2024 г. Е. Ф. е отправила искане за „преработване“ на Решение № ****/15.07.2005 г. на О.***Г-****, като бъде постановено възстановяване на имота в нови реални граници съобразно Решение от 13.01.1995 г. на РС-Варна. Въз основа на така подаденото заявление О.***-**** се е произнесла с Решение № ****/11.10.2024 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на И. П. М. в нови реални граници с план за земеразделяне на лозе с площ от 0.5 дка, шеста категория, в землището на с. ****, местност „****“.