Решение № 914 от 30.06.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000501952 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260037/19.01.2024г, постановено по гр.д.№ 7146/2019г по описа на СГС, е отхвърлен иск, предявен от „МОДА Ф“ АД, ЕИК 121096268, срещу Р. М. Г., ЕГН **********, при участието на „ЛЕНО“ АД, ЕИК 203217465, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик по давност, чрез владение, осъществявано в качеството на недобросъвестен владелец, за периода от 1991г. до предявяване на иска, на недвижим имот, а именно: ГАРАЖ с идентификатор по КК № ***, с площ 60.77кв.м., представляващ самостоятелен обект в сутерена на Административна сграда, при съседни самостоятелни обекти съгласно схема на АГКК: на същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта - няма, който съгласно архитектурния проект на сградата представлява Гараж Б при съседи: подземна улица, склад магазин, приемно и акумулаторно, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на мястото, с административен адрес на имота: гр.София, р-н Възраждане, бул.“***“, № *, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Осъдена е „МОДА Ф“ АД, ЕИК 121096268, да заплати на Р. М. Г., ЕГН **********, сумата 2300.00 лв. за разноски. Посочено е, че решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „Лено” АД.

Решението е обжалвано от „МОДА Ф“ АД, чрез адв.В.Т. от САК, с доводи, че е необосновано и неправилно, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи, че са неправилни изводите на съда, че не е придобило процесния имот въз основа на придобивна давност. Възразява, че съдът е приел, че ответникът е придобил имота въз основа на същото обстоятелство и се е снабдил с НА.

Сочи, че съдът не е отчел, че спрямо процесния имот е представен Протокол за опис 1 на недвижим имот от 29.11.2022г, с погрешно посочена дата 29.10.2022г, от който се установява, че ответникът и третото лице не разполагат с ключ от същия и представляващият ищцовото дружество е осигурил достъп до имота.

Поддържа, че следва да се приеме, че от датата на приложения по делото приемопредавателен протокол, макар и изключен от доказателствата по делото, е текла погасителна давност и ищцовото дружество е придобило имота, както и, че единствено същото има достъп до него.

Излага доводи, че следва да се кредитират ангажираните от него свидетелски показания, които се подкрепят от писмените доказателства.

В писмената защита на процесуалния представител на въззивника се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.

Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция.

Ответната страна- Р. М. Г. е оспорил въззивната жалба.

Третото лице помагач-„Лено” АД, чрез адв.Цв.К. от САК, е оспорило въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Поддържа, че приемо-предавателният протокол е изключен от доказателствата по делото, че ангажираните по делото свидетелски показания не са достатъчни да установят осъществявано владение върху имота. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищецът по делото-„МОДА Ф“ АД е посочил, че дружеството е установило владение върху процесния имот на 14.05.1991 г., когато му било предадено от праводателя му ДФ „Пирин“, за което бил съставен Приемо-предавателен протокол от 14.05.1991 г. От този момент до предявяване на иска дружеството владеело и ползвано имота необезпокоявано от никого, като с изтичане на 10 годишният давностен срок го придобило по давност. Изложило е доводи, че при опит да се снабди с нотариален акт за собственост е установило, че ответникът се легитимира като собственик на същия имот по силата на дарение, обективирано в н.а. № 193/05.04.1919г., извършено в негова полза от родителите му С. П. Г. и М. Р. Г., които са придобили имота по давност, за което е съставен н.а. № 62/25.03.2019г.

Възразяват, че ответникът не е могъл да придобие правото на собственост по дарение, т.к. праводателите му не са били собственици по давност на дарения имот. Претендирал е да се приеме за установено на основание чл.124 ГПК срещу Р. М. Г., при участието на „ЛЕНО“ АД в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, че „Мода Ф” АД е собственик по давност, чрез владение, осъществявано в качеството на недобросъвестен владелец, за периода от 1991г. до предявяване на иска-31.05.2019г, на недвижим имот: ГАРАЖ с идентификатор по КК № ***, с площ 60.77кв.м., представляващ самостоятелен обект в сутерена на Административна сграда, при съседни самостоятелни обекти, съгласно схема на АГКК: на същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта няма, който съгласно архитектурния проект на сградата представлява Гараж Б при съседи: подземна улица, склад магазин, приемно и акумулаторно, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на мястото с административен адрес на имота: гр.София, р-н Възраждане, бул.“***“, № *.

Ответникът по делото-Р. М. Г. е оспорил исковата претенция. Посочил е, че „Мода Ф” е регистрирана с решение от 20.03.1991г по гр.д.№ 647/1990г, фирменото дело, като дъщерна фирма на ДФ Пирин-София.

Изложил е доводи, че е собственик на процесния имот по силата на дарение, обективирано в н.а. № 193/05.04.1919г., извършено в негова полза от родителите му С. П. Г.

2 и М. Р. Г.. Майка му С. П. Г. придобила собствеността върху имота по давност, за което е съставен н.а. № 62/25.03.2019г.

Изложил е доводи, че С. П. Г. е установила владение върху процесния имот на 16.08.1991г., по силата на неформален писмен Договор за покупко-продажба от 16.08.1991 г., сключен между Ликвидационната комисия на ДФ „Пирин“, с председател Х. Д. П., като продавач и С. П. Г., като купувач, на недвижими имоти, собственост на продавача, един от които е процесният ГАРАЖ „Б“, ведно с проход за снабдяване при гараж от подземна улица, находящ се в сутерена на административна сграда на бул. „***" № *-2, с площ от 60,77кв.м.

С. П. Г. заплатила на Фирма „Пирин“ уговорената в Договора за покупко-продажба цена в размер на 39000.00лв., с Квитанция (приходен касов ордер) от 18.08.1991 г., след което установила фактическа власт върху закупения имот — ГАРАЖ „Б“, находящ се в сутерена на административна сграда на бул.,,"***" №125-2, с площ от 60,77 кв.м., предаден и във владение с Акт за предаване на основни средства от 18.08.1991 г., подписан от председателя на ликвидационната комисия на фирма Пирин" Х. П., както и от счетоводителя, касиера и домакина на фирма „Пирин". От 18.08.1991 г. С. П. Г. установила постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно владение върху процесния имот и с изтичане на 5 годишен срок, в качеството на добросъвестен владелец го придобила по давност, за което се снабдила с н.а.

№ 62/25.03.2019г.

Оспорил е истинността - верността на съдържанието и автентичността на Приемопредавателен протокол от 14.05.1991 г. и е поискал да бъде представен в оригинал, тъй като основанието-Заповед РД-16-116/9.04.1991г не е посочено кой е издал, и какво е съдържанието й. Страните по протокола също са неидентифицирани-липсват имена на лицата, подписали за приел и предал. Фирма „Пирин” не е била търговско предприятие и печатът, който е бил поставен, не е неин. В текста на приемо-предавателния протокол не е индивидуализиран посоченият гараж с квадратура, граници и съседи. Възразил е, че от датата на протокола 1991г са изминали 28 години, през които ищецът не се е снабдил с документ за собственост, не го е декларирал в данъчната служба, не го е завел в балансите си.

Оспорил е и констативен протокол по чл.593 ГПК, нотариално удостоверен на 23.05.2019г с рег. № 1811/2019г, том I , № 123 от нотариус Б.Н., като удостоверените обстоятелства са извън компетентността на нотариуса.

Оспорил е твърденията на ищеца, че е владял процесния имот, тъй като до същия достъпът е бил невъзможен.

Заявил е, че майка му е работила в ДСО „Пирин” още от построяването на сградата, впоследствие е ползвала офиси и магазин от 1991 до 2004г, развивала е собствена фирмена дейност.

Изложил е доводи, че ликвидационна комисия, с приемо-предавателен протокол, находящ се в Държавен архив, е извършила разделение между фирма „Пирин” и дъщерната фирма „Мода Ф”-бивша база за развитие и внедряване, в който е отразено какво е предадено на „Мода Ф”, че процесният имот не е бил включен в активите на дружеството.

Представляващият „Мода Ф” АД И. Д. е бил управител на етажната собственост в сградата за периода 2008 до 2011г и се е сдобил с ключове за общите части на сградата, и самоуправно е сменял ключове, като с удостоверение от кмета на община „Възраждане” е удостоверено, че към 20.02.20198г и от 2011г И. Д. не е управител на ЕС, ограничавал е достъпа им до различни части на сградата, за което са подавали жалби.

Ищецът е оспорил истинността - автентичността на Договор за покупко-продажба от 16.08.1991 г. с възражението, че не е подписан от соченото като негов автор лице за продавач - Х. П., в качеството на председател на ликвидационната комисия. Оспорил е и истинността - автентичността на Акт за предаване на основни средства от 18.08.1991 г., с възражението, че не е подписан от сочените като автори лица - председател на 3 ликвидационната комисия на фирма Пирин" Х. П., както и от счетоводител, касиер и домакин на фирма „Пирин". Оспорил е и истинността - автентичността на Квитанция (приходен касов ордер) от 18.08.1991 г. с възражението, че не е подписана от лицата, сочени като автори - заемали длъжността главен счетоводител и касиер към датата на съставяне на документа.

Третото лице помагач на страната на ответника „ЛЕНО“ АД е оспорил исковата претенция с доводи, че ищцовото дружество не е владяло процесния имот. Оспорило е Приемо-предавателния протокол от 14.05.1991г, тъй като не се установява кое лице е подписало документа за фирма „Пирин”, имената на лицата за приел и предал, не е завело процесния имот като ДМА. Заявило е, че не съществуват описаните в протокола Заповед РД16-116/9.04.1991г и писмо на „Пирин” от 10.05.1991г, че не са индивидуализирани посочените материални активи, за да се установи, че се касае и за процесния гараж.

Изложило е доводи, че владението на ищеца е било прекъснато със сключения договор за покупко-продажба между Ликвидационна комисия на фирма „Пирин” и С. П. Г. за покупкопродажба и с акт за предаване на основни средства от 18.08.1991г, от която дата последната е установила постоянно, непрекъснато, спокойно владение върху недвижимия имот и впоследствие се е снабдила с НА за собственост на 26.03.2019г.

Оспорило е представения Констативен протокол по чл.593 ГПК от 25.03.2019г на нотариус Б.Н., който не е имал правомощия да удостоверява отразените обстоятелства.

С обжалваното решение е отхвърлена исковата претенция на ищеца като неоснователна. Приел е, че с ангажираните по делото гласни доказателства от ищеца не се установява, че същият е владял процесния имот и го е придобил въз основа на давностно владение.

Видно от н.а. № 62/25.03.2019г. на нотариус П.П., № 157 по регистъра на НК, с район на действие РС-София, е, че е посочено, че С. П. Г. е придобила въз основа на давност собствеността върху недвижими имоти в гр.София, бул. „***“ № *, а именно: Кафе клуб с идентификатор по КК № *** и ГАРАЖ с идентификатор по КК №

***, с площ 60.77кв.м., представляващ самостоятелен обект в сутерена на Административна сграда, при съседни самостоятелни обекти съгласно схема на АГКК: на същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта - няма, който съгласно архитектурния проект на сградата представлява Гараж Б при съседи: подземна улица, склад магазин, приемно и акумулаторно, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на мястото.