Решение № 3 от 12.01.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Перник, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221700600412 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.

С присъда № 260018 от 07.09.2022 г., постановена по НЧХ № 45/2021 г., Пернишкият районен съд е признал Ж. Н. Н. – родена *** в ***, с постоянен и настоящ адрес: ***, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с ЕГН:**********, за виновна в това, че на 02.01.2021 г. около 01,30 часа в *** е казала унизителни за честта и достойнството думи на Л. П. Д., с ЕГН:**********, а именно, „дебела свиня“ в негово присъствие – престъпление по чл.146,ал.1 от НК, като във вр.чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност. По първоначално определеното обвинение, че на същата дата и място е казала унизителни за честта и достойнството думи спрямо Л. С. И., с ЕГН:**********, на основание чл.146 ал.1 във вр.чл.304 от НПК съдът я е признал за невиновна и я е оправдал. На основание чл.78а от НК, във вр.чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН съдът й е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

Със същата присъда подсъдимата Ж. Н. Н. е призната за невиновна в това, че на 01.11.2021 г. в *** се е заканила с престъпление спрямо Л. П. Д. и Л. С. И., поради което на основание чл.144, ал.1 от НК във вр.чл.304 от НПК я е оправдал по така повдигнатото обвинение.

В производството пред Районен съд - Перник са били приети за разглеждане и граждански искове, като съдът е осъдил подсъдимата Ж. Н. Н. да заплати на частния тъжител Л. П. Д. сумата от 600,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинението по чл.146, ал.1 от НК, като за разликата до пълния предявен размер е отхвърлил иска като неоснователен и 1 недоказан.

Съдът е отхвърлил изцяло предявения граждански иск от Л. П. Д. срещу подсъдимата за сумата от 1500 лева, представляваща претендирано обезщетение на неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинените по чл.144 ал.1 от НК. Отхвърлил е и предявения граждански иск от Л. С. И. – Д. за сумата от 1500 лева, представляваща искане за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.146 ал.1 от НК, както и гражданския иск за сумата от 1500 лева, представляващ претендирано обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на деянието предмет на обвинението по чл.144 ал.1 от НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от подсъдимата Ж. Н. Н., подадена чрез адвокат З. К., като се обжалва присъдата в частта, в която подсъдимата е призната за виновна, както и в частта, в която е частично уважен един от предявените граждански искове. С посочената въззивна жалба се развиват оплаквания за това, че присъдата е неправилна и необоснована в обжалваната й част, както и че е явно несправедлива. Прави се искане за прекратяване на производството, тъй като в производството пред Районен съд – Перник частните тъжители не са се явили нито лично, нито чрез процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание, като не са посочили основателна причина за това. Твърди се, че такова искане е било своевременно направено пред Районен съд – Перник, но същото е било отхвърлено. Жалбоподателката възразява, че от присъдата и мотивите към нея не става ясно за какво престъпление същата е привлечена към наказателна отговорност и спрямо кои лица е извършила деянието. Твърди още, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен доказателствата по делото, като не е изложил мотиви въз основа на кои доказателства е приел, че подсъдимата е виновна. В заключение се иска отмяна на присъдата в обжалваната част, като съдът постанови нова, с която да оправдае подсъдимата изцяло. Претендират се разноски и за двете съдебни производства.

Не е постъпило възражение от Л. П. Д. и Л. С. И. - Д. срещу депозираната въззивна жалба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимата изразява становище в подкрепа на депозираната жалба, като сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Пледира за прекратяване на производството по делото с оглед настъпилите предпоставки за това в хода на първоинстанционното производство, а алтернативно моли за отмяна на присъдата в осъдителната й част и постановяването на оправдателна такава.

Представителят на частните тъжители моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства и е достигнал до правилен извод относно виновността на подсъдимата.

Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След като обсъди доводите в жалбата, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, въззивният съд установи следното:

Частните тъжители Л. П. Д., Л. С. И. – Д. и трите им малолетни деца, от една страна, и подсъдимата Ж. Н. Н., от друга, са съседи в жилищен блок № **, находящ се в ***.

Междуличностните отношения между лицата били влошени, като неразбирателството помежду им дало основания за неколкократно подаване на сигнали до органите на МВР и от двете страни за нарушаване на обществения ред.

На 02.01.2021 г., в ранните часове около 1,30 часа, отново възникнал конфликт между лицата. Повод за това била силна музика, идваща от апартамента на подсъдимата Ж. Н.. Тъй 2 като апартаментът на подсъдимата се намирал непосредствено под апартамента на частните тъжители, последните възприели силния шум веднага. Това обстоятелство силно раздразнило частните тъжители, чиито деца в същото време спели в стаите си в апартамента, тъй като шумът бил силен и предпоставял нарушаване на съня на децата.

Поради това частните тъжители подали сигнал на спешен телефон 112. Представители на 02 РУ ОД МВР – Перник се отзовали на сигнала, като при пристигането им на място били посрещнати от частните тъжители и подсъдимата и съпруга й. На мястото на конфликта присъствали и свидетелите С.С. и Н.Н., които били гости на частните тъжители Д.. В докладната записка за случая е отразено, че между страните е възникнал конфликт, именно поради който се е наложило изготвянето на предупредителни протоколи по реда на чл. 65 от ЗМВР на лицата З.Г.К. – съпруг на подсъдимата Ж. Н., и на Л. П. Д.. В така развилия се конфликт подсъдимата отправила към частния тъжител Л. Д. обидна квалификация като го нарекла „свиня“. В присъствието на представителите на 02 РУ на ОД МВР – Перник конфликтът бил преустановен и страните се прибрали по домовете си. Именно във връзка с така изреченото от Н., Районен съд - Перник е бил сезиран с частната тъжба на Л. Д. и Л. И. против подсъдимата Ж. Н., като тъжителите твърдят, че изречените в тяхно присъствие думи са засегнали честта и достойнството им.

Горната фактическа обстановка безспорно се установява от доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е подложил на анализ събраните по делото гласни и писмени доказателства. Правилно съдът е крадитирал с доверие показанията на разпитаните свидетели С.С. и Н.Н.. Съществуващият конфликт между страните, развоя на събитията преди образуване на настоящото наказателно производство, както и изключително обтегнатите отношения между частните тъжители и подсъдимата се установяват и от представените писмени доказателства за подавани сигнали и жалби и от двете страни до органите на ОД МВР – Перник.

При така очертаната фактическа обстановка и с оглед обсъдените доказателства, обоснован е изводът на първоинстанционния съд за съставомерност на извършеното по чл.

146, ал. 1 от НК за това, че на 02.01.2021 г. около 01,30 часа в *** подсъдимата Н. е казала унизителни за честта и достойнството думи на Л. П. Д., с ЕГН:**********.

Настоящият състав намира, че Районен съд – Перник неправилно е посочил точният израз, който подсъдимата е отправила към частния тъжител Д. и който израз, последният е възприел като обиден за честа и достойнството му. В производствата от частен характер, каквото е настоящото, тъжбата очертава рамките на повдигнатото обвинение относно основните му елементи, а именно данни за подателя, за лицето, срещу което се подава както и за обстоятелствата на твърдяното престъпление. Видно от съдържанието на тъжбата и уточняващата молба към нея, частният тъжител е посочил, че спрямо него са отправени два израза от страна на подсъдимата Ж. П., които тъжителят е възприел като обидни. Това са изразите „дебел шкембар“ и „свиня“. Безспорно, свидетелите очевидци С.С. и Н.Н., в своите показания посочват отправения израз от подсъдимата към Л. като „дебела свиня“, което разширява обвинението, очертано от тъжителя. Настоящият състав намира, че при постановяване на своята присъда, първоинстанционният съд е излязъл извън посоченото обвинение от частния тъжител за част от израза, възприет като обиден от Л. Д.. Съдът е следвало да признае подсъдимата за виновна за казаната от нея обидна дума „свиня“, доколкото повдигнатото обвинение е именно точно за този израз. Недопустимо е съдът да извежда от показанията на свидетелите или от други доказателства по делото данни за отправената обида, и да формулира инкриминирания израз, пренебрегвайки посоченото от тъжителя. Това е така, тъй като при престъплението обида отправените думи и изрази винаги се преценяват конкретно за всеки един казус, като следва да се тълкуват семантично и в контекста на ситуацията, в която са отправени. Подобно разширително извеждане на обидния израз от контекста на установената фактическа обстановка е недопустимо и обуславя необоснованост на присъдата в тази й част. Поради това, настоящият състав намира, че присъдата в тази й част е неправилна и следва да бъде изменена, като бъде отменена в частта, в която подсъдимата Ж. Н. е призната за виновна в това, че на 02.01.2021 3 г. е използвала израза „дебела“ в отправената обида към частния тъжител Д. и следва посъдимата да бъде оправдана по това обвинение.

Относно останалата част от използвания от подсъдимата израз, а именно „свиня“, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че същият притежава характеристиките на обиден израз и подсъдимата правилно е призната за виновна, че изричайки го, е казала нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител Д.. Безспорно изразът характеризира тъжителя в негативна светлина като човек и поради това се отличава с висок интензитет на морална укоримост. Чрез използван ата обидна дума са засегнати честта и достойнството на Д., който е възприел насочената спрямо него обида, а така също тя е била възприета и от други лица - присъстващи на развилата се конфликтна ситуация. Така, с действията си подсъдимата Н. е осъществила състава престъплението „обида“ и правилно и законосъобразно е призната за виновна в извършване на горното престъпление.

От субективна страна подсъдимата Н. е извършила деянието с пряк умисъл, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Настоящият състав споделя извода, че подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието и е целяла настъпването на обществено опасните последици от същото. Подсъдимата Н. е дала външен израз на негативното си лично отношение към тъжителя, използвайки обидни квалификации и епитети, в негово присъствие и в присъствие на други лица и поради това безспорно следва да се приеме, че подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на извършеното и въпреки това е целяла настъпването на резултата.

Настоящият състав намира за правилна присъдата и в останалата атакувана част, а именно досежно частично уважения граждански иск за заплащане на обезщетение на частния тъжител Д. от подсъдимата Н. за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.146, ал.1 от НК. За да уважи гражданския иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД, Районен съд – Перник правилно е приел за кумулативно установени по делото материалноправните предпоставки за това, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и виновно поведение.

Разпечатката съдържа 32 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c3e464c-995a-4593-8f0d-adaf748910d2